Решение № 202 от 06.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Враца, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500235 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7528/25.05.2022 г. на Община Враца, чрез юрисконсулт Е. Д., против Решение № 257/10.05.2022 г. по гр.д.№ 175/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Ц. Д. на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и страх, претърпени вследствие ухапване от безстопанствено куче на 20.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главното парично вземане от момента на увреждането – 20.01.2021 г. до окончателното му изплащане; на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден да заплати на Д. Ц. Д. деловодни разноски в размер на 450,00 лв.; на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв е осъден да заплати на адв.Л. В. сумата 580,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Навежда доводи, че е предприел предвидените в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ мерки за ограничаване популацията на безстопанствените кучета, в т.ч. чрез приемане на Наредба за реда, придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Враца (приета с 1

Решение № 1050 от 30.06.2015 г. на Общински съвет-Враца) и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Враца 2019-2021 г. (приета с Решение № 1093 по протокол № 76 от 25.06.2019 г. на Общински съвет-Враца). Твърди, че полага необходимите грижи във връзка с вменените от ЗЗЖ отговорности по отношение на безстопанствените кучета и всяка година сключва договори в тази насока, като са сключени

Договор

№

У-57/20.09.2020 г. относно ветиринарномедицински услуги и манипулации на безстопанствени животни, както и Договор № У-4/07.01.2021 г. за осигуряване грижи и лечение на безстопанствени животни, приютяване, залавяне, кастрация, ваксиниране и обезпаразитяване на безстопанствените животни. Счита, че ЗЗЖ не разграничава по категоричен начин кому се възлагат задълженията относно надзора и грижите за кучетата – на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от същия закон.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че в първоинстанционното производство не е установено по категоричен и безспорен начин, че кучето, което се твърди, че е ухапало ищеца, е безстопанствено. Изтъква се, че съдът е дал вяра на показанията на св.М., без да вземе становище по тяхната обективност и без да обсъди изложените от ответника възражения, а именно - че в исковата молба не се сочи наличието на пряк свидетел на инцидента; че свидетелката е съпруга на ищеца и е заинтересована от изхода на делото; че показанията й се оборват от показанията на св.Т.; че свидетелката не е успяла да посочи на предоставената й извадка от регулационния план на гр.Враца точното място на инцидента; че разстоянието между дома на ищеца и свидетелката и предполагаемото място на инцидента е толкова голямо, че не е възможно свидетелката да е видяла всичко с описваните подробности; че силната уплаха, каквато свидетелката твърди, че е преживяла, води до загуба в спомените, поради което прекалената прецизност в обясненията й буди съмнение в тяхната достоверност.

Въззивникът посочва, че при справка в Регистъра на кучетата при Община Враца не се установява на името на ищеца или на неговата съпруга да е регистрирано куче, поради което не може да се установи дали представеното за тяхно куче не е именно кучето-нападател. Изтъква, че показанията на свидетелката М., че на ищеца е направен ТАП, не се подкрепят от писмени доказателства – напр. касов бон за закупуването му, което също поражда съмнение кое куче го е нападнало. Счита, че има и много други неясноти в показанията на същата свидетелка, свързани с възстановителния период на ищеца. Посочва, че твърденията на свидетелката относно емоционалните страдания на ищеца следва да се преценяват като опит да спечели максимално обезщетение за съпруга си.

В жалбата се навеждат и доводи, че от приетата съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ не се установява какви травматични увреждания е получил ищеца вследствие твърдения инцидент, тъй като заключението е направено само по медицински документи и са налице несъответствия между обясненията на вещото лице и другите събрани по делото доказателства. Прави се анализ и на показанията на св. д-р А., като се изтъква, че същият не установява причината за огромните несъответствия и 2 противоречия между издаденото от него съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/ и епикризата, подписана от д-р Т., както и вписания нереален брой рани. Въззивникът счита, че показанията на св.д-р Т. са единствените последователни и даващи категорични и детайлни отговори на поставените въпроси, както и че същите оборват описаното в СМУ, твърденията в исковата молба и показанията на св.М.. Развива съображения, че районният съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, при която не е кредитирал показанията на този свидетел, а е дал вяра на показанията на св.А., който заявява, че причината в епикризата да е записано, че нараняването е по дланта, а не по пръстите, както е отразено в СМУ, е, че само по този начин увреждането би могло да се класифицира по здравна каса.

Правят се оплаквания и за необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че съдът не е извършил задълбочен анализ и преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и не е взел предвид, че всички доказателства са косвени. Навеждат се доводи, че предявеният иск не е доказан и по размер и присъденото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск като недоказан, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№

9106/20.06.2022 г. от Д. Ц. Д., чрез пълномощника му адв.Л. В., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Въззиваемият навежда доводи, че ответната община отговаря на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тъй като не е изпълнила задължението си да полага грижи и ограничава популацията на бездомните кучета, да осъществява контрол върху същите, да предприеме мерки за предотвратяване на агресивното им поведение и на нападението върху хора. Излага подробни правни доводи за характера на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, като изтъква, че в случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически състав. Посочва, че ответната община не оспорва обстоятелството, че е носител на правното задължение да полага грижи и ограничава популацията на безстопанствените кучета, което е предписано от нормата на чл.40, ал.1 ЗЗЖ. Развива съображения, че единият от посочените от ответника договори е сключен след инцидента, а другият не освобождава Община Враца от отговорност, тъй като не са изпълнени задълженията й за залавяне, кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране и настаняване на кучетата в изградени и стопанисвани приюти. В тази насока въззиваемият се позовава и на практика на ВКС на РБ. Счита, че в случая е налице бездействие на служители на ответника, което е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди – увредено здраве на ищеца.

В отговора се навеждат доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че кучето, което е нападнало ищеца, е безстопанствено, че е с марка на ухото и е част от глутница, която години наред обитава района около КАТ. Въззиваемият счита за голословни и 3 неоснователни изложените в жалбата предположения, че е нахапан от собственото си куче. Изтъква, че тези доводи се навеждат за първи път едва във въззивната жалба и не са подкрепени с никакви доказателства. Намира за несъстоятелни и твърденията за неустановеност на мястото на инцидента, на вида и броя на причинените травматични увреждания и наличие на противоречие в медицинската документация. Излага подробни фактически твърдения относно начина, по който се е случил инцидента, претърпените вреди и наличието на причинна връзка между тях, като подкрепя същите с обстоен анализ на събраните по делото доказателства

Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено и на пълномощника му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.***, с която е предявен осъдителен иск против Община Враца за сумата 5 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, в резултат от множество ухапвания по краката и лявата ръка от безстопанствено куче, на 20.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 20.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2021 г., около 08: 00 ч., ищецът разхождал домашния си любимец – куче, в зелените площи между КАТ - Враца и ЖП линията, в близост до западния вход на бившия завод "Ворошилов". Около 10-тина метра преди оградата на автосервиз "А1" в гръб го нападнало безстопанствено куче. Нападението било внезапно и съвсем неочаквано, не било предшествано от лай или ръмжене, нито било провокирано от страна на ищеца по какъвто и да е начин, като неговото куче също не го било предизвикало по никакъв начин. Посочва се, че ищецът усетил как в лявата му подбедрица се впиват кучешки зъби, като изпитал силна болка и неописуем ужас. Кучето го захапало за крака и го дърпало силно, при което ищецът паднал на земята, на дясното си коляно. При опит да се измъкне от захапката му, то захапало и лявата му ръка. С дясната си ръка ищецът държал повода на своето куче, но се наложило да пусне повода, за да може то да избяга, тъй като било по-малко и имало вероятност също да бъде нападнато. Твърди се, че кучето, което нападнало и нахапало ищеца, било безстопанствено. Сочи се, че ищецът го е виждал многократно и преди това.

Кучето било високо около 80 см., видимо недохранено и необгрижено, на цвят рижаво-кафяво, без каишка или някакъв обозначителен знак. Заедно с още няколко бездомни кучета обикаляло района в горичката около КАТ при ЖП линията. Изтъква се, че тази глутница тормозела живеещите наоколо от много дълго време. Посочва се, че ищецът веднага отишъл в спешен център на МБАЛ "Христо Ботев", където му била оказана медицинска помощ, след което бил насочен по спешност за оперативно лечение към Ортопедотравматологичното отделение. Там, след консултация с анестезиолог, раните 4 му били обработени оперативно и зашити. На ищеца било назначено антибиотично лечение, пробиотична терапия, ТАП и аналгетици. Поддържа се, че вследствие на ухапването ищецът получил плътен оток на площ с размери 35/25 см., болезненост и зачервяване на кожата по външната повърхност на лява подбедрица. В същата зона се установили повече от 23 рани с неправилна форма, покрити с червеникава коричка с размери между 3/0, 5 и 1/1 см., като една от раните била зашита, а на задната част на подбедрицата – още две подобни рани. В основата на 4-ти пръст на лява ръка по тръбната й повърхност получил рана с неправилна форма, с размери 3/2, 5 см., като близката фаланга била обхваната от маншонообразен оток; на 5-ти пръст на същата ръка, в областта на близката междуфалангиална става получил дъговидна рана с хлътнало дъно с размери 1/0, 4 см. На дясната подбедрица също били установени 3 рани с размери 5/, 5/3 и 2/1 см. Твърди се, че нападението на кучето оказало много силни негативни емоции върху ищеца, който дълго време изпитвал физически силни болки от ухапването, а освен това нападението довело и до осезаем психически стрес. Сериозно било разклатено душевното му състояние, не бил в състояние да извършва ежедневните си дейности, будел се нощем и не можел да заспи. Поддържа се, че ищецът все още изпитва силно безпокойство и страх от внезапно нападение, преживява случилото се непрекъснато, често се буди и не може да заспи. Раните заздравели, но останали трайни белези, които всеки път му напомняли за случилото се и от които се срамувал. Сочи се, че професията му на архитект изисквала срещи с клиенти, посещения на строителни обекти, изработване на инвестиционни проекти, като предвид нанесените увреждания, било затруднено движението му, не бил и в състояние да шофира, изпитвал силни болки, налагало му се да посещава лекарски кабинет през ден за обработка на раните и смяна на превръзките. Раните на лявата му ръка затруднявали работата на компютър.