Решение № 2820 от 23.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110116367 по описа за 2024 година

Ищецът И. С. Г. сочи, че на 29.03.2019г. е сключил договор за потребителски кредит №30036026480 с ответника „Профи кредит България" ЕООД, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 3500лв., за срок от 36 месеца, с месечна вноска 166.55лв., годишен процент на разходите (ГПР):

46.08%; годишен лихвен процент: 39.10% и лихвен процент на ден: 0.11%. На същата дата било сключено и допълнително споразумение към договора за предоставяне на допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 2352.96лв., а именно за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски договор, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлизали на 8348.90лв., а размерът на месечната вноска по кредита на сумата от 231.91лв. С част от сумата по договора 3197.49лв. е извършено рефинансиране на друг договор на ищеца с кредитор „Профи Кредит България" ЕООД, а сумата 302.51лв. била преведена по банкова сметка на ищеца. Ответникът изготвил и предоставил погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е увеличил с две вноски.

Увеличаването на броя на вноските се дължало на обстоятелството, че по договора ищецът поискал безплатно отлагане на две вноски. Поради отлагането е подписан анекс №1/28.05.2019г. за отлагане на втора вноска, с нов погасителен план с 37 вноски, по който трябвало да погасява своето задължение и в края на същия да погаси и отложената вноска. Впоследствие е 1 подписан анекс №2/18.05.2020г. за отлагане на вноска 13, с нов погасителен план с 38 вноски, по който трябвало да погаси задължението си и в края на периода да погаси и отложената вноска. Общата сума на направените плащания по ДПК 30036026480 кредита и споразумението е в размер на 7200.63лв. Ищецът твърди, че извън предоставения му потребителски кредит в размер на 3500лв. възстановим за 36 месеца, той не е получил друга услуга, а в сключения в него потребителски договор са били включени клаузи за заплащане на значително по-голямо от обичайното възнаграждение, завишено с допълнителни разходи за задълженото лице по кредита, като в тази връзка и съвсем без основание е бил включен и допълнителен пакет услуги.

Счита, че изключително голямата разлика в престациите по двустранните договори противоречат на добрите нрави, доколкото те определят границите на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуги, са нищожни. Сочи, че съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 46,08%, а ГЛП е в размер на 39,10%, но след сключването на Анекс №1/28.05.2019г. - ГПР вече е в размер на 43,62%, след сключване на анекс №2 към ДПК № 30036026480 става 41,86% с което е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС №426/2014г. Договорените размери на договорната и възнаградителна лихви, в пъти надвишават определения от законодателя критерий, те да бъдат договаряни в съответни параметри относими към законната лихва. Сочи, че включеният пакет допълнителни услуги, уговорени в допълнително споразумение към договора, се отнасят до усвояване /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управление /възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата/ на кредита. В случая договорът е сключен в противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Още повече, тези услуги представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР и следва да се включват при определяне размера на ГПР на осн. чл.19, ал.1 ЗПК.

По отношение останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по кредита - договорна лихва и допълнителен пакет услуги, счита, че като сключен при наличие на неравноправни клаузи, той е нищожен в тези части, респективно не е породил валидни правоотношения между страните.

Твърди, че договорената между страните лихва в размер на 39,10% (съответно ГПР - 43,62% с анекс № 1/28.05.2019 г. и ГПР - 41,86% с анекс № 2/18.05.2020 г.) годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява 2 нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. С оглед липсата на индивидуално договаряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 46.08%, съответно уговорен ГЛП в размер на 39,00%, правят въпросните договорни клаузи неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни. В Раздел VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2352.96лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят - ищец за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона. Счита, че в настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеният между страните договор за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото в самия договор не е предвидена клауза, която да приобщава последното към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

В противоречие на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в ГПР по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл.VI от договора в размер на 2352,96лв., които са прикрити под формата на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай, закупен пакет от допълнителни услуги има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Поради което, посоченият в договора годишен процент на разходите от 46,08%, а след сключването на Анекс № 1/28.05.2019г.

3

- в размер на 43,62%, след сключване на анекс № 2/18.05.2020г. за отлагане на вноски, ГПР става 41,86% не отговаря на действителния такъв. Сочи, че съгласно чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че внесената от него сума в размер на 7200.63лв., следва да се отнесе към погасяване единствено на главницата по договора. Поради неравноправния и нищожен характер на останалите клаузи, надвнесената сума от 3700.63лв. се явява платена без основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Сочи, че пред съда е бил разгледан предявен от ответника срещу ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД гр.д.

№20243110106477 по описа на ВРС, имащ за цел установяване съществуването на вземане в полза на кредитора по Договор за потребителски кредит №30036026480/29.03.2019г. и осъдителен иск за неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по същия договор за потребителски кредит. С решение №3626 от 17.10.2024г. по гр.д.

№20243110106477 по описа на ВРС, 48 състав исковете са отхвърлени предвид нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Преди изтичане на срока за обжалване на постановеното решение, съдът е сезиран с молба вх. 88144/04.11.2024г. от „Профи Кредит България" ЕООД с искане за отказ от предявения иск. С Определение №12685/08.11.2024г. по гр.д.

№20243110106477 по описа на ВРС е обезсилено постановеното решение.

Моли съда, да осъди ответника да му заплати, сумата от 3700.63лв., представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит №30036026480/29.03.2019г. за възнаградителна лихва и такса за закупени допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.26 ЗЗД, вр. чл.22 и чл.23 ЗПК и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че на първо място неоснователно е твърдението в исковата молба, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че в нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК в договора за кредит не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало, каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Твърди, че напълно неоснователни и необосновани са твърденията на ищеца в тази насока, тъй като изобщо не се излагат правни съждения, какви точно са съображенията и доводите, че сключеният договор противоречи на посочените разпоредби. Процесният 4 договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 ЗПК в процесния договор е посочен общият Размер на кредита от 5 995.94лв. Отделно е посочен размерът на закупените по желание на ищеца допълнителни услуги с общ размер от 2 352.96лв., като счита, че това е достатъчно да се приеме, че е налице яснота как се е определила общата дължима сума. Сочи, че размерът на договорената възнаградителна лихва е резултат на свободно договаряне. В случая се касае за възнаградителна лихва, т. е. парите, за ползването на които се дължи лихва се наричат "капитал". Още с параграф 1 от ПМС № 72/08.04.1994г. е отменено ПМС №1238/25.06.1951г. за определяне максималният процент на договорните лихви. Счита, че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви. Сочи, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Според §13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата.