Решение № 146 от 22.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Добрич, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200953 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0851-000881, издадено на 04.07.2022 г. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д., с което на М. М. Н. ЕГН ********** от с. С., обл. Д. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е било наложено административно наказание на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Н. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и моли актът да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от редовно упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административната преписка, административно наказващият орган е поискал от съда да остави жалбата без последствия и НП да бъде потвърдено.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от 1 санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспорваното наказателно постановление. Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и един свидетел – присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.06.2022 г. около 01.28 ч. в с. Д., обл. Д., на кръстовището на ул.

„...“ и ул. „...” Н. управлявал лек автомобил „...” с рег. ....

По неустановени причини, управляваният от жалбоподателя автомобил се ударил в оградата на Държавния резерв в с. Д..

Св. Р. М. Г., който бил на смяна като нощен пазач на Резерва, чул шума от удара в оградата и излязъл от кабината, където се намирал и се отправил по посока на удара. Там той видял шофьорът да излиза от колата и да се отдалечава в неизвестна посока. Св. Г. се обадил на тел. 112 да съобщи за инцидента.

Преди да дойде полиция, на мястото пристигнали познати на Н. – св. Н.

Д. Н., който като пристигнал също установил празния автомобил и не знаел къде е водачът му Н..

На мястото на ПТП пристигнал полицейски патрул в състав – св. Б. Р.

А. и св. Д. С. Д. – служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Д., които установили самокатастрофиралия автомобил, но водачът му го нямало. Св. Н. му се обадил и след известно време Н. пристигнал.

При така установената обстановка св. А. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Д. съставил АУАН Серия GA, № 658403, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не направил никакви възражения. В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал писмени възражения срещу съставения на 2

АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.07.2022 г. било издадено и процесното НП № 22-0851-000881 от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д., в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушениeтo по следния начин – „нарушава задълженията си като участник в ПТП“, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП”.

За описаното нарушение АНО на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

На 08.08.2022 г. нказателното постановление било връчено на жалбоподателя, който на 22.08.2022 г. депозирал пред АНО жалба срещу НП, инициирала настоящото производство.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на двамата полицейски служители – св. А. и св. Д., които потвърдили изложените обстоятелства в АУАН. Изложените обстоятелства се установили и от разпита на св. Н. – .. жалбоподателя, пристигнал на място и на св. Г. – охрана на Държавния резерв, станал очевидец на описаното в АУАН нарушение.

Била изготвена и техническа експертиза на представения от РЦ 112 запис на сигнала за настъпилото ПТП, приобщена по надлежния ред в хода на производството.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са последователни и взаимодопълващи се, подкрепят се от събрания доказателствен материал по делото и в своята съвкупност водят до възможността да се установи по безспорен начин една непротиворечива фактическа обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

С процесния АУАН нарушението е квалифицирано по смисъла на чл.

123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на 3 територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“

Следователно, в цитираната разпоредба са налице три отделни хипотези и нарушаването на която и да е от тях води до налагане на административно наказание.

Доколкото по делото се установи по безспорен начин, че водачът на процесното МПС е самокатастрофирал и няма други участници в ПТП, то извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, така както е сторил наказващия орган, а на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.

Тъй като санкционната разпоредба за нарушения по чл. 123 от ЗДвП е една и съща – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна инстанция счита, че следва да измени наказателното постановление, като преквалифицира вмененото нарушение като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.

Тези правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.

334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП.

Относимата в случая норма на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. А от ЗДВП създава задължение за водач, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят не е спазил задължението си да установи последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите, жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е напуснал.

Ето защо, съобразявайки доказателствата по делото, настоящата инстанция намира, че следва да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН и да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, доколкото тази възможност е предвидена, когато се налага приложение на закон за същото или еднакво наказуемо нарушение, какъвто е настоящия случай.

Относно наказанието:

В приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени административни наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая е наложено наказание „Глоба“ от 4

200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца и двете над минимално предвидения размер, без да са посочени конкретни мотиви относно наложения по-висок от минималния размер.

Съдът приема, че в случая адекватен би бил размер на санкциите на минималния такъв. В този смисъл, освен, че следва да бъде преквалифицирано деянието, следва и НП да бъде изменено, като наложените наказания бъдат намалени до минимално предвидения размер, а именно глобата от 200 лв. да бъде намалена до глоба в размер от 50 лв., а „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца да бъде намалено на „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец. Така изменените по вид и размер наказания съдът намира, че ще бъдат изцяло съобразени с обществената опасност на деянието и личността на нарушителя.

В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.

В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В конкретния казус се касае за нарушение на правилата за движение по пътищата, което в повечето случаи представлява непосредствена опасност както за самия водач, така и за останалите участници в движението по пътищата, или както е в конкретния случай, води до причиняване на значителни имуществени вреди на чужда собственост. Видно от справката за нарушител водач, жалбоподателят и друг път е бил наказван за нарушения на ЗДвП, поради което не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.

Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с спазване правилата за движение по пътищата и сигурността на участниците в дрижението, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

Относно направените разноски по делото:

Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай жалбоподателят е направил искане за присъждането на такива в размер на 300 5 лева.

Разпечатката съдържа 53 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/effcdde8-b56b-44e9-93ac-26b30b455af0