Определение № 668 от 26.09.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 531/2025
- Вид
- Определение № 668
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 668 гр. Варна, 26.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500531 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
С решение № 518/09.05.2025г., постановено по гр.д. № 1790/2024г. ОС – Варна е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Б. В. А., ЕГН ********** сумата от 33 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017г. на ОСлО при ОП- Варна и НОХД № 1252/2018г. по описа на ОС – Варна, преобразувано в НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане, като искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 33 000 лева до претендирания размер от 125 750 лева и претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г., са отхвърлени като неоснователни.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът Б. В. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж., обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на същото. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на следващото му се обезщетение съдът не е отчел правилно релевантни и съществени обстоятелства като възрастта на ищеца, медийната разгласа на процеса и последиците от това за лекарската му практика, продължителността на наказателното производство и постановените по него разкриване на банкова тайна, възбрани върху имуществото му, изземване на 1 документи. С оглед на това счита, че присъденият му размер не обезщетява справедливо действително претърпените от него неимуществени вреди.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска за неимуществени вреди в неговия пълен размер.
Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно не е събрал допуснато от него доказателство /НОХД № 1252/2018г. на ОС – Варна/, съответно не се е произнесъл по искането им за прилагане на НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, поради което и изводите му по съществото на спора са направени единствено въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства и неправилно кредитиране на свидетелските показания. Излагат се доводи, че от тези доказателства не се установява ищецът да е осъществявал лекарска практика в таванско помещение към 22.04.2013г. и от същото да е изземван компютър, поради което и показанията на свидетелите били недостоверни. В същото време поради неприлагането на посочените наказателни дела изводът на съда относно броя на проведените по тях съдебни заседания е необоснован, както и не е направена преценка дали поведението на ищеца е повлияло на тяхната продължителност. Немотивиран и необоснован бил и извода за доказани претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, подтиснатост, разконцентрираност, безсъние и кошмари. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърли изцяло иска, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.
В частта, в която акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г. е отхвърлена, решението на ОС – Варна не е обжалвано.
Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от Прокуратурата, с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение 3100/01.07.2025г. и с което Прокуратурата е осъдена да заплати на Б. А. съдебни разноски в размер на 2 109.40 лева, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
По изложени в жалбата доводи за липса на надлежно заявено искане и на доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно за неправилно определяне на неговия размер, се иска отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК, не са постъпили отговори.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. като произнасянето по частната жалба е обусловено от изхода по съществото на спора.
2
Искания по доказателствата не са направени, но съгласно дадените с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид наведените във въззивната жалба на Прокуратурата оплаквания за допуснато процесуално нарушение и необоснованост на част от изводите на съда, касаещи обстоятелства за продължителността на наказателното производство и извършените по него процесуални действия от и спрямо ищеца, настоящият състав приема, че изясняването на спора изисква извършването на служебна справка с материалите по НОХД, доколкото понастоящем същото е приложено към в.гр.д. № 440/2025г., и предявяването на страните на установените релевантни обстоятелства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.01.2026г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна справка с материалите по наказателното производство /всички приложени по последно образуваното НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна/, приобщено като доказателство по гр.д. № 1100/2024г. на ОС – Варна, което понастоящем е предмет на в.гр.д. № 440/2025г. по описа на АпС – Варна.
Направените констатации ще бъдат предявени в насроченото о.с.з.
УКАЗВА на страните, че могат да се запознаят с материалите по НОХД № 918/2021г., намиращо се към настоящия момент като част от доказателствения материал по в.гр.д. № 440/2025г. по описа на АпС – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 668 гр. Варна, 26.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500531 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
С решение № 518/09.05.2025г., постановено по гр.д. № 1790/2024г. ОС – Варна е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Б. В. А., ЕГН ********** сумата от 33 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017г. на ОСлО при ОП- Варна и НОХД № 1252/2018г. по описа на ОС – Варна, преобразувано в НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане, като искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 33 000 лева до претендирания размер от 125 750 лева и претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г., са отхвърлени като неоснователни.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът Б. В. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж., обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на същото. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на следващото му се обезщетение съдът не е отчел правилно релевантни и съществени обстоятелства като възрастта на ищеца, медийната разгласа на процеса и последиците от това за лекарската му практика, продължителността на наказателното производство и постановените по него разкриване на банкова тайна, възбрани върху имуществото му, изземване на 1 документи. С оглед на това счита, че присъденият му размер не обезщетява справедливо действително претърпените от него неимуществени вреди.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска за неимуществени вреди в неговия пълен размер.
Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно не е събрал допуснато от него доказателство /НОХД № 1252/2018г. на ОС – Варна/, съответно не се е произнесъл по искането им за прилагане на НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, поради което и изводите му по съществото на спора са направени единствено въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства и неправилно кредитиране на свидетелските показания. Излагат се доводи, че от тези доказателства не се установява ищецът да е осъществявал лекарска практика в таванско помещение към 22.04.2013г. и от същото да е изземван компютър, поради което и показанията на свидетелите били недостоверни. В същото време поради неприлагането на посочените наказателни дела изводът на съда относно броя на проведените по тях съдебни заседания е необоснован, както и не е направена преценка дали поведението на ищеца е повлияло на тяхната продължителност. Немотивиран и необоснован бил и извода за доказани претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, подтиснатост, разконцентрираност, безсъние и кошмари. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърли изцяло иска, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.
В частта, в която акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г. е отхвърлена, решението на ОС – Варна не е обжалвано.
Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от Прокуратурата, с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение 3100/01.07.2025г. и с което Прокуратурата е осъдена да заплати на Б. А. съдебни разноски в размер на 2 109.40 лева, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
По изложени в жалбата доводи за липса на надлежно заявено искане и на доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно за неправилно определяне на неговия размер, се иска отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК, не са постъпили отговори.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. като произнасянето по частната жалба е обусловено от изхода по съществото на спора.
2
Искания по доказателствата не са направени, но съгласно дадените с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид наведените във въззивната жалба на Прокуратурата оплаквания за допуснато процесуално нарушение и необоснованост на част от изводите на съда, касаещи обстоятелства за продължителността на наказателното производство и извършените по него процесуални действия от и спрямо ищеца, настоящият състав приема, че изясняването на спора изисква извършването на служебна справка с материалите по НОХД, доколкото понастоящем същото е приложено към в.гр.д. № 440/2025г., и предявяването на страните на установените релевантни обстоятелства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.01.2026г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна справка с материалите по наказателното производство /всички приложени по последно образуваното НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна/, приобщено като доказателство по гр.д. № 1100/2024г. на ОС – Варна, което понастоящем е предмет на в.гр.д. № 440/2025г. по описа на АпС – Варна.