Решение № 243 от 07.12.2021, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 259/2021
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.3 · Кодекс за задължително обществено осигуряване
- чл.104, ал.3, 5 и 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.104, ал.3, 5 и 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.104, ал.3, 5 и 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9 · Кодекс за социално осигуряване
- §1 · Кодекс за социално осигуряване
- §6б · Кодекс за социално осигуряване
- §9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.15, ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.44 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … … град Кърджали, 07.12.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ...……...………….… в публично заседание ….……………………………….. заседание на двадесет и трети ноември ............................................………..…….……............................................…………..…. през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………………………………………………………..
Мелиха Халил, ………..………………...……....……….…......... като разгледа докладваното от .....……..............................………... съдията Виктор Атанасов ....................................... административно дело .. №259 .................................................... по описа за ......................... 2021 година ............... и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от М.А.Ф., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение
№2153-08-212 от 09.09.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-954#7 от 28.07.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя М.А.Ф. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
М.Ф. заявява в жалбата си, че на основание чл.118, ал.1 от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Решение №2153-08-212 от 09.097.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага съображенията за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че има общ осигурителен стаж от 15 год., 06 месеца и 16 дни, от които действителен осигурителен стаж е само период от 13 год., 06 месеца и 03 дни, като периодът от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год., през който е бил на наборна военна служба, не се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно административният орган, издал решението, приема, че времето на отбиване на наборна военна служба за периода от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год., не следва да се зачете като действителен осигурителен стаж, като сочи, че административният орган не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е отбивал редовна наборна военна служба за периода от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год. и така, спорен оставал единствено въпросът, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Счита, че отговорът на този въпрос е категорично положителен и в тази връзка, на първо място намира, че следва да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.), се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и че срокът на наборната военна служба, за периода 24.07.1959 год. до 24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24 месеца. Сочи, че по силата на разпоредбата на §9, ал.1 (изм., ДВ, бр.102 от 2005 год.) от Преходните и Заключителните разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО и че отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Сочи също така, че съгласно чл.1 и чл.3 от същия закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили и че това задължение е изключвало правото на избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство. В жалбата са развити подробни доводи в тази насока, като счита, че при така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ – 16.07.2021 год., липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като в тази връзка намира, че следва да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл сочи последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и такава на Върховния административен съд. В крайна сметка жалбоподателят счита, че след като не е зачел редовната му наборна военна служба за времето от 01.12.1973 год. до 13.12.1975 год. за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили неправилно закона. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-212 от 09.09.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2113-08-954#7 от 28.07.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли също така, да му бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство съдебни разноски, включително адвокатското възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят М.А.Ф. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.И. от АК – ***, който заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да уважи подадената жалба и да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е потвърдено разпореждането на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, предвид подробно изложените аргументи в жалбата, които поддържа и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в законоустановения срок. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, за които представя списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2021 год., както и пълномощно.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-459#1/09.09.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено от този пълномощник – адв.Д.И. от ***, лично и срещу подпис, на датата 14.09.2021 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/. Жалбата е подадена в деловодството на административния орган, до Административен съд – Кърджали, на датата 21.09.2021 год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-212#1 от 21.09.2021 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/, т.е. следва да се приеме, че жалбата е подадена по установения ред, на 7-ия/седмия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление, постъпило в ТП на
НОИ - Кърджали с Вх.№Ц2113-08-1438 от 30.09.2021 год./л.35-л.36/, жалбоподателят М.А.Ф., с посочен постоянен адрес ***, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението същият е приложил и набор от документи, респ. доказателства, удостоверяващи придобития от него осигурителен стаж и осигурителен доход/л.37-л.42/.
Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Служебна бележка, с характер на удостоверение, с Изх.№*** от *** год., издадена от командира на поделение *** – ***/л.37/, в която е удостоверено, че М.А.Ф. от ***, през 1974 год. и 1975 год., през време на редовната си военна служба е работил по специалността си като ***, като служебната бележка е подписана от командира на поделение *** – *** и е подпечатана с печата на поделението.
По повод това заявление, с Разпореждане
№Ц2113-08-1438#5 от 22.12.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, на жалбоподателя А. М. Ф. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по горецитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория; 00 год., 00 мес., 00 дни – ІІ-ра категория; 13 год., 06 мес., 03 дни - III-та категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 13 год., 06 мес.,
03 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 06 мес., 03 дни, при навършена възраст към 30.09.2020 год./датата на подаване на заявлението/ - 66 год., 07 мес. и 26 дни. В мотивите към това разпореждане е посочено, че лицата, които за 2021 год. нямат изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО - 39 години за мъжете, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 08 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен, стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване. В мотивите към разпореждането е прието, че тъй като М.Ф. няма 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отказана.
Разпечатката съдържа 29 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efff339f-fae3-43ce-91e5-46e529b666cd