Решение № 36 от 19.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Лом, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200089 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Н. С. Л. от гр. Монтана, ж.к. „Младост“ 26, вх. В, ет. 1, ап. 27, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София Електронен фиш № 8506307886, с който на осн. чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

В с. з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени издаденият Електронен фиш.

Административнонаказващият орган не се представлява. От юрисконсулт К. М. е постъпила писмена защита, в която моли да бъде потвърден електронният фиш като правилен и законосъобразен.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Електронен фиш № 8506307886 на АПИ - София на жалбоподателя Л. на осн. чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено 1 административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че на 01.05.2023 г. е установено нарушение с ППС лек автомобил „Опел Астра Г“ с рег. № М 1894 ВР, с технически допустима максимална маса 1680, в община Медковец, за движение по път 81 км 127+874, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

ЕФ № 8506307886 е издаден за това, че на 01.05.2023 г. е установено нарушение с ППС лек автомобил „Опел Астра Г“ с рег. № М 1894 ВР, с технически допустима максимална маса 1680, в община Медковец, за движение по път 81 км 127+874, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата – нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Затова на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика – Н. Л..

Чл. 139, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“.

В случая жалбоподателят е нарушил именно тази разпоредба, като осъществил състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП – движил се е по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за управляваното от него МПС да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП – винетна такса за МПС до 3,5 тона (каквото е процесният автомобил) съгласно чл. 10а, ал. 7 ЗП. Нарушението е заснето с контролно устройство № 10532, което представлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в електронната система 2 съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични изображения във вид на снимков материал /2 бр./, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Следователно събраните по делото писмени доказателства потвърждават описаното в електронния фиш. Всъщност отразеното не се оспорва от жалбоподателя, но същият се позовава на липса на задължителни реквизити на ел. фиш, както и на изтекла погасителна давност за реализиране на административнонаказателна отговорност. В тези насоки обаче изложените в жалбата аргументи са неоснователни, поради следното:

В чл. 189ж ЗДвП е уредено специално производство за ангажиране на отговорността чрез електронен фиш, като в ал. 1 са посочени неговите реквизити - мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното и заплащане.

Процесният Електронен фиш № 8506307886 съдържа всички изброени задължителни реквизити, поради което не са налице основания за отмяната му в тази насока.

По отношение възражението в жалбата за изтекла давност, съдът споделя изложените от представителя на АНО аргументи, че чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не намира приложение при санкциониране с електронен фиш. Това е така, защото електронният фиш, макар да има санкционно значение и да поражда последици, сходни с тези на АУАН и НП, е особен властнически акт, който се приравнява към тях само по отношение на правното действие, с оглед чл. 189, ал. 11 ЗДвП, но не и по отношение на форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което правилата на ЗАНН относно съставянето на АУАН, включително сроковете по чл. 34 ЗАНН, не могат да се прилагат нито пряко, нито по аналогия. Както беше посочено, чл. 189ж ЗДвП урежда специално производство за санкциониране с ел. фиш, като законодателят е предвидил изрично приложение на ЗАНН единствено по отношение на обжалването на електронния фиш. При липса на изрична уредба относно 3 сроковете за реализиране на отговорността в това особено производство, следва да се търси приложимият давностен режим чрез субсидиарното препращане на чл. 11 ЗАНН към общата част на НК. В конкретния случай следва да намерят субсидиарно приложение именно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, чл.

80, ал. 3 НК и чл. 81, ал. 3 НК, поради което и приложимият срок за абсолютна давност е четири години и шест месеца, а не три години, както се твърди от жалбоподателя.

Възражението на Л., че не е длъжен да закупува винетка, се явява също неоснователно. Безспорно е установено (видно от представеното Експертно заключение на ТЕЛК – л. 8 от делото), че жалбоподателят е лице, което е освободено от заплащане на винетна пътна такса, в който случай е приложима разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗП, където е регламентирано, че освобождаването от винетна такса става по ред, определен с Наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годииша възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст предвижда, че за да получи едно лице безплатна годишна винетка, следва да подаде заявление-декларация по образец в дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по настоящия си адрес. Това право обаче не се реализира служебно, а по изричната воля на правоимащото лице. Към момента на установяване на нарушението -01.05.2023 г., такова заявление не е било подавано от жалбоподателя, поради което и управляваният от него автомобил е бил без необходимата винетка. Затова и електронният фиш, с който е наложено административно наказание „глоба“ на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е законосъобразен. Размерът на тази санкция – 300 лв. (153,39 €) е абсолютно определен и за съда не съществува възможност да го намалява. Освен това нарушителят разполага с възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП – 70 лв., в 14-дневен срок от получаване на фиша, съгласно чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Такава компенсаторна такса обаче не е 4 постъпвала по сметка на АПИ, което е още един аргумент за законосъобразността на издадения ЕФ, като съдът намира, че в конкретният случай не са налице условия за приложението и на чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения (в този смисъл и Решение № 311 от 13.07.2021 г. на АС - Монтана по КАНД № 279/2021 г. и Решение № 317 от 13.07.2020 г. на АС - Монтана по КАНД № 230/2020 г.).

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № 8506307886, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който на Н. С. Л. от гр. Монтана, ж.к.

„Младост“ 26, вх. В, ет. 1, ап. 27, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл.

179, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300.00 /триста/ лева или 153,39 € (сто петдесет и три евро и 39 евроцента), като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Н. С. Л., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лв. или 66,47 € (шестдесет и шест евро и 47 евроцента).

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5