Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3043 от 10.08.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16331/2023
Вид
Решение № 3043
Подписан
10.08.2024
В сила
13.02.2025
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. Варна, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110116331 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу „* *“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5719,95 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от 4565,33 лв. изплатено застрахователно обезщетение по полица № */15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „* 2" ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "* находящ се в гр. * сумата от 402,01 лв. платена законна лихва върху главницата за периода 22.11.2021 г. 04.10.2022 г., сумата от 737,61 лв. платени съдебно-деловодни разноски, като всички суми са присъдени с влязло в законна сила Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № */2021 г. на PC Варна, както и сумата от 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 607,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.02.2023 г. 14.12.2023 г.

В исковата молба ищецът "*" ЕАД чрез адв. П. * излага, че за периода 16.06.2020 г. на 15.06.2021 г. е обезпечавал застрахователното покритие по полица № */15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" сключена с „* 2" ЕООД с предмет застраховане на машини, съоръжения, оборудване, стоково-материални запаси, движимо и недвижимо имущество, пари в наличност, застраховани по риска „кражба", находящи се в застрахован търговски обект - магазин „* в гр. Варна, ул. „Цар Борис III" № 1 А. Сочи, че на 26.11.2020 г. застрахованото дружество подало уведомление, за това че на 20.11.2020 г., в търговския обект настъпило застрахователно събитие - „токов удар“, вследствие на което били увредени два климатика и хладилна витрина. Излага, че по образуваната преписка по щета № * постъпило писмо от ответника „* *“ ЕАД, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии, нито оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение за застрахованият обект, вследствие на което бил постановен отказ за заплащане на обезщетение. Впоследствие с Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № */2021 г. на ВРС 1 ищцовото дружество било осъдено на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на „* 2“ ЕООД сумата от 4565,33 лв. застрахователно обезщетение за увредени вследствие на „токов удар“ на 20.11.2020 г. две климатични инсталации марка Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR 120 W, марка Kobe, модел СН - 48 - MRG и на климатична инсталация Kobe, модел KFR - 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 737,61 лв., които суми в общ размер 5704,95 лв. били преведени на 04.10.2022 г. Твърди се, че щетите са следствие на виновно неизпълнение на следните основни задължения на ответното дружество: по чл. 89, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; по чл. 14, т. 1 и т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*“ АД да пренася ел. енергия при условията на равнопоставеност на всеки ползвател, който има ел. уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна среда и да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия; по чл. 18 от ОУ да пренася към ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за качество, прието от ДКЕВР и при договорените мощности и категория по осигуреност на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото законодателство. Поради това и доколкото е платил застрахователно обезщетение за щетите по климатичните системи - икономически неоправдано възстановяване на климатични системи - Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR - 120 W и Kobe, модел СН - 48 - MRG, както и подмяна на увреден електромотор с нов на климатична система Kobe, модел KFR - 56А6А, е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Излага, че на 09.02.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца отговор на регресната покана, като на тази дата е изпаднал в забава. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „* *“ АД чрез юрк. И. В. Стефанова е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни.

Оспорва твърдените щети по климатичните системи да са следствие на виновно неизпълнение на визираните законови и договорни задължения на ответника. Сочи, че липсва и непозволено увреждане, както и че не е бил страна по гр.д. № */2021 г. на ВРС, поради което не е могъл да оспори експертизата по делото. Излага, че с молби от 24.11.2020 г. и 27.11.2020 г. „* 2“ ЕООД уведомило ответника за три щети вследствие на прекъсвания на електрозахранването в обекти на дружеството, а именно два повредени климатика и повредена климатична колона. Излага се, че дружеството било ползвател на мрежата с абонатни № * и № * за обект в кв. „Виница“ като с ответника са страни по договор при общи условия. Поддържа, че след справка в информационната система и оперативния дневник за аварии е установено, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии и оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение. Твърди се, че за този адрес няма сигнали от други клиенти в района. Сочи, че няма регистрирани жалби за щети или сигнали. Излага се, че в технологична карта от извършена инспекция на ТП 1923 г. в началото на 2020 г. няма проблеми в ел. частта на трафопостта захранващ процесния обект.

Излага се, че застрахованият не е спазил изискването на чл. 56, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ да уведоми ответника за вреди в тридневен срок. Твърди се, че в констативния протокол съставен от негов служители свидетелства само за наличието на повредени уреди, но не доказва причината за повредата. На следващо място сочи, че одобрените от ДКЕВР през 2004 г. Показатели за качеството на електроснабдяването допускат отклонения на напрежението, както и планирани и случайни прекъсвания, при които не е налице несъответствие на показателите за качество на подаваната ел. енергия. Ответникът сочи, че ищецът не е представил доказателства за отклонения в подадената ел. енергия извън допустимите, както и че застрахованото дружество е било собственик на увредените уреди, а приложените към исковата молба фактури касаят други климатични системи. Излага, че липсват доказателства, че уредите са били изправни към момента на настъпване на твърдяната авария или изобщо включени към електрическата мрежа. Сочи, че собствено застрахованото дружество е заявило пред ответника, че климатичната колона на входа на магазина не е включвана поради топлото време. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение.

В дадения от съда срок третото лице – помагач ЗК „*” АД депозира писмено 2 становище, в което сочи, че действително между него и ответника е била сключена застрахователна полица 22005F21090, със срок на покритие 04.12.2022 г. – 03.12.2023 г., с ретроактивна дата 01.01.2016 г., но доколкото застрахованият е знаел за съществуването на процесното застрахователно събитие към момента на сключване на полицата, то по отношение на него не е възникнало уговореното ретроактивно действие. На следващо място оспорва ищцовата претенция като недоказана както по основание, така и по размер.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора чрез процесуалните си представители.

Ответникът доразвива подробно доводите си в писмена защита.

В о.с.з. третото лице - помагач изразява становище по същество с писмена молба докладвана от съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Видно от представените по делото застрахователна полица № */15.06.2020 г., ведно с общи условия към нея, ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“ със срок на действие от 16.06.2020 г. до 15.06.2021 г. в полза на “Мартилекс 2” ЕООД, включително за магазин “*, находящ се в гр. *, ведно с машините, съоръженията и оборудването в тях.

Ответникът е представил фактури № № */15.08.2017г., № */15.08.2017 г., № */10.07.2017 г., съгласно които дружеството „* 2“ ЕООД е закупило от „К*“ ЕООД три климатични инсталации през 2017 г., както и фактури № № */11.12.2020 г., № */04.12.2020 г., от които се установява, че същото дружество е закупило две климатични системи и една резервна част от „К*“ ЕООД.

Видно от представеното уведомление за щета № *, на 24.11.2020 г. управителят на “Мартилекс 2” ЕООД, е уведомил застрахователя за настъпило на 20.11.2020 г. застрахвателно събитие – токов удар в горния обект, вследствие на което са увредени два климатика и охладителна витрина за безалкохолни напитки.

Съгласно констативен протокол от 25.11.2020 г. служители на ответника са удостоверили повредата на 2 броя климатици - марка „Кобе“, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W и CH – 48 – MRG на клиент „* 2“ ЕООД, на адрес гр. *.

Като доказателства са приети искания от „* 2“ ЕООД № */24.11.2020 г. и № */27.11.2020 г. до ответника, съгласно които дружеството е декларирало общо три повредени климатика – тип колона в магазин „*“ в кв. Виница, вследствие на токови удари от 20.11.2020 г., като е поискало издаването на удостоверение за установяване на това обстоятелство.

Представените по делото 3 бр. констативни протокола с изх. № № */02.12.2020г., */02.12.2020г. и */02.12.2020 г. удостоверяват диагностицирането на 3 броя климатици от сервизен техник от „*“ ЕООД, съгласно което на 02.12.2020 г. нито една от системите не е работила, като при 2 броя климатици - марка „Кобе“, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W и CH – 48 – MRG е установено, че компресорите дават късо съединение към корпусите, а при третият модел KFR – 56 А6А, че е увреден външния електромотор.

С писмо изх. № */10.12.2020 г. от ответника до дружеството „* 2“ ЕООД се сочи, че първият не носи отговорност за нанесените щети декларирани вследствие на твърдяното прекъсване на ел. захранването от 20.11.2020 г., порад което и с писмо изх. № О-921242/26.01.2021 г. ищецът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на търговеца.

Съгласно представеното вялзо в сила Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № */2021 г. на ВРС, ищецът е осъден да заплати на „* 2“ ЕООД сумата от 4565,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Комфорт за бизнеса”, обективирана в застрахователна полица № */15.06.2020 г., в резултат на настъпило на 20.11.2020 г. в застрахования обект, представляващ магазин “*, находящ се в гр. *, застрахователно събитие – “токов удар”, при което са уредени собствени на застрахования три броя климатични инсталации – марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W, марка Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка Kobe, модел KFR – 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, както и 737, 61 лв. сторени по делото съдебно – деловодни разноски.

3

Ищецът е представил платежно нареждане от 04.10.2022 г. в полза на „* 2“ ЕООД за сумата 5704,95 лв., с вписано основание „гр.д. № */2021 г. на РС Варна 24 Щ111221“.