Решение № 105 от 09.10.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Търговище, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

БОРЯНА СТ. П.

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20253500500308 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. П. А. от гр. Велико Търново, чрез пълном.адв.Й.П., ВТАК, срещу решение № 120/28.05.2025 г., постановено по гр.д.

№167/2024 г. по описа на РС — Попово.

С обжалваното решение Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от ищцата М. П. А., ЕГН **********, като наследник на починалата в хода на процеса С. И. Т., поч. на ********* г., против И. П.

М., ЕГН ********** от с.*************, общ. ***********, иск за заплащане на сумата 1 540.21 лв., представляваща 1/2 от получени и неизплатени по договори за поръчка арендни плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., 2021/2022г. за НИВА от 10.507дка, в местността „Каваклар Меше“, представляваща имот № 060007, находяща се в землището на с.Медовина, общ.Попово, както и за получени и неизплатени арендни плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. и 2021/2022г., за 1/5 ид. ч. от следните недвижими имоти: НИВА от 15.504 дка, четвърта категория, местност „Хотулите“, имот № 059001; НИВА от 2.400 дка, трета и четв.категория, м.„Паламарски път“, имот № 026023; НИВА от 2.500 дка, четвърта категория, местност „Рушана“, имот № 061049 и НИВА от 5.602 дка, трета категория, местност „Южек“, имот № 069010, всички находящи се в землището на с. Медовина, общ.Попово, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска 1 до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноски в полза на ответника, в размер 700.00 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства, като краен резултат – несправедливо, в нарушаване на основния принцип за недопускане на неоснователно разместване на блага, въззивницата моли за отмяна на решението и уважаване изцяло исковата й претенция, ведно с разноските за двете инстанции, вкл.адв.възнаграждение. В жалбата са изложени следните доводи и съображения:

1.Първоинстанционният съд неправилно е приел, че между наследодателката С. Т. и ответника И. М. (неин син) не е бил налице валидно сключен договор за поръчка, като е подходил с прекомерен формализъм, изисквайки писмени доказателства за упълномощаване, без да отчете спецификите на отношенията между близки роднини, където формалностите често се пренебрегват. Договорът за поръчка е неформален договор (чл. 280 ЗЗД) и може да бъде сключен и чрез конклудентни действия, каквито в настоящия случай са

„последователното и многогодишно получаване на рентни плащания от ответника И. М. за зем.имоти на неговата майка С. Т.“, установено по безспорен начин от ССЕ, от което по недвусмислен начин може да се направи извод за наличието на мълчаливо възлагане и приемане на поръчка. При липса на ангажирани от ответника доказателства за наличието на отношения на „друга плоскост“ (дарение, заем и др.), най-логичният и житейски обоснован извод е именно наличието на договор за поръчка, макар и неформален;

2.Дори и да се приеме, че не е доказано наличието на мандатно правоотношение, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, като не е обсъдил и не е дал правна квалификация на иска като такъв по чл. 59 ЗЗД. Още в исковата молба, депозирана от наследодателката С. Т., е направено изрично твърдение: „По този начин, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на доверителката ми.“ Съгласно чл. 146 ГПК и константната практика на ВКС (ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС ), съдът е длъжен служебно да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства. В момента, в който районният съд е отхвърлил иска на договорно основание (чл. 284 ЗЗД) поради недоказване на самото съществуване на договора за поръчка, той на практика е констатирал, че ищцата не разполага с ефективен договорен иск, при което, след като не е разгледал алтернативната правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, произтичаща от заявените факти, е оставил ищцата без защита срещу безспорно установеното получаване на суми от ответника, произхождащи от нейните имоти. В случай, че въззивният съд не възприеме наличието на мандатно правоотношение, въззивницата счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска на осн.чл. 59, ал. 1 ЗЗД: обедняване на ищцата, за сметка на обогатяването на ответника, предвид приетата ССЕ, както и причинна връзка между двете, което задължава ответника да върне на ищцата (съобразно наследствения й дял) онова, с което се е обогатил без основание за нейна сметка;

3.Възражението на ответника за изтекла погасителна давност, възприето имплицитно от първоинстанционния съд чрез общото отхвърляне на иска, е неоснователно и в двата случая: При квалификация по чл. 284 ЗЗД – приложимата 5-год. по чл. 110 ЗЗД 2

(задължението за отчет не е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД), с начало поканата до ответника за плащане, сторено с ИМ (по аргумент от чл. 284, ал. 2 ЗЗД), не е изтекла; При квалификация по чл. 59 ЗЗД – приложимата 5-год. давност по чл. 110 ЗЗД също не е изтекла, тъй като началният момент, от който започва да тече давността, е моментът на узнаването от страна на обеднелия (ищцата), че е налице неоснователно обогатяване за негова сметка от страна на обогатилия се (ответника) и че последният няма намерение да върне доброволно полученото. Макар общата практика да сочи, че давността тече от момента на самото обогатяване, в конкретния случай, предвид близките роднински отношения и предполагаемото доверие между майка и син, наследодателката С. Т. не е могла и не е била длъжна да предполага, че синът й няма да й предаде получените за нея суми.

Дори да се приеме, че давността тече от момента на всяко отделно плащане към ответника, то тя е била прекъсната с признаване на задължението (чл. 116, б. "а" вр. с чл. 117, ал. 1 ЗЗД), чрез извършените от ответника две доброволни рентни плащания към С. Т., които представляват признание на задължението му да й предава получените рентни суми: 470 лв., получена на 22.10.2020г. – за стопанската 2016/2017г. и 213 лв., получена на 17.09.2022г. – за стопанската 2016/2017г. Това признание индиректно потвърждава и наличието на уговорка между страните за предаване на сумите, т.е. подкрепя тезата за мандатно правоотношение.

4.Изложени са подробни съображения за необоснованост на изводите на съда относно отделните имоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК (връчен препис от ВЖ на ответника на 16.07.2025 г.), не е постъпил отговор.

В осз въззивницата поддържа жалбата с изложените съображения, представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не се явява и представлява, но от пълномощника му адв. Б.К., ТАК, са постъпили подробни писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски по приложен спесък по чл. 80 ГПК.

При извършената проверка по чл. 262-269 ГПК, съдът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Предявеният главен иск е обоснован с обстоятелствата, че между първоначалната ищца С. Т. и ответника-неин син, е сключен договор за поръчка, по силата на който в качеството си на собственик на ПИ-имот нива от 10.507 дка и на по 1/5 ид.ч. от четири други ниви: от 15.504дка, 2.400 дка, 2,500 дка и 5.602 дка-всички находящи се в землището на с. Медовина, ищцата е упълномощила ответника да сключи договор за наем/аренда и да получава дължимите рентни плащания по него. Тъй като за нивата от 10.507 дка ответникът е получил арендно плащане на 5 стопански години, считано от 2016/2017 до 2021/2022г., без да е извършил отчетна сделка относно параметрите на договора и получените ренти, с изкл. на сумата от 470 лв. (пол.на 22.10.20г.) и 213 лв. (на 17.09.22 г.)- дължимо арендно плащане на стоп.2019/2020 г., моли съда за 4-те стоп.години (с изкл. на 2019/20г.) да й заплати сумата 2 731.80 лв. (10.507 дка х 65 лв.х 4), ведно със законната лихва върху главницата от предяване на иска до окончателното плащане. За останалите 4 ниви: тъй като не е 3 получавала следващата й се рента, заплатена от арендатора кооперация „Напредък“ с.

Медовина, и получена от ответника, ищцата претендира сумата 1 690 лв.- представляваща получени от ответника и неизплатени й арендни плащания за претендираните 5 стопански години – от 2016/17 до 2021/20 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл. 131 писмен отговор ответникът е оспорил иска, с възражение, че твърдяните от ищцата обстоятелства не отговарят на истината: ищцата не е собственик на нивата от 10.507 дка с идентификатор ***, продадена от нея с нот.акт от 04.06.2021 г., поради което претенцията за тази нива за стоп.2021/22 г. е недопустима; липсват доказателства, че ответникът е сключвал договори за аренда/наем от името на ищцата, а още по-малко за параметрите по тези договори; дори и да се приеме, че такива облигационни отношения са били валидни за претендирания период, претенцията за стоп.2016/17, 2017/18 и 2018/19 г. са погасени по давност (чл.111,б.“в“ ЗЗД), за стоп. 2020 г.

(бел.съда: очевидно се има предвид стоп.2019/20г., предвид посоченото в ИМ) – ищцата е признала, че е получила от ответника изцяло наемното плащане, а за стоп. 2021/22 г., поради извършената продажба на нивата на 04.06.2021г. искът е неоснователен; по отношение претенцията на ищцата, като собственик на 1/5 ид.ч. на останалите 4 ниви: искът за нивите под № 1,2,3 от ИМ е неоснователен, поради липсата на доказателства за сключени от ответника арендни договори и получениот него арендни плащания; поддържа и възражението си за погасяването му по давност за 4 стоп.години - от 2016/17 до 2019/2020 г., а за нивата с площ от 5.602 дка, идентификатор *** – искът се явявал процесуално недопустим, тъй като ищцата не е собственик на този имот, цитирайки нот.акт 108/09.12.2015г. на СВпПопово.

За установяване собствеността върху процесните ниви ищцата е представила, приети по делото писмени доказателства – 2 бр.решения на ОбС“Земеделие“ Попово за възстановяване ПС върху зем.земи, съгласно ПЗ в землището на с. Медовина: Р.№ 028 от 16.06.1995 г. по преписка № 28308/17.02.92г. (за нивата от 15.504 дка в.м. Хотулите) и Р № 28308 от 12.05.1998 г.: за нивите от 2,500 дка м.Паламарски път, от 2.500 дка в м. Рушана, 5.602 дка в м. Южек, на наследниците на Е. В. С., ведно с 4 бр. скици па ПИ от СГКК,гр.

Търговище от 07.06.21г., а за нивата в м. „Каваклар Меше“ от 10.507 дка, ПИ с идент.*** – скица и нот.акт (за продажбата на имота от ищцата, с цит.решение от 16.06.95 г. по преписка № 28161/29.01.92 г. на ОСЗ -Попово).

С нот.акт № 108/09.12.2015г.на СВп.-Попово за собственост на НИ по обстоятелствена проверка (л.27) Ганчо Христов Николов от гр. Попово е признат за собственик на ПИ нива от 5.602 дка, в м.Южек, за който е отреден имот 069010 по КВСс.Медовина (описан под № 4 в ИМ).

С нот.акт № 159/04.06.2021г. на СВп.-Попово ищцата С. И. Т.у, действаща чрез пълномощник М. А. К., е продала на дъщеря си М. П. А., нива от 10 507 кв.м., ПИ с идентификатор *** (по предходен план № 06007)в землището на с. Медовина, общ.

Попово.

Видно от изисканите и представени от кооперация „Напредък-Медовина“, с.

4

Медовина, Договори за наем на земеделска земя от 25.07.23г., 11.07.22г., 27.05.21 г., 24.04.2020 г.10.07.2018 г. и 18.06.2012г., рег.в ОСЗ.Попово (л. 51-56) за посочените в ИМ 4 ниви (под №№ 1,2,3,4) договорите за наем са сключени между кооперацията, като наемател и Й. Т. Й., наемодател.

От представените от кооперацията писмени доказателства: договори за наем (горепосочените), РКО, преводни нареждания, Сборна ведомост за изплатена рента 2016,2017,2018,2019 г., представените от ищцата договори за наем на зеземя с кооперацията за нивата от 10.507 дка в м. Кав.меше (с посочен наемодател С. Т., а в договора за стоп.2021/22г. – посочен наемодател М. А. К.), както и от приетото без възражение от страните заключение на назначената експертиза, изготвена от в.л. Д.М. въз основа на представените по делото писмени доказателства и извършената от експерта насрещна проверка в кооперация „Напредък“ с. Медовина, се установява следното: