Решение № 57 от 28.04.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Административно наказателно дело 95/2026
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 28.04.2026
- Състав
- Димитър Стефанов Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 324, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. Провадия, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20263130200095 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба от Д. А. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 9822/17.02.2026 г. издадено от Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София /АПИ/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ , вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.11.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.
1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева /1533.88 евро/.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Оспорва се извършване на нарушението, като се претендира нарушена процедура по измерване на габаритите на ППС. Моли се, съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, а при условията на алтернативност да го измени В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представените писмени бележки прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител. Същият оспорва жалбата, като неоснователна и иска потвърждаване на НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа 1 страна следното:
На 21.01.2026 г. в 15. 40 часа, на път А2, км 385 +500 на отбивна площадка в посока гр.Варна-гр.Шумен, въззивника управлявал и извършвал превоз на товари /чували тип Бик Бег с амониева силитра-тор/, видно от кантарна бележка с експедиция
№6100005568, документ
№80001434/10/21.10.2026г. със съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси, марка „МАН“ модел ТГХ с рег.№В1886 ТН и полуремарке с три оси с рег.
№***.
При извършена проверка от органите на АПИ, последните, посредством измерване с техническо средство щрихова мярка с дължина L-01 било констатирано, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство в раздер II от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
Измерената височина на ППС е 4. 20 м., при допустима максимална височина на ППС от 4. 00м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като превишаването е с 0. 20 м.
След преценка за това, че съгласно чл. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 5, ППС е извънгабаритно, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0011218 от 21.01.2026 г. от свидетеля Н. А..
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП , вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Н. М. А. и Е.Г.Г., дадени в съдебно заседание;
АУАН, разписка, копия от лични документи, кантарна бележка, приемопредавателен протокол, копие от известие за доставяне, копия от заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание служителите на Н. М. А. и Е.Г.Г. и по същество потвърждават констатациите по АУАН.
Съдът цени техните показания като подробни, последователни и непротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановен срок и срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да 2 провери законността на обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 324, ал. 1 от НПК , вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи.
Съобразно нормата на чл. 167 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Анализът на цитираната норма сочи на извода, че правомощията за извършване на проверки за спазване на общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на превозното средство са възложени на длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът намира, че проверяваното наказателното постановление е изготвено съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН . Посочена е нарушената правна разпоредба.
Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, бланкетна норма, която препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В издаденото НП посочената като нарушена разпоредба предвижда, че:
„движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“.
За запълване на бланкетния състав на разпоредбата, тя е обвързана със съответната разпоредба от Наредба № 11/01 г. на МРРБ, така за нарушителя е ясно, за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства сочи, че при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът е превишил максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, тъй като измерената височина на ППС е 4. 20 м., при допустима максимална височина на ППС 4. 00 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като 3 превишаването е с 0. 20м.
Измерените параметри на превозното средство показват, че то е извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредбата.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП , предвиждаща административно наказание „глоба“ в размер 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно транспортно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Административнонаказващият орган е наложил наказание в размер на точно фиксирания в закона, като за съда не остава възможност за редукция на така определеното наказание.
Действително в процесния случай съдът намира, че не са налице данни, нарушението да не е за пръв път. Същевременно, АНО е обсъдил, че с оглед предотвратяването на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения в изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл.12 от ЗАНН, прилагането на не най-високата, но не и на най-ниската по размер санкционна норма, следва да бъде аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на установяване на конкретни вредни последици от движението на извънгабаритни автомобили по републиканските пътища. Наред сптова се съобразява и тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия и, че контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, а като резултат за обществото-свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.
Не се констатира, да са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК , приложима на основание чл. 11 от ЗАНН.
Не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се измени потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН 4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева представляващи 40.89/четиридесет евро и 89 евро цента/ Евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №9822/17.02.2026 г. издадено от Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София /АПИ/, с което на Д. А. С., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.11.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лева /1533.88 евро/.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН ********** по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София сумата от 80 /осемдесет/ лева представляващи 40.89/четиридесет евро и 89 евро цента/ Евро за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Варна в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5