Решение № 22691 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22691 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110155606 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец” № 23 Б против Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: град С

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Сочи се, че в процесния период са действали и са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно - 1 задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. Твърди се, че за имота на ответника за сградата, в която се намира има договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........., със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец” № 23 Б и Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр, Сдължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........., със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец” № 23 Б солидарно с ........., ЕГН ********** – сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3885/7.2.2022 година, издадено по ч.гр.дело № 69981/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: общо сумата от 3026,52 лева, от които 2548,32 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, 437,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., както и суми за дялово разпределение 33,84 лева - главница за периода от 1.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,11 лева - лихва за периода от 31.12.2018г. до 25.11.2021г., които сумите се отнасят за имот с административен адрес – град София гр. С, ИД номер: .......

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените искови претенции. Твърди се, че няма доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните. Ответникът заявява възражение за погасителна давност за периода 1.5.2018 година до 30.4.2020 година. Оспорва се от ответника и се твърди, че не са представени доказателства за действително потребеното количество топлинна енергия.

По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

В открито съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявения иск. Ответникът не се явява и не се представлява.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приета съдебнотехническа експертиза, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е 2 мотивиран да стори следните фактически констатации:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145 от 09.11.2006 г. се установява, че ......... и Д. М. К. са закупили апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, ет. 6,вх. А в жилищна сграда бл. 437/427. Представена е молба за вписване на ипотека от 09.11.2006 г. върху имота за обезпечение на вземания на „Булбанк“ АД към ......... и Д. М. К. в качеството им на длъжници по договор за банков кредит.

С оглед на това на това безспорно се установява, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, на първо място доколкото сама е изявила такова желание пред ищеца и на второ място, доколкото се установи, че тя е единствен собственик на процесния топлоснабден имот.

Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

При това в периода са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Монитор” и в сила от 11.07.2016 година.

Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.

От представения по делото договор от 17.01.2002 г. се установява, че е сключен договор между Етажната собственост и третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД“ за извършване на услугата топлинно счетоводство. От представения по делото договор от 03.06.2020 г. се установява, че е бил сключен договор и между ищеца и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.

С оглед доказването на доставеното количество топлинна енергия до процесния имот по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От нея се установява, че ответникът е разполагал в имота си с 3 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя индивидуални топлинни разпределители, както и 1 брой закрит щранг в баня - (констативен приемо- предавателен протокол от 21.06.2013 г.). Към (21.06.2013г) топлата вода е отчитана на база за 3 бр.лица.

Вещото лице посочва, че за процесния период м.05.2018г. - м.05.2020п, на база 3 бр.лица е отчитана топлата вода до м. 11.2019г. От м.11.2019г. до 30.04.20220г. топлата вода е отчитана по показания на 2бр. водомери - констативен приемо-предавателен протокол от 11.11.2019г.

Вещото лице посочва, че потреблението на топлата вода е начислено правилно. През 3 процесния период отдадена от сградна инсталация е определяна съгласно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия период нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия - „Топлофикация София" ЕАД редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. Вещото лице посочва, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица, (в случая от АС БОЯНА АД). Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимите суми от ответника са: 143,53 лв. за сградна инсталация и 2255,50 лв. за БГВ или общо сумата в размер на 2399,04 лв.

Между страните не се спори, че ответникът не е заплащал суми към ищеца за процесния период.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

- по иска за главница и за дялово разпределние - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е с правна квалификация чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и исковото производство.

По същество

4

По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите:

За да се търси ангажиране на отговорността на ответника за дължимост на претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.

Съдът приема за доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост, като е придобил имота въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145 от 09.11.2006 г. Следователно между ищцовото дружество и ответника, като собственик на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.

Следва да се посочи, че по правната си характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в писмена форма. /В този смисъл Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен касационен съд.