Определение № 68 от 22.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 22.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С Определение № 106 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 157/2023 г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил постановление от 10.01.2023 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 124/2019 г. на *, образувано и водено за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК, приемайки основанието за прекратяване при условията на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК. Недоволно от така постановеното определение е останало Министерство на финансите, което чрез процесуалният представител на ТД на НАП - *- юрисконсулт К., го обжалва с искане за отмяна, поради неговата необоснованост и предлага постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да се отмени, като делото се върне за доразследване.

Основният им довод е, че неправилно първостепенният съд е възприел безкритично виждането на прокурора, че при установената по делото фактическа обстановка не е налице съставомерно деяние от обективна и найвече от субективна страна по чл.255, ал.3, вр. ал. 1 от НК. Счита, че съдът не е преценил правилно приложените към делото доказателства, като необосновано е дал вяра на показанията на управителя на дружеството на 1 неговите служители за стриктно издаване на касови бонове на продаваните стоки, без да съобрази събраните данни от органите по приходите за използваните програмни продукти от процесното дружество и документите за получени стоки при извършените насрещни проверки. Намира, че по делото има установени по несъмнен начин данни, че единия от използваните програмни продукти е давал възможност за част от извършените продажби да не бъдат издавани касови бонове, като в тази насока са констатациите в ревизионния доклад. Това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото допълнителна ССчЕ като общо дължимата сума от ДДС през периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. възлиза на 16 767 лева. Отделно има констатации за неотчетени продажби и през периода от 01.01.2016г. до 31.08.2017г. , които фактури са включени в дневника за покупки едва през м. декември 2017г. след изтичане на 12 месечния срок по чл.72, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка се иска отмяната на определението на окръжния съд като необосновано и да се върне делото на прокурора за продължаване на разследването.

ОП – Пловдив е уведомена по надлежния ред за постъпилата жалба, но не е отправила възражения.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Прокуратурата е сезирана от ТД на НАП – * по чл.205, ал.2 от НПК по повод на извършена данъчна ревизия на „*” ЕООД по ЗДДС за периода от 01.01.2016г. – 31.08.2017г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2016г. – 31.12.2016г.

Досъдебно производство № 124/2019г. по описа на * е образувано на 28.03.2019г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК за това, че през периода от 01.01.2016г. до 31.08.2017г. в гр. * при условията на продължавано престъпление е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за „*“ ЕООД – с ЕИК* в особено големи размери, като е затаена истина в подадени декларации и са използвани 2 документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при предоставяне на данни пред органите на приходите – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал. 1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК.

По време на разследването са били събрани многобройни писмени и гласни доказателства, без да се привлича обвиняемо лице.

Досъдебното производство е приключило с постановление от 10.01.2023 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по горепосочения текст от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

По жалба на ТД – НАП - *, по реда на чл. 243 от НПК, Пловдивският окръжен съд с Определение № 106 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 157/2023 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият въззивен състав намира за обоснована констатацията на окръжния съд, че описаната в постановлението на прокуратурата фактическа обстановка е правилно е установена от проведения анализ на събрания по делото доказателствен материал, като не се налага цялостното й преповтаряне.

„*“ ЕООД - с ЕИК * е учредено на 15.09.2009 г. с едноличен собственик на капитала и управител - свидетелят В. М. Г., със седалище и адрес на управление в гр. *, ул. „*“ № *, ет. 2.

Същото имало регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - *, считано от 24.11.2009 г., като основната дейност била търговия на дребно с различни стоки в неспециализирани магазини, предимно хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

През ревизирания период, дейността на дружеството се извършвала в три обекта – магазини: за хранителни стоки, битова химия и акцизни стоки в гр.*, на ул. „*“ № 21, в ЖР „*“, до блок * и ТЦ „*“, под № 11, с регистрирани фискални устройства, съответно с номера *; *; *.

От учредяването му и до месец януари 2018 г. счетоводно дружеството било обслужвано от „*“ ЕООД и св. П. М., като през ревизирания период СД и ГДД били представяни в ТД на НАП гр. * по електронен път от последната, посредством неин КЕП.

За ревизирания период в „*“ ЕООД имало наети лица по трудови правоотношения, повечето от които разпитани като свидетели. Според техните показания, дружеството е осъществявало стопанска дейност, основно свързана с търговия на хранителни и други битови стоки в трите търговски обекта - магазини, на горепосочените адреси.

3

В търговските обекти през ревизирания период, в различен времеви порядък работели като продавач - консултанти свидетелките: Г. Ч. от 29.12.2014 г. до 01.02.2018 г.; В. Ш. от 29.05.2017 г. до 01.02.2018 г.; Е. Б. от 08.09.2015 г. до 01.02.2018 г.; З. К. от 04.01.2017 г. до 01.12.2020 г.; О. Ж. от 13.12.2016 г. до 25.10.2017 г.; Г. К. от 18.06.2015 г. до 01.06.2017 г.; Н. Д. от 10.03.2015 г. до 01.02.2018 г., както и М. А. от 30.09.2010 г. до 01.02.2018 г., като последните две от тях, осъществявали и дейност по въвеждане на артикулите в базата данни на компютърната програма. Понякога тази дейност се осъществявала и от управителя - св. В. Г.

Всички свидетелки при извършване на продажбите, отчитали последните чрез издаване на касов бон през фискалните устройства, регистрирани на „*“ ЕООД.

В търговските обекти на дружеството се ползвали персонални компютри, свързани с касовите апарати, с които оперирали продавач – консултантите, най-вече с оглед на изискването на НАП акцизните стоки цигари и алкохол да се изписват с пълните им наименования и на касовия бон.

Приложението, с което работели компютрите, свързани с касовите апарати в „*“ ЕООД през ревизирания период и чрез което се изписвали осъществените продажби на стоки, било програмата „*“, създадена от св. Г.

Ч. - едноличен собственик на капитала и управител на „*“ ЕООД през 2004 г.

Съществувал и друг програмен продукт - „*“, разработен от „*“ гр. *. С него оперирал управителят на дружеството/тьрговския обект или лице, което имало възможност да „завежда“ артикули в базата данни, като горепосочените свидетели.

Програмата „*“ обикновено се ползвала на отделен персонален или преносим компютър, но принципно можела да се инсталира и на компютрите, свързани с фискалните устройства. С това приложение се създавала база данни, където се съхранявали имената, принадлежностите на артикулите, бар кодовете и цените на артикулите.Това била локална база данни - вътрешна за конкретния магазин.С нея било възможно да се изтрива или да се въвежда нова информация, примерно при промяна на цените на стоките.

Докато с програмата „*“ могло само да се извършват продажби и продавачите нямали възможност да изтриват данни, чрез нея или да извършват друг вид манипулации по отношение на продажбите.

Принципно, когато клиентът се озовавал на касата, представял на касиера продуктите, които желае да си купи, всеки един от тях се маркирал с четец, като така съответният артикул с цената се отразявал върху касовия бон.След маркирането на стоките, които желаел да си купи клиентът, се натискал бутон „ентър“ /„enter“/ и от фискалното устройство се принтирал касов бон за покупките с крайната цена.

При прекъсване електрозахранването на търговския обект по 4 определени причини в момента, в който се маркирали стоки за клиент на касата, след възстановяване подаването на електрически ток към компютъра започнатата сметка си оставала в същия вид и било възможно да продължи работата по нея до приключването й.

Рядко се случвало да блокира програмата или да възникне внезапно неизправност на техниката, като тогава продавач - консултантите повиквали по телефона служители на „*“ ЕООД, сред които и св. М. А., като техниците отстранявали проблемите на място.В такива случаи, до отзоваването на компютърен специалист и отстраняване от последния на възникнал технически проблем, търговският обект преставал да работи за клиенти, респективно стоки не се продавали.

При необходимост, при извършване на ремонтни дейности или профилактики могла да бъде изтривана информация, чрез операцията „изтриване на стари данни“ от приложението „*“.

През 2017 г. на „*“ ЕООД била извършена данъчна ревизия, със Заповед № */20.09.2017 г. от началник сектор в ТД НАП - гр. *, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. и за ДДС за периода 01.01.2016 г. до 31.08.2017 г.

Ревизията била извършена от свидетелите К. Л. и С. Д., които изготвили ревизионен доклад /РД/ № */14.03.2018 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в него било подадено възражение от представител на ревизираното лице.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, бил издаден Ревизионен акт /РА/ № */04.05.2018г., в който били обективирани съответните изводи.

В хода на ревизията с протокол № */10.01.2018 г. бил извършен анализ на базата данни на програмния продукт „*“, използван за отчитане на продажбите в обектите на „*“ ЕООД, като специално за магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 21 при проверката се извършила съпоставка между отчетените от дружеството продажби на фискалното устройство и установените реални продажби от разчитане на данните от базата данни на програмен продукт „*“ за периода 22.03.2017 г. 01.05.2017 г.

Според органите по приходите продажбите се регистрирали в таблица sales_bon от базата данни на програмата „*“ в поле sell_fiscal, като с флаг „1“ в поле sell fiscal били групирани отметените продажби, а с флаг „0“ в поле selljfiscal били групирани продажби, за които не били издадени фискални бонове.

Данни от използваните в търговския продукт компютри били записани на преносими магнитни носители със съдействието на служител от ТД на НАП, специалист в тази област - св. Т. Л.. А анализът на така приобщените 5 данни бил извършен с лицензиран програмен продукт „*“, ползван от ТД на НАП - *.

Началото на периода бил момент, в който, според ревизиращите органи, в данните на програмен продукт „*“ нямало изтрити, според техните констатации, записи за продажба. Краят на периода 01.05.2017 г. била датата до която имало данни за целия ден.

При извършената съпоставка за периода 22.03.2017 г. - 01.05.2017 г. те заключили, че задълженото лице не отчело приходи от този обект в размер на 100 602,01 лв., които представлявали 45,04 % от отчетените приходи от продажби за периода чрез фискалното устройство от обекта.

Въз основа на извършения анализ на данните на програмен продукт „*“направили извод, че за периода 22.03.2017г. - 01.05.2017 г. фактически реализираните продажби от този обекта, надхвърлят значително размера на отчетените от дружеството продажби на фискалното устройство.