Определение № 2096 от 05.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2096 гр. Варна, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива след решение № 50108/14.12.2022г. по гр.д. № 4713/2021г. на ВКС, Второ ГО, с което е отменено решение № 1363/30.07.2021г. по гр.д. № 1124/2021г. на ВОС-ГО, с което пък е потвърдено решение № 260778/08.03.2021г. по гр.д. № 4280/2019г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС, при което са дадени задължителни за въззивния съд указания.

Образувано по въззивна жалба вх. № 281064/31.03.2021г. от Н. Тодов Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 3 и С. Т. Н. ЕГН ********** от гр.

Варна, ***, ет. 1, ап. 3, чрез адв. В.С., против решение № 260778/08.03.2021г. по гр.д. № 4280/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите положителни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че те са собственици при равни права от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях на недвижим имот, представляващ новообразуван имот с пл. № 502123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в землището на село Звездица, община Варна, приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. Варна, изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. Варна, с площ 607, 00 кв. м. и граници: на запад - имот пл. № 122; на север - имот пл. № 121 и имот пл. № 9511 път; на изток - път (имот пл. № 9511) и на юг - път (имот с пл. № 9511), идентичен с имот представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп.д. на АГКК – Варна, целият с площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори 122; 294; 89; 301 и № 361 (път) по същите КК и КР, с площ на реалната част от 607, 00 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 122; от две страни път с № 361 и в останалата си част ПИ № 121, която реална част е повдигната окомерно в цвят на скица на л.

89 от делото на ВРС, на основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено на наследодателката им К. А. Т., ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС № 26/23.04.1987 г. и ПМС № 4/12.02.1988 г., при приключена процедура по изкупуване чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, а в условията на евентуалност – въз основа на придобивна 1 давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10-годишна по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено e в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведени са твърдения, че съдът не е допуснал установяване на твърдението им, че държавата не е придобила в миналото собствеността върху процесния имот № 123 по ПНИ на м.“Орехчето“. Неправилно е приложил нормата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приета през 1997г., като й е придал обратно действие, каквото тя няма, тъй като е материалноправна норма и обратно действие на същата не е предвидено в закона, след като три години по-рано наследодателката им е заплатила определяната цена и е придобила собствеността. Не е зачел осъществяваното от наследодателката давностно владение върху процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местността „Орехчето“, в землището на с. Звездица, община Варна за времето до 21.11.1997 год. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр.

107/18.11.1997 год. се отнася само за отнети в миналото от бивши собственици (физически лица) земи, а в случая такова отнемане не е имало. Неправилно е прието от съда, че характерът на спорния имот е земеделска земя към 1992г., към 2002г., когато е влязъл в сила ПНИ и до настоящия момент, той попада в урбанизирана територия. Неправилно съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ, без да съобрази, че постановките на цитирания тълкувателен акт са неприложими в случая, тъй като в ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ не е обсъждан изобщо въпросът за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, която норма урежда инцидентния контрол от гражданския съд за валидност на реституционното решение в качеството му на индивидуален административен акт. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че „реституционното“ решение № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна е валидно, тъй като подобен извод е необоснован. Цитираното решение на административния орган по поземлената собственост е нищожен административен акт, тъй като по делото не е представено заявлението с вх. № 60241/04.08.1992 год. на Държавен поземлен фонд – Министерство на земеделието, храните и горите, а освен това е установено, че не съществува в правния мир и ПМС № 1080/1958 год., въз основа на които е постановено и решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна. С оглед нищожността на решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна, нищожна е и заповедта на кмета на община Варна № 1443/14.06.2002 год. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване от ДПФ – МЗГ – София на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „Орехчето“ землище с.

Звездица, община Варна. Неправилни са и изводите на съда относно неоснователността на заявения като евентуален иск за собственост на процесния имот по давност, за това, че собствеността върху процесния имот е придобита по давност на 31.05.2006 год., т.е., преди установения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, както и поради това, че имотът към 01.06.2006 год. не е бил държавна собственост, поради което и не попада в обхвата на цитираната забрана.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което заявеният като главен иск за собственост, квалифициран като такъв с правно осн. § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ да бъде уважен, а в случай, че същият бъде счетен за неоснователен, да се уважи заявеният като евентуален иск за собственост на същия имот, придобит по давност. Претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Държавата, чрез Министъра на ЗХГ, чрез ст.юк Б.Христова, в който се оспорва жалбата. Излага оплакванията си за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба. От наведените от ищците твърдения, не става ясно на коя от двете хипотези на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ищците основават правата си на собственост, съответно правата на своята наследодателка и дали на нормата на § 4а, ал. 5 или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не урежда фактически състав на придобивен способ, а урежда единствено реда за заплащането на земята и срока за това, а предпоставките за упражняване на правото на изкупуване и съответно придобиване на предоставен за ползване имот са предвидени в § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, една от които е наличието на построена в имота 2 сграда, каквато сграда няма построена, няма и такива твърдения от страна в исковата молба.

Поради това и мотивите на съда в обратен смисъл са необосновани. Твърди се също, че по делото не са налице и предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът да бъде придобит от наследодателката на двамата ищци, с оглед пречките, установени в § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, то заявява, че като краен резултат то е правилно. Навежда обаче оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила. Налице е неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което и изводите на РС-Варна са необосновани. Безкритично са възприети представени от ищците писмени доказателства, оспорени своевременно от ответната страна, без да бъдат обсъдени възраженията против тях, в резултат на което неправилно е прието, че процесният имот е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че е бил предоставен за ползване на наследодателката им К. Т., че на наследодателката на ищците валидно e било предоставено право на ползване и то именно върху процесния имот, че имотът е бил оценен съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и е бил заплатен по реда и в сроковете, установени в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ. Крайните изводи на ВРС за неоснователност на предявените искове, счита за правилни и се моли първоинстанционото решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В мотивите на решение № 50108/14.12.2022г. по гр.д. № 4713/2021г., ВКС е приел, че въззивният състав е посочил, че спорният имот не е бил застрояван и въпреки това е приел, че исковата претенция на ищците намира правното си основание в разпоредбата на § 4а, ал.

5 от ЗСПЗЗ, вместо в разпоредбата на § 4б от ЗСПЗЗ. Двете норми уреждат самостоятелни фактически състави. Дали ще е приложим § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ зависи от това дали имотът е бил застроен. Фактическият състав на § 4а, от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и в хипотезата на ал. 5 от правната норма изисква застрояване, извършено до 01.03.1991г.

Фактическият състав на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ изисква земята да е единствена за семейството на ползвателя в землището на населеното място, в което живее или да представлява лозе или овощна градина и да се намира на по-малко от 30км. от град с население над 300000 жители или на по-малко от 10км. от крайбрежната морска ивица.

Тезата на ищците, че включването на ал. 5 от § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е плод на лоша законодателна техника, а не е израз на волята на законодателя при изкупуване по § 4а, ал. 5 от РЗР на ЗСПЗЗ да се прилага изискването по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за застрояване на имота, не се споделя от състава на ВКС. Направен е извод, че ВОС е дал неправилна квалификация на предявените искове, приемайки, че липсата на застрояване не е пречка за придобиване на собствеността по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е следвало да прецени дали е налице фактическият състав на § 4бот ПЗР на ЗСПЗЗ.

ВРС не е указал на ищците, че не сочат доказателства за съдържанието на взетото на 20.10.1986г. решение, но е приел, че са установили предоставеното им право на ползване.

Този извод е бил оспорен още в отговора на въззивната жалба на държавата. ВОС, след като е преценил, че релевантно за спора е съдържанието на решение № 8/20.10.1986г. ,взето от УС на АПК „Д.Кондов“-с. Аврен, т.к. представеното удостоверение не е годно да го удостовери, е следвало да уважи искането на ищците във въззивната жалба им жалба за приемане на решението, доколкото в доклада на съда не е указано, че представеното удостоверение е негодно доказателствено средство и, че не сочат надлежни доказателства за предоставеното право на ползване. В нарушение на процеусуалните правила е и извода на съда, че платежното нареждане № 9425 от 08.06.1994г. не доказва, че е платена цената на предоставения за ползване на К. Т. имот, т.к. липсват данни за кои имоти е заплатено, напр. името на лицето-ползвател, номер на оценителния протокол, номер на имота или др.данни за имота, като местност, съседи и пр. В доклада си ВРС не е указал, че платежното нареждане е негоден да установи заплащане на оценката на процесния имот и на ищците не е било указано ,че следва да ангажират и други доказателства за това обстоятелство, като в решението си ВРС е приел плащането за доказано. Държавата е оспорила този извод на съда, както и годността на представената от вносителя на сумата Красимира Н. Румпалова декларация, да установи плащането. ВОС не е констатирал в липсата на указания в доклада по чл. 146, ал. 2 от ГПК /включващи и и преценката дали посоченото от страната 3 доказателство е допустимо и/или годно да установи твърдения факт/ и не е уведомил страните във въззивното производство, че следва да ангажират доказателства кой е вторият имот, за който е извършено плащането по вносната бележка.