Решение № 5536 от 01.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8910/2025
- Вид
- Решение № 5536
- Подписан
- 01.09.2025
- В сила
- 01.09.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5536 гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100508910 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Постъпила е частна жалба, вх. № 36362/26.06.2025 г. по и. д. № 3683 по описа на ЧСИ М.Б. от Т. Н., с която се обжалва разпореждане на ЧСИ, обективирано на л. 138 от изпълнителното дело – върху възражение с вх. № 12980/06.03.2025 г., с което било отказано прекратяване на изпълнителното производство. Същата е получена от длъжника чрез адвоката му на 20.6.2025 г. Частната жалба срещу него е входирана на 26.06.2025 г. Счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като същото не е мотивирано. Посочва, че взискателят по изпълнителното дело не е извършвал никакви действия в периода от 05.03.2023 г. до 05.03.2025 г., поради което били настъпили условията за перемпция. Също така посочва, че делото е образувано по изпълнителен лист от 07.04.2008 г. и е настъпила абсолютна перемпция от 17 години. Моли за прекратяване на изпълнителното дело.
В законоустановения срок са постъпили писмени възражение от страна на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с които подадената жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че съобразно разясненията дадени в ТР № 2/2013 на ОСГТК и ТР № 2/2023 г. на ОСГТК перемпцията се прекъсва, когато взискателят е поискал извършването на определено изпълнително действия.
Твърди, че в нито един момент не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок, тъй като взискателя периодично е подавал молби за извършване изпълнителни действия.
В своите мотиви ЧСИ Б. излага, че подадената жалба е допустима, но 1 е неоснователна. Твърди се, че абсолютна перемпция от 17 години не съществува като термин. А относно настъпила перемпция в периода от 05.03.23 г. до 05.03.25 г. не е налице, доколкото са изпращани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия в този период. Моли жалбата да се приеме за неоснователна.
За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С разпореждане от 13.08.2019 г. е образувано изпълнителното дело № 20198380403683 по описа на ЧСИ М.Б., разпоредено е да се изпрати ПДИ, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да се наложат запори на вземания на длъжника. По изпълнителното дело са предприети следните действия:
На 14.08.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до ЦКБ АД.
НА 13.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до Банка ДСК ЕАД.
На 18.08.2020 г. /л.109/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
На 02.12.2021 г. /л.115/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
НА 24.01.2022 г. /л.118/е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до Зираат Банк – клон София за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.
На 24.02.2023 г. /л.121/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
На 06.11.2023 г. /л.128/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
На 13.08.2024 г. /л.133/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
На 04.07.2025 г. /л.147/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт 2 на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК), поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място, с оглед позоваването от страна на длъжника на настъпила абсолютна перемпция от 17 години, настоящия съд се съгласява с мотивите на ЧСИ, че подобен правен институт не е предвиден в българското законодателство. В случай, че длъжникът е имал предвид настъпване на давност, то, както е посочено и в т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Защитата на длъжника, при довод за погасяване на съдебно установеното дело по давност е с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК.
Предмет на настоящото производството, образувано по жалба срещу действия на ЧСИ е законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати и. д. № 3683/19 на основание настъпила перемпция.
Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – така ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело не са налице основания да се приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.
Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника на визираното основание.
Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
3
От изложеното във фактическата страна е видно, че от момента на образуването на изпълнителното дело взискателят е поддържал висящността на изпълнителят процес като е депозирал множество молби, в които е посочвал конкретни действия по изпълнението. Ефективността на поисканите способи е правно ирелевантна, доколкото не е налице бездействие на взискателя, който в конкретното ИД не се е дезинтересирал от изпълнителния процес за период повече от две години. Както бе посочено, входирани са молби, с които е искано предприемането на изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело.
Това е направено на 18.08.2020 г., на 02.12.2021 г., на 24.01.2022 г. /наложен запор/, на 24.02.2023 г., на 06.11.2023 г., на 13.08.2024 г., както и на 04.07.2025 г., видно от което не е налице период от поне 2 години, в който да не са постъпвали молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия.
Доколкото перемпцията е санкция за бездействащия взискател, а от представените по делото доказателства се установи по категоричен начин, че взискателят е депозирал множество молби за извършване на изпълнителни действия, като в нито един момент не е настъпил преклузивният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, жалбата е неоснователна.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 36362/26.06.25 г. по и. д. № 20198380403683 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от Т. П. Н., ЕГН **********, срещу разпореждане на ЧСИ М.Б., обективирано върху възражение № 12980/06.03.2025 г., с което отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4