Решение № 57 от 08.04.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кубрат, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20253320101634 по описа за 2025 година

Производството е по предявени установителни искове за нищожност на договор за потребителски кредит, с правно основание правно основание в разпоредбата на чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Ищецът – В. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез упълномощения адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия – Варна, с адрес за призовки и съобщения: ***, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: [email protected], като твърди, че на 05.09.2022 г. между него, в качеството клиент – кредитополучател, и дружеството „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е сключен Договор за паричен заем № 731708, по силата на който му е предоставена в заем парична сума в размер на 3 400.00 лева, той е бил задължен съгласно чл. 31 от общите условия на дружеството заемател, да плати за допълнителна услуга „такса за експресно разглеждане“ сумата от 3 294.29 лева, както и съгласно условията по кредита и чл. 6.2 от договора да плати неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита в размер на 6 880.64 лева; уведомен е, че задълженията по процесния договор с дружеството "Сити Кеш" ООД са прехвърлени от кредитора с Договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. в полза на ответникото дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, като счита, че постигнатите договорености относно дължимост на възнаградителна лихва при ГПР 48.28 % и годишен лихвен процент по заема – 40.05 %, и клаузата за възнаграждение „такса за експресно разглеждане“ на искането за отпускане на кредит при предоставянето на главницата по договора, и начислена му за плащане неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, каквото задължение е предвидено в чл. 6.1 от договора, които 1 следва да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), което не е направено, счита същите за недействителни - нищожни, поради противоречието им с закона – чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК, добрите нрави и неравноправност във вреда на потребителя, и счита, че при приложение нормата на чл. 22 ЗПК дължи само чистата стойност по кредита – сумата 3 400.00 лева, без да дължи лихва или други разходи по кредита, претендира установяване на нищожност на сключения между него и ответното дружество Договор за паричен заем № 731708/ 05.09.2022 г. в частта относно клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, за плащане на „такса за експресно разглеждане“ и за плащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, поради противоречието им с закона, добрите нрави и неравноправност във вреда на потребителя.

Ответното дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Х. М. М. и П. В., на което са редовно връчени съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, на 07.01.2026 г., изпраща писмен отговор в дадения 1-месечен срок, чрез юриск.

Деница Петкова, пост.с вх. № 212/ 14.01.2026 г., заявява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции; възразява, че с предявяването на исковата претенция се заобикаля преклузивния срок по чл. 414 ГПК - с влизане в сила на заповед за изпълнение, длъжникът е загубил правото си да оспорва съществуването и изискуемостта на вземането, тъй като в конкретния случай същият е бил редовно уведомен и е разполагал с процесуалната възможност да подаде възражение по ч.гр.д. № 396/2025г. по описа на Районен съд – Крумовград; с исковата молба не се сочат нови факти по смисъла на чл. 424 ГПК, нито по смисъла на чл. 439 ГПК. По същество на предявения иск не се сочат факти и обстоятелства. Заявяват възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане срещу ответното дружество. Молят в случай, че при провеждане на първото заседание по делото не се яви представител от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

Молят, в случай че ищецът не вземе становище по подадения от тях отговор на искова молба и не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане същото да се гледа в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, да бъде прекратено настоящото производство и да им бъдат присъдени сторените разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК молят да им бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски – 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на исковите претенции, съответно на обявеното на страните с Определение № 103/ 19.02.2026 г.: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск за да за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

С исковата си молба ищецът обосновава правния си интерес от установяване на твърдяната нищожност с обстоятелството, че е страна по твърдяния нищожен договор за кредит, както и с обстоятелството, че ответното дружество претендира срещу него 2 изпълнение по заявените нищожни клаузи на договора за кредит, сключен между тях с Заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на всички дължими суми по процесния договор за кредит, по което е образувано частно гражданско дело № 396/2025 г., по описа на Районен съд – Крумовград. В заповедното производство съдът е издал Заповед за изпълнение № 254 от 22.08.2025 г., за заплащане от ищеца на следните суми:

· 3 400,00 лева, представляваща главница по договора, ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането;

· 3 294,29 лева, представляваща такса;

· 6 880,64 лева, представляваща неустойка за периода от 28.09.2019 г. до 10.10.2021 г.; и · 1 365,36 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2024 г..

· 311,79 лева, представляваща законна лихва - дължима за периода от 05.03.2024 г. до 11.08.2025 г.; и за разноски 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, и 259,29 лева държавна такса.

Признава, че заповедта за изпълнение му е връчена и в дадения му 1-месечен същия не е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което същата е влязла в законна сила и поради това съдът по делото е издал Разпореждане № 264 от 30.09.2025 г. за издаване на изпълнителен лист и Изпълнителен лист № 125 от 30.09.2025 г., приложени към исковата молба, въз основа на който изпълнителен лист срещу него е образувано изпълнително дело № 20257620400677 по описа на ЧСИ Деян Драганов, с рег. № 762. По делото е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца до погасяване на задължението към взискателя, видно от приложеното порното съобщение, изпратено от ЧСИ до работодателя на ищеца.

Не се твърди и не се установява в процеса на заповедното производство по ЧГД № 396/ 2025 г. по описа на РС-Крумовград, да е извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, поради което страната – потребител, не може и не следва да бъде лишена от възможността да установи претендираната нищожност, в който смисъл са и разясненията в приложеното към исковата молба Решение № 491/ 23.07.2024 г., постановено по к.гр.дело № 20238002101767 по описа на ВКС, 4-то ГО, 4 състав, които съдът, в настоящият си състав, напълно споделя.

Кубратския районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна страни – кредитополучател по сключен в писмена форма договор за потребителски кредит, имащ непосредствен правен интерес от водене на настоящото производство, за да установи действителния обем на отговорността си по сключения с ответното дружество – кредитор, договор, във връзка с заявените в производството възражения, а ответното дружество е пасивно легитимиран по него, тъй като черпи права – да получи плащане/ да задържи 3 сумите, получени в изпълнение, от сключения между страните договор, чиято нищожност цели да установи ищецът.

Разгледан по същество искът е основателен.

От фактическа страна: Видно от приложения към исковата молба Договор за паричен заем № 731708/ 05.09.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ - ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, в качеството на заемодател, вземанията по който са прехвърлени от кредитора с Договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. в полза на ответникото дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, и В. П. К., ЕГН **********, в качеството на заемател, страните са обвързани от облигационна връзка, основана на цитирания, по силата на който на ищеца „Сити Кеш“ - ООД е дало в заем сумата 3 400.00 лева, която той се е задължил да върне в 18-месечен срок, с 18 бр. месечни погасителни вноски с неустойка по 647.00 лева, първата от които на 05.10.2022 г., а последната на 05.03.2024 г., съгласно погасителен план; фиксиран лихвен процент – 40.05 %, годишен процент на разходите по кредита(ГПР) – 48.28 %; с договорена в негова тежест неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 6 880.64 лева и общ размер на всички плащания – 11 646.00 лева.

В чл. 6.2 – погасителен план, е предвидена неустойка в размер на 6 880.64 лева в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение, съгласно чл. 6.1 от договора.

Според погасителния план, месечната погасителна вноска е формирана от главница – 3 400.00 лева, възнаградителна лихва - в общ размер 1 365.36 лева, и неустойка - в общ размер 6 880.64 лева, в следствие на което се претендира общо за плащане за всяка една от 18-те погасителни вноски – 11 646.00 лева.

От правна страна: Съгласно чл. 26 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на отделни негови клаузи.

Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.

24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Макар и включени в индивидуалния договор с ищеца, клаузите на договора не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно 4 известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла н а Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин.“