Решение № 772 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330111113 по описа за 2024 година

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.21, ал.1 във връзка с чл.33 ЗПК във връзка с чл.143, т.5 ЗЗП във връзка с чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба от Т. Н. Н. против „Аксес Файнанс“ АД се твърди, че на 28.05.2024г. между страните бил сключен Договор за кредит Бяла карта, по силата на който бил предоставен заем в размер на 200 лв., при ФЛП 50,40 % и ГПР 64,96 %. Съгласно чл.15 от договора, в случай, че кредитополучателят не заплатил текущо задължение на падежа, той се задължавал да представи допълнително обезпечение в срок от 3 дни, като при неизпълнение дължал неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница.

Излага, че клаузата на чл.20 от договора е неравноправна, респ.нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна, като се съдържа позоваване на ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09г. Неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не водило до самостоятелни и неблагоприятни последици за кредитора, тъй като вреди за него биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник.

Предвидената неустойка била в размер на 10 % от усвоената непогасена главница, като е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗПК, прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Направено е искане за прогласяване нищожността на чл.20, предвиждаща заплащане на неустойка по договор за кредит от 28.05.2024г., като противоречаща на добрите нрави, неравноправна по смисъла на 1 чл.143 ЗЗП и прекомерна.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Аксес Файнанс“ АД, в който ответникът оспорва исковете. По договора са направени общо 2 бр. усвоявания.

Извършени били 3 бр. плащания – 04.06.2024г., 05.07.2024г., 05.08.2024г. Ищецът имал текущо задължение в размер на 208.77 лв. Неустойката се начислявала единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, тоест задължението за заплащане било условно и възникването му изцяло зависело от действията на потребителя. Неустойката излизала извън присъщите й функции. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за кредит „Бяла карта“ от 28.05.2024г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и Т. Н. Н., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 28.05.2024 г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Според чл.15, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения – банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя за сумата от 304.86 лв., със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора или едно физическо лице – поръчител, който да отговаря на следните 2 изисквания – да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и да не е член на домакинството на кредитополучателя. Според чл.20 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.15 обезпечение в посочения срок от сключването му, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, като същата се начислява на 6-то число всеки месец до момента на предоставяне на исканото обезпечение.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в петдневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.15, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка от 15 % отт усвоената и непогасена главница – чл.20 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата 3 излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 20 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.20 от договор за договор за кредит от 28.05.2024 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. дължима държавна такса. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 800 лв. направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 15.01.2025г. и списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.20 в договор за кредит „Бяла карта“ от 28.05.2024г., сключен между Т. Н. Н., ЕГН ********** от *** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. /петдесет лева/ дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2 да заплати на Т. Н. Н., ЕГН ********** от *** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4