Решение № 4978 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4978 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330100416 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 892, 05 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 05.07.2019 г. до 12.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № ****, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2019 г. до 30.09.2022 г. в размер на 107, 99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****/********* г., издадена по частно гр. дело № ****/*****г. по описа на ПРС – *** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

Ответницата Ц. Ф. К. от гр. П., чрез особения си представител адв. К. А., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки съображения.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/********** г., издадена по частно гр. дело № ******/***** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-сумата 892, 05 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 05.07.2019 г. до 12.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ****, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2019 г. до 30.09.2022 г. в размер на 107, 99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както вече бе посочено, задълженията на ответницата за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени от ищеца за имот, находящ се в гр. П., ул.

„*********“ № ***, но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответницата е собственик или поне ползвател на имота на този адрес, макар и да е регистриран като неин постоянен и настоящ адрес. Нещо повече – видно от постъпилото на ******* г. писмо от ********************************** към ***********, от ответницата не са били подавани данъчни декларации за този недвижим имот (такава е била подадена от три други лица), поради което съдът намира, че действително от събраните по делото доказателства не се установява ответницана да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяне питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответницата да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че й е предоставял през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да има качеството на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На особения представител на ответницата адв. К. А. следва да бъде издаден РКО за 2 осъщественото особено представителство в размер на 400 лева – като с оглед фактическата и правната сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата е неоснователно и следва да се остави без уважение – още повече, че възнаграждението е определено в минималния полагащ се размер.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от **************** А. И. Г., против Ц. Ф. К., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „***********“ № ***, представлявана от особения представител адвокат К. А. А., със служебен адрес: гр. П., ул. “***********************” № ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 892, 05 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 05.07.2019 г. до 12.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.

„*************“ № ***, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2019 г. до 30.09.2022 г. в размер на 107, 99 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****/********** г., издадена по частно гр. дело № ******/****** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ** гр. състав частно гр. дело № *********/***** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат К. А. А., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4