Определение № 574 от 09.07.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. ХАСКОВО, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500543 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против определение № 823 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2515/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде изменено постановеното по делото решение № 281/08.04.2024 г. в частта му относно размера на присъденото на пълномощника на ответника К. Д. Д. - адв. П. И. П., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен с изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснованост и справедливост, и с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С- 427/16 и С-428/16, тъй като същият не съответствал на правната и фактическа сложност на спора по делото. Сочи съдебна практика и счита, че така присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

В законоустановения срок е постъпил отговор от К. Д., чрез адв. П. П., в който се излагат съображения относно правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и се оспорва подадената жалба като неоснователна.

Окръжен съд - Хасково, като се запозна с материалите по делото приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр. д. № 2515/2023 г. по описа на РС – Хасково е образувано въз основа на искова молба от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу К. Д. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 1

ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 976.89 лева, представляващи задължение за допълнителни услуги за периода от 30.04.2021 г. до 30.09.2021 г. по Договор за заем MicroCredit № *** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *** г. За така описаното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 868/02.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2073/2023 г. на РС – Хасково, срещу което ответникът в настоящето производство е депозирал, чрез адв. П. П., възражение.

С Решение № 281/08.04.2024 г. съдът е отхвърлил така предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на пълномощника на ответника - адв. П. И. П. от АК - Хасково, сумата от общо 800,00 лева, от които 400,00 лева, представляващи възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д. № 2515/2023 г. по описа на РС - Хасково и 400,00 лева - по ч. гр. д. № 2073 по описа за 2023 г. на РС - Хасково, определени според размера на иска и по правилата на чл. 38 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 11.04.2024 г. ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК, с която моли съдът да измени решението си в частта за разноските, като намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и не присъди такива за заповедното производство. Същата е оставена без уважение с обжалваното определение.

В производството по делото ответникът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. По същият начин е уговорено възнаграждението на адвоката и за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. При предоставена безплатна адвокатска помощ в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е предвидено, че когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16.

СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , т. е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. В конкретния случай, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не се определя по договор между ответника и пълномощника му, а се присъжда от съда, въпросната преценка ще следва да се извърши на б а з а на това, дали предвиденото в наредбата минимално адвокатско възнаграждение е в съответствие с правната и фактическа сложност на спора по делото.

2

По отношение на размера на дължимото в случая адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство и при съобразяване с актуалната практика на СЕС и ВКС, настоящият състав на съда приема, че адвокатското възнаграждение от 400 лв., определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В случая както и районният съд е отчел, се касае за дело с ниска фактическа и правна сложност, но пълномощникът на ищеца е осъществил в пълен обем необходимото процесуалното представителство, като в отговора са изложени множество и подробни доводи за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, което предполага извършването на обстоен анализ на нормативната уредба и съдебната практика, поради което съдът приема, че следва да получи адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В т. 11г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. е разяснено, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното производство. Съгласно чл. 7, ал. 7 от наредбата, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на база на половината от стойностите на претендираните суми. Претендираната със заявлението по чл. 410 от ГПК и съответно с исковата молба сума е в размер на 976.89 лева, половината от която се равнява на 488.45 лева. Съгласно ал. 2 на чл. 7 от наредбата, при материален интерес до 1000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Следователно районният съд правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение за подаването на възражение в производството по ч. гр. д. № 2073/2023 г. на РС – Хасково.

Съответно, определеният от първата инстанция размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съпоставен с цената на иска, не сочи нито на прекомерност, нито на несъразмерност, поради което няма основания за изменение на решението в частта за разноските. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 823 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2515/2023 г. на Районен съд – Хасково, VII граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4