Решение № 225 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. П., 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500262 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 11/31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20205230100538 Панагюрският районен съд е приел за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр.с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 ЗПК по отношение на Г. А. Т. ЕГН:

********** с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № 8, че тя дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:831558413, сумата от 4348,52 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **************** от 24.04.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 309,15 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от 05.01.2019г. до 03.03.2020 г, 160,02 лв. - наказателна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №214/2020 г. по описа на Районен съд - П. и които суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: BG**************************: RZBBGSF.

Осъдил е Г. А. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № 8 да заплати на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:831558413 сума в размер на 146,35 лева разноски направени в заповедното производство, както и 886,63 лева разноски за първоинстанционното производство.

1

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.С. Д. от АК-П. в качеството му на особен представител на Г. А. Т. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като неговата доверителка била призована при условията на чл.47, ал.5, 6 и 7 от ГПК, тъй като по отношение на Г. Т. било установено, че е напуснала територията на РБългария, но не било установено къде понастоящем е нейното местоживеене. Особеният представител твърди, че в тази хипотеза следвало да се приложат разпоредбите на Регламент /ЕС/№ 1215/2021 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела относно определената международна компетентност по потребителски договори. Особеният представител твърди, че българският съд не бил компетентен да разгледа дело с предмет потребителски кредит, когато искът е предявен срещу ответник с местоживеене в друга държава и за това съдът следял служебно.

Наред с това се твърди, че договорът бил сключен за сумата от 4830.29 лв., но имало върнати суми от Т.. Неоснователно се претендирали лихви, а незаконно се претендирали едновременно мораторна, възнаградителна и наказателна лихва върху цялата сума по кредита. Липсвала и яснота кога кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като в приложената към ИМ молба-покана била посочена датата 04.03.2020 г., но нямало данни за получено от Т. известие за предсрочна изискуемост. В тази връзка неправилно районният съд бил приел, че получаването на ИМ с приложенията от особения представител било равнозначно на уведомление за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, тъй като не можело да се приравни на лично получаване от длъжника получените от особения представител документи. Тъй като претенцията била предявена преди настъпване на предсрочната изискуемост, следвало да се претендират само изискуемите до този момент, но неплатени вноски.

Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на възнаграждение за особен представител.

Съдът е сезиран и с частна жалба от адв.Д. срещу определение № 75/31.01.2023 г., постановено по същото дело, с което районният съд е оставил без уважение искането на особения представител адв. С. Д. обективирано в отговора на исковата молба вх. № 34 от 19.03.2021 г. за изменение на Определение № 4 от 26.01.2021 г. постановено по делото, с което е определен размерът на възнаграждението на особения представител.

Частният жалбоподател твърди, че неправилно районният съд е приел, че липсват условия за определяне на по-високо възнаграждение на особения 2 представител. Неправилно било прието, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, тъй като било видно, че особеният представител е трябвало да се запознае със значителни по обем писмени доказателства. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което на особения представител да бъде определено възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законния срок са постъпили писмени отговори на въззивната и частната жалба от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК:831558413, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“, бул.“В.“ № 89Б, Милениум център, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. – изпълнителни директори, чрез юрк.Д.И., с искане и въззивната, и частната жалба да бъдат оставени без уважение. Излагат се съображения в подкрепа на доводите на районния съд.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната и частната жалба и депозираните писмени отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Г. А. Т. ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е твърдял, че на 26.04.2018 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****************, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 4830,29 лева, които били изцяло усвоени на 27.04.2018 г. Страните по договора постигнали уговорка за заплащане на възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца била в размер на 6,90%, а след изтичане на този срок била в размер на 6,735 + 6-месечен SOFIBOR. Определен бил и размер на обезщетение в случай на забава в заплащане на дължимите вноски по кредита - наказателна лихва в размер на дължимата възнаградителна лихва плюс 10 пункта, която се начислява върху забавената главница, считано от деня на забавата. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.05.2023 г. Ищецът е твърдял, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на месечни погасителни вноски за месеците от м. 01.2019 г. до м. 02.2020 г., поради което с писмо изх. № изх-001-9631 банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.03.2020 г., като до този момент не са постъпвали никакви плащания по договора за кредит. В случай, че не се приеме, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена преди предявяване на исковата молба, ищецът моли същата да се счита обявена с връчване на исковата молба за отговор на ответника.

Искането е да бъде прието за установено, че Г. Т. дължи на ищеца сумата в 3 размер на 4348,52 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **************** от 24.04.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 309,15 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от 05.01.2019 г. до 03.03.2020 г., 160.02 лв. - наказателна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 214/2020 г. по описа на Районен съд П., в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват като изцяло недопустими и неоснователни. Особеният представител на ответницата е твърдял, че следва да намери приложение Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела относно определената международна компетентност по потребителски договори. В отговора на исковата молба се сочи, че неоснователни се явяват претенциите за лихви, като незаконосъобразно се претендира и мораторна и възнаградителна лихва. Сочи се, че няма яснота кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и дали въобще е настъпила, като претенцията се явява неизискуемост, доколкото съобразно погасителния план сумите са дължими до 05.05.2023 г. Моли се делото да се прекрати, алтернативно се иска отхвърляне на исковите претенции. Направено е искане за задължаване на ищеца да довнесе сума в размер на 267,24 лева, представляваща разликата между определеното възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева и минималното такова съобразно наредбата в размер на 567,24 лева.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че на 26.04.2018 г. страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставила на Т. сумата от 4830,29 лева, които са изцяло усвоени на 27.04.2018 г. Страните по договора постигнали уговорка за заплащане на възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца е в размер на 6,90%, а след изтичане на този срок е в размер на 6,735 + 6-месечен SOFIBOR. Определен е и размер на обезщетение в случай на забава в заплащане на дължимите вноски по кредита - наказателна лихва в размер на дължимата възнаградителна лихва плюс 10 пункта, която се начислява върху забавената главница, считано от деня на забавата. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.05.2023 г., който не е изтекъл към датата на предявяване на иска пред районния съд, но към 4 настоящия момент вече е изтекъл и този факт следва да бъде взет предвид при решаването на спора по силата на чл.235 от ГПК. Като доказателство по делото пред районния съд е прието писмено уведомление от 11.02.2020 г., изготвено от банката- ищец, с което до ответника е отправено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това уведомление не е получено от ответницата, а е върнато като непотърсено. Няма спор обаче, че препис от исковата молба и всички приложения към нея, в това число и въпросното уведомление, са връчени на особения представител на ответницата преди насрочването на делото в о.с.з.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд е назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че общата сума на кредита е в размер на 4830,29 лв. и той е усвоен на 27.04.2018 г. чрез превеждане на сумата по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ АД, посочена в договора за кредит. Общо дължимата сума по кредита към дата на подаване на заявлението е в размер на 4819,69 лв., включваща главница 4348,52 лв., възнаградителна лихва - 309,15 лева, изчислена до дата 05.03.2020 г. и лихва за забава (наказателна лихва) - 107,98 лева, която е начислена за периода от 05.01.2019 г. до 04.03.2020 г. Вещото лице е уточнило, че размерът на договорната лихва и наказателната лихва по отделно не надминават три пъти размера на законна лихва, като е уточнено, че размерът на сбора от договорната лихва и наказателната лихва не надминават пет пъти размера на законната лихва. Заключението не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи нищожност или недопсутимост. В тази връзка следва да се посочи, че възражението за липса на компетентност на българските съдилища да се произнесат по спора е несъстоятелно. Безспорно договорът за потребителски кредит е сключен между български гражданин и юридическо лице, регистрирано по българския действащ Търговски закон и действащо на територията на Република България. Безспорно е също така, че мястото на изпълнение на договора също е на територията на Република България. В Регламент 1215/2012 на ЕС е предвидено, че при услугите за място на изпълнението следва да се счита държавата, в която услугите са били предоставени. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Регламент 1215/2012 на ЕС във връзка с чл. 5 от Регламента компетентен да разгледа спора е съдът в държавата, в която е предоставена конкретната услуга. От анализа на договора, направен по-горе, се установи, че както мястото на предоставяне на услугата, така и мястото на изпълнение е Република България, следователно компетентен да 5 разгледа спора е българският съд.