Решение № 320 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600826 по описа за 2025 година С присъда на Софийски градски съд от 08.05.2025г.,постановена по н.о.х.д.

№2037/2025г.,подс.А. А. П. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.304 а,предл.3-то,вр.чл.304,ал.1 от НК“ от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца по реда на чл.58 а,ал.1 от НК,вр.чл.373,ал.2 от НПК,което да бъде търпяно при първоначален общ режим,както и наказание глоба в размер на 2000 лева.Със същата присъда СГС е определил на основание чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д.№13701/22г.по описа на СРС и по настоящото производство-лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.На основание чл.23,ал.3 от НК първият съд е присъединил към това наказание наказанието глоба в размер на 2 000 лева,както и наказанието глоба в размер на 500 лева,наложено му от СРС.На основание чл.25,ал.2 от НК съдът е приспаднал от размера на определеното наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода от подс.А. П. по присъдата по н.о.х.д.№13701/2022г.На основание чл.189,ал.3 от НПК на подс.А. П. са били възложени направените по делото разноски в размер на 134,05 лева /по сметка на СДВР/,както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на защитника на подс.А. П. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане наказанието на подс.П. да се индивидуализира при условията на чл.58 а,ал.4,вр.чл.55 от НК,или алтернативно-да се намали размера на определеното наказание лишаване от свобода,както и размера на наказанието глоба.В жалбата не се прави искане за събиране на нови 1 доказателства.

В допълнение към депозираната въззивна жалба защитникът посочва,че в случая са налице основания за определяне на наказанието по чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК,при което съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.58 а,ал.4 от НК,като наложи наказанието пробация,което е съответно на конкретно извършеното престъпление.В такава ситуация съдът би следвало да обсъди и приложението на разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК,като не наложи предвиденото в Особената част наказание глоба.Изрично се изтъква,че размерът на наложеното наказание глоба от страна на първия съд,е непосилен за подс.А. П.,който не работи и не получава доходи.Прави се искане за изменяване на първоинстанционната присъда в частта по отношение на наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът на подс.А. П. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.Според защитата следва да се обърне особено внимание на направеното самопризнание от страна на подс.П.,на изразеното съжаление от негова страна,оказаното съдействие на разследващите органи,както и на тежкото му здравословно състояние.Прави се искане за намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.Подс.А. П. поддържа позицията на защитника си,моли съда да намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на САП дава становище,че въззивната жалба на защитника на подс.А. П. е неоснователна.Няма основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.

Съдът,след като прецени изложените в жалбата доводи,и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства-самопризнание на подс.А. П.,направено по реда на чл.371,т.2 от НПК,показания на свидетелите М. Е.,И. Т.,С. Н.,В. К.,И. Н. и А. Т.,дадени на досъдебното производство,писмените доказателства,приложени в досъдебната фаза на производството,прочетени и приети на основание чл.283 от НПК,също така е приобщил и изготвената по делото техническа експертиза,които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следното:

Със заповед рег.№513з-4755/07.06.2022г.на директора на СДВР свид.М. Е. е бил назначен на длъжност „***“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР.Със заповед рег.№513з-111039/19.12.2022г.на директора на СДВР свид.И. Г. Т. е бил назначен на длъжност „***“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР.

На 25.10.2023г.,за времето от 07.00 часа до 19.00 часа,свидетелите Е. и Т. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 31,съгласно ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата на 03 РУ-СДВР,като същите използвали служебен автомобил марка „Шкода“,модел „Рапид“ с ДК №***.Посочените свидетели са полицейски органи по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР и са длъжностни лица съгласно чл.93,ал.1,б.“а“ от НК.Съгласно длъжностните им характеристики,същите осъществяват охранителна дейност,свързана с опазване на обществения ред,осигуряване на безопасността на 2 движението и оказване противодействие на престъпността чрез патрулно-постова дейност на териториален принцип по маршрути.Участват в гарантиране правата и свободите на гражданите и възстановяване на обществения ред,както и при установяване,предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения.Също така полицейските служители извършват проверка на документи за установяване на самоличност и административнонаказателна дейност при установяване на административни нарушения,в предвидените от закона случаи.

На 25.10.2023г.,около 10.45 часа,в гр.София,на ул.“Гюешево“,срещу №79,двамата свидетели,при изпълнение на служебните си задължения,спрели за проверка движещ се по посочената улица от бул.“Акад.Иван Евстатиев Гешов“,посока ул.“Фурка“,лек автомобил „Фолксваген Кади“ с ДК №***.Още при спирането свид.Е. предупредил водача на автомобила-подс.А. П.,че проверката се записва.След като била установена самоличността на водача на МПС,бил установен и пътникът в превозното средство-свид.В. Г..

Свид.Е. казал на подс.П.,че ще бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества.Подсъдимият споделил, че е на лечение с „Метадон“,както и че е отнемано свидетелството му за правоуправление за употреба на наркотични вещества.Полицейските служители Е. и Т. към момента на проверката не били снабдени с технически средства за изпробване на водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества.Към инкриминираната дата 03 РУ-СДВР разполагало само с един „Дрегер“,който се намирал в екипа на водещия смяната полицейски инспектор-свид.С. Н.-взводен командир в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „ОП“ на районното управление.Поради това свид.Е. потърсил съдействие от колегата си-свид.С. Н..На място пристигнали Н. и свид.В.

К.,служител на същото управление.Двамата тествали подс.П. за употреба на алкохол,като пробата се оказала отрицателна.

Към 25.10.2023г.в 03 РУ-СДВР нямало зачислено техническо средство „Drug Test 5000“ и съответно проверяващите полицаи Е. и Т. не разполагали с такова,за да бъде тестван подсъдимият за евентуална употреба на наркотични вещества.По тази причина и съгласно установената практика,полицейските служители следвало да докладват в ОДЧ и да поискат съдействие от ОПП-СДВР.На мястото на проверката били изпратени свидетелите А. Т. и И.

Н.-служители на ОПП-СДВР.Докато изчаквали пристигането на последните двама,свид.Е. и свид.Т. били в служебния автомобил.Подс.А. П. се приближил към полицейската кола от страната на свид.Е..Облегнал се на отворения прозорец със свити длани и казал:“Да почерпя? Да пускам?“.Свид.Е. се учудил на думите и попитал подс.П.:“Какво да пуска?“,при което последният отново попитал :“Да пускам?“,като без да е получил какъвто и да било отговор от полицейския служител Е.,отворил ръката си и пуснал през отворения прозорец на служебния автомобил банкнота с номинал 100 щатски долара.

Посочената банкнота била пусната в момента,в който свидетелите А. Т. и И. Н. подготвяли уреда за тестване на подсъдимия за евентуална употреба на наркотични вещества.Т. и Н. чули колегите си Е. и Т. да викат,че подс.П. е пуснал банкнота в служебния им автомобил.

Свид.Е. задържал подс.А. П. и докладвал незабавно в ОДЧ.След пристигането на ДОГ бил извършен оглед на местопроизшествието,при който била намерена сгъната на две един брой банкнота с номинал 100 щатски долара,емисия 2009г.,серия и номер LE 96821403 E,като последната е истинска и се явява законно платежно средство.Същата била открита между вратата на автомобила и седалката на водача.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че подс.А. А. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304 а,пр.3- 3 то,вр.чл.304,ал.1 от НК.От субективна страна СГС е посочил,че деянието е извършено от П. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации,направени от първоинстанционния съд,които приема.Действително по делото не се спори от страна на страните по фактите,подс.А. П. е признал по реда на чл.371,т.2 от НПК фактическата обстановка,отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт,като е дал пред СГС съгласие да не събират доказателства относно последната.И настоящата инстанция приема,че така направеното самопризнание от страна на подс.П. се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства,поради което липсват пречки за разглеждане на настоящото производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

Съдът след произнасяне на определението по чл.373,ал.4 от НПК,с което изразява становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства,събрани в досъдебното производство,не следва и не може в мотивите към присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите,които установяват фактите по обвинителния акт.Това е една от базисните характеристики на съкратеното съдебно следствие,което се основава на самопризнанието на подсъдимия-допуска се изключение от принципите на непосредственост и устност в наказателното съдопроизводство.След като обосновано първоинстанционният съд е преценил,че досъдебното производство е било проведено обективно,всестранно и пълно,че не са допуснати съществени процесуални нарушения,че доказателствените материали категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия,то и с основание е уважил направеното искане за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК,в хипотезата по чл.371,т.2 от НПК.В тази насока САС подкрепя извода на първостепенния съд.

На следващо място,настоящият съдебен състав се съгласява изцяло и с направения правен извод по делото.Действително,с оглед на признатата от страна на подс.А. П. фактическа обстановка,описана в обвинителния акт,подкрепена от събраните доказателства на досъдебната фаза от процеса,може да се направи несъмнен извод,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304 а,пр.3то,вр.чл.304,ал.1 от НК.

Що се касае до размера на наложеното на А. П. наказание,от което са останали недоволни подсъдимият и защитникът,за настоящата инстанция последното по отношение на размера на наказанието лишаване от свобода същото е законно и справедливо по вид и размер.Правилно са преценени от първостепенния съд смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,като в случая определеното при условията на чл.58 а,ал.1 от НК наказание по вид и размер-една година и шест месеца лишаване от свобода, е съответно на извършеното престъпление и отговаря на целите по чл.36 от НК.Правилно СГС е преценил,че в случая няма основание за индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58 а,ал.4 и чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК-не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс.А. П. обстоятелства,нито най-лекото,предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.В случая няма как да не се вземе предвид отразеното в справката за съдимост на подс.П.,като последният е осъждан нееднократно.