Определение № 1743 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501191 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Б. Д. Б.,ЕГН-********** против определение № 4648/15.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 3049/24г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е върната искова молба с вх. № 18690/ 19.02.2024 г., уточнена с молби вх. № 24240/ 01.03.24г., № 31439/ 20.03.2024 г. и № 37560/ 04.04.2024 г., всички подадени от Б. Д. Б.,поради неотстраняване на нередовностите на предявените искове и недопустимост на част от тях и е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Жалбоподателят намира определението за неправилно,необосновано и нищожно по изложени в частната жалба съображения.Отправено е искане същото да бъде отменено.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е депозирана искова молба от Б. Д. Б.,в която и щецът излага твърдения,че бил осъден от Районен съд- Асеновград да плати на трето за спора физическо лице сумата от 600лв.(на два пъти по 300лв.)- разноски по съдебни решения,за което бил издаден изпълнителен лист от 27.01.2022г., По този изп.лист било образувано изп.дело № 252822г.по описа на ЧСИ ***.Съгласно покана за доброволно изпълнение от 28.02.2022г., задължението му по изпълнителното дело възлизало на общо 836,52 лв., от които: 600лв.- главница и 236,52лв.с ДДС- такси по ТТРЗЧСИ.ЧСИ наложил запор върху вземанията му в „Търговска Банка Д“ АД.На 23.11.2023г. по сметката на ищеца в тази банка 1 постъпила сумата от общо 3 784,46лв.(разпределена, както следва: трудови възнаграждения1543,76лв.и обезщетения по чл.224 от КТ и чл.225,ал.1 от КТ,както и законна лихва), преведена от „Ес си джи трейд“ ООД по силата на съдебно решение в полза на ищеца. Още същия ден обаче банката превела на ЧСИ сумата по запора- 836,52лв.,като ищецът счита,че тя не трябвало да изпълнява запора до размера на минималната работна заплата,която към онзи момент била 780лв.,т.е.следвало да се преведе на ЧСИ само сумата от 56,52лв. лева (836,52лв.- 780лв.).Банковата служителка не била задължена да иска съгласие на ЧСИ за извършване на превода.Отделно,ищецът поискал от ЧСИ да му върне сумата от 780лв.и да си задържи само сумата от 56,52лв., но последният отказал,с което му нанесъл имуществена вреда.След получаване на превода от банката,ЧСИ трябвало да вдигне запора,но от банката ищецът не бил уведомен за подобно нещо.Банката превела на ищеца сумата от 2800лв.,като си приспаднала от тази сума изплатеното по запора, но го ощетила допълнително и с още 119,50лв.по движението по сметката.

В тази връзка ищецът е предявил при условията на разделност против двамата ответници,които били извършили противоправни действия-ЧСИ *** и банката, осъдителни искове за главници,както следва: срещу ЧСИ- за връщане на сумата от 780 лв.и срещу банката- за сумата от 119,50лв.,ведно с мораторни лихви върху сумите.

Съдът неколкократно оставял исковата молба без движение с подробни указания по отстраняване на констатираните от съда нередовности и изясняване на неясни обстоятелства,като на три пъти ищецът е подавал уточнителни молби,с които според районния съд не отстранил нередовностите в някои части,а в други исковата моба била недопустима.

С атакуваното определение съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото,като приел,че за част от исковете ищецът не е отстранил указаните му нередовности,а за друга част- тези искове били недопустими,като независимо в коя от двете изброени хипотези попадали претенциите,те следвало да се оставят без разглеждане.Изложени са подробни мотиви по отношение на всяка от предявените претенции.

По отношение на иска за главница срещу първия ответник- спрямо ЧСИ ***,за предявен осъдителен иск за връщане на сумата от 780лв.,представляваща размера на минималната работна заплата към 2023г.,по отношение на която било недопустимо налагането на запор по закон,като с действията си по невръщане на писмено поисканата сума,на ищеца като длъжник в принудителното изпълнение се причинили имуществени вреди,първостепенният съд е намерил този иск за недопустим,доколкото е предявен на осн.чл.441 от ГПК,в която хипотеза било необходимо да има доказано незаконосъобразно принудително изпълнение,т.е.предварително длъжникът трябва ло да е атакувал съответното действие на ЧСИ по реда на чл.435,ал.2 от ГПК (в случая се касаело за хипотезата на т.2 от цитираната норма) и окръжният съд да е уважил подобна жалба,като е приел действията на ЧСИ за незаконни и едва тогава в самостоятелно производство можело да се установява дали с тези действия ЧСИ е причинил вреди на длъжника.Самият ищец обаче в 2 уточнителните си молби на няколко пъти изрично е посочвал,че не е обжалвал действията на ЧСИ по налагане на запора,защото ги считал за законосъобразни.Само на това основание ПдРС приел иска за недопустим.

Отделно от горното,съдът е коментирал твърденията на ищеца за нарушение на нормата на чл.446а от ГПК,касаеща несеквестируем доход,получен по сметка в банка,като е приел,че те не попадат в настоящата хипотеза,което пак е относимо не към съществото на спора,а по допустимостта,защото ищецът извеждал основанието на иска си от тази норма.Изтъква се изискването на чл.446а,ал.1 от ГПК несеквестируемият доход да е постъпил по банковата сметка не по- рано от един месец от налагането на запора и се посочва,че в случая запорът е наложен през м.02.2022г.,а сумата по банковата сметка е постъпила много време след това- на 23.11.2023г.,видно от справката по сметката. Посочил е също,че нормите на чл.446а,ал. 3 и 4 от ГПК визират възнаграждения за работа,т.е. превод на трудово възнаграждение,а ищецът сам посочил,че по банковата му сметка били преведени от „Ес си джи трейд“ ООД суми по силата на съдебно решение,които суми дружеството било осъдено да ги заплати в полза на ищеца.Независимо,че част от тези суми са били и за неплатени заплати,районния съд приема,че това не представлява превод на трудово възнаграждение,доколкото трудовото възнаграждение трябва да се заплаща ежемесечно и своевременно,като сумите постъпват последователно в сметката на работника,а не наведнъж по силата на съдебен акт,какъвто е настоящия случай.

По отношение на иска за главница срещу втория ответник- спрямо „Търговска Банка Д“ АД е предявен осъдителен иск за сумата от 119,50лв., за която се твърди, че била неправомерно отнета при движението по сметка.Ищецът обаче въобще не изложил съображения в тази насока- кое е неправомерното или противоправно действие на банката,с което тя му е нанесла имуществени вреди,в такъв размер. Не става ло ясно как точно е получена въпросната сума и защо се търси именно за периода 23.11.2023г.- 24.11.2023г.(за 1 ден). Не се излагали съображения дали се оспорват събраните банкови такси,посочени в движението по сметка (за месечна поддръжка и за обработка на запорни съобщения), защо се счита, че те са неправилно събрани и как (по какъв начин) с тях е ощетен ищецът. Ищецът не посочвал наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на банката в тази връзка и твърденията за нанесени имуществени вреди на страната,като въобще липсвала каквато и да е обосновка на тази претенция.Заведена по този начин, без описание на фактически обстоятелства и без основанието,от което произтича,претенцията според съда останала неизяснена и съответно не следвало да бъде разглеждана.

По отношение на иска за неимуществени вреди,предявен разделно срещу двамата ответници,но за една и съща сума- от по 219лв., представляваща размер на мораторна лихва (върху главница от 780лв.- тогавашният размер на минималната работна заплата) за периода от 28.02.2022г. до 19.02.2024 г., ПдРС е приел,че е недопустимо иск за неимуществени вреди да се остойностява с размер на обезщетение за забава,което е претенция от имуществен характер.Вместо уточнения в тази насока след изрично дадени указания, ищецът в последната си уточняваща молба посочвал само,че „не е ли болка, страдание и най- вече 3 психически тормоз“ неправомерното отнемане на суми,освен това е поискал съдът по справедливост да определи обезщетението.Районния съд е констатирал,че ищецът смесва институтите на непозволеното увреждане и неоснователното обогатяване,от които твърди да произтичат тези неимуществени вреди.Затова е счел иска за неизяснен откъм фактически основания,обосноваващи претенцията (т.е.ищецът не отстранил указаните му нередовности),а от друга страна е приел,че е и недопустимо той да се предявява на два пъти в процеса- веднъж като неимуществени вреди,и втори път- като лихва за забава.

По отношение на исковете за мораторни лихви- съдът приема,че не следва да бъдат разглеждани,доколкото представляват акцесорни претенции спрямо главните искове,по отношение на които ищецът или не е отстранил указаните му нередовности, или пък те са недопустими.

Отделно от това посочва,че и за двете претенции не ставало ясно защо е избрана конкретната начална дата на периода на забавата.

На последно място-по отношение на иска за обявяване на нищожност на издадения срещу ищеца изпълнителен лист,по който било образувано изпълнителното производство и се наложил запора върху вземанията по банковата му сметка , съдът е изложил мотиви,че такъв иск е недопустим.Вземането по него касаело присъдени по приключили дела (на районен съд и на окръжен съд)разноски,които ищецът бил осъден да заплати на другата страна в съответните производства.Ако ищецът не бил съгласен с това, че дължи тези разноски,той следвало да поиска с молби по реда на чл. 248 от ГПК изменение на съдебните актове,като именно в тези молби следвало да изложи съображенията,които излагал по настоящото дело-за липса на списък на разноските по чл. 80 от ГПК,за необсъждане на ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС,за недоказване на направените от другата страна разходи и т.н.

Ако пък ищецът смятал, че изпълнителният лист е неправилно издаден,той следвало да обжалва самото разпореждане за издаването му.Ищецът твърдял,че направил това,но не ставало ясно дали е така и какво е било произнасянето на съда по въпроса.В случай обаче,че действително имало произнасяне (в каквато насока не се представяли доказателства),то тогава било недопустимо този въпрос да се пререшава наново тук,предвид формираната сила на пресъдено нещо.

Според ПдРС,извън принципната недопустимост на подобна самостоятелна претенция за обявяване на изпълнителен лист за нищожен,мотивирането й с правен интерес от бъдещо снабдяване с обратен изпълнителен лист за неправомерно взети от ЧСИ суми в хода на изпълнително производство,нямало никаква връзка,нито правна обусловеност,за да се приемело,че представлява или може да послужи като основание за разглеждане на такъв иск.

Тези мотиви на районния съд са точни,изчерпателни и правилни,поради което настоящата инстанция напълно ги споделя и препраща към тях.

Действително,въпреки трикратно дадената възможност на ищеца за уточняване на исковете и мотивиране на правен интерес от тях с подробни указания,същият с 4 последващите си молби внася още повече объркване,вместо да изясни фактическата обстановка,като с тези молби предявява нови искове,смесва различни правни институти,противоречи на своите твърдения в предходните молби и в крайна сметка не отстранява констатираните нередовности за част от исковете,а за друга част се установява,че те са недопустими.И в двата случая претенциите следва да се оставят без разглеждане,както правилно е направил и районния съд,като е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Ето защо подадената частна жалба се явява неоснователна,а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.