Решение № 806 от 16.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Сливен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230101313 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 338,50 лева /198,64 евро/, като получена без да е налице правно основание за това.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен Договор за заем, във връзка с който на 14.02.2025 година, на ищцата е предоставен заем в размер на 1000 лева.

Към настоящия момент ищецът е платил на ответника сума в размер на 1388,50 лева, като се твърди, че сумата от 388,50 лева е получена от последния без да е налице правно основание за това.

От съда се иска да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 338,50 лева /198,64 евро/, като получена без да е налице правно основание за това. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който се излагат подробни аргументи по отношение допустимостта и основателността на исковите претенции.

От съда се иска да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск. Претендират се разноските по делото.

1

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител или пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са обвързани от Договор за потребителски кредит № 774255 от 14.02.2025 година, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, равностойни на 511,29 евро. Уговорен е срок за погасяване на кредита 14.08.2026 година, с размер на погасителната вноска 80,34 лева, ГПР 64% и годишна лихва за ползване на кредита 40,03%. Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е посочена като възлизаща на 1446,12 лева.

Установено е, че ищецът е извършил плащания по Договора в общ размер на сумата 1388,58 лева, равностойни на 709,97 евро. Разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума е в размер на 388,50 лева, равностойни на 198,64 евро.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 338,50 лева /198,64 евро/, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит, е процесуално допустим.

Разгледан по същество е доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 774255 от 14.02.2025 година. Установено е, че ищецът е извършил плащания по Договора в общ размер на сумата 1388,58 лева, равностойни на 709,97 евро.

Разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума е в размер на 388,50 лева, равностойни на 198,64 евро.

2

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Тъй като ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителната лихва се налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, подлежащи на заплащане от длъжника. В противен случай същият се поставя в положение да гадае, респ. да преценява кои суми към кой момент дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, тъй като в Договор за потребителски кредит № 774255 от 14.02.2025 година не е определен точно, а е посочен като фиксиран процент. Същото се отнася и за договорената лихва. Не е определено какво представлява разликата между зададените проценти и кои разходи покрива. Наред с това е предвидена и такса за експресно разглеждане на документи, поставяща потребителя в положение да не знае и да не може сам да определи размера на оскъпяването по кредита, което ще дължи. Това неспазено изискване на посоченото законово основание обуславя в случая недействителността.

3

Възражението на ищеца за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент също е основателно. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия договор липсва информация за начина на изчисляване, респ. формиране на договорната възнаградителна лихва. Без значение е дали лихвеният процент е един и същ или е променлив, след като законът изисква в договора да са посочени условията за прилагането му. В случая това изискване не е изпълнено и не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на фиксирания размер, поради което е налице нарушение на посочената императивна разпоредба. Това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

По изложените съображения процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК , поради което и съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем. Тъй като ищецът е платил на ответното дружество общо сумата 1388,58 лева, равностойни на 709,97 евро, искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 388,50 лева, равностойни на 198,64 евро, представляващ разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума.

По тези съображения, съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 198,64 евро, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 25,56 евро - заплатена държавна такса.

Пълномощникът на ищеца му е оказал безплатно адвокатска помощ, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и Наредбата за адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 102,26 евро адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер, 4 определен и съобразно разпоредбите на ГПК, поради непосочване от претендиращия го.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8, ДА З А П Л АТ И на Н. Х. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

..............................., сумата 198,64 евро, като получена без да е налице правно основание за това, както и сумата от 25,56 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Т. Т., с персонален № 1100163890 от ВАК, с адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ 145, офис 3, сумата от 1 0 2 , 2 6 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5