Решение № 5798 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5798 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100507875 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1433 от 24.02.2022 г. постановено по гр. д. № 66119/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 128 с-в са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Ж. Ф. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.

София, кв. Драгалевци, ул. „*******, искове с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „******* *******“, ул. ******* недължимост на следните суми: 3438,62 лева неолихвяема сума и 9 944,05 лева главница по договор за кредит, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който последния е прехвърлил на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД на 10.10.2012 год., а то от своя страна на ответника на 19.03.2020 год., за които суми е образувано изп.д. №20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. №875 от КЧСИ и за които е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д.

№1833 от 2012 год. по описа на РС-Хасково.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Ж. Ф.

Ш., с която решението се обжалва изцяло като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъжда изложеното в исковата молба относно обстоятелството, че образуването на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не са действия, които спират, респ. прекъсват давността. В тази връзка се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като незаконосъобразни и неправилни, относно настъпването на преремпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на ищцата Ж. Ф. Ш. Погрешно е прието според жалбоподателката, че п о изп.д.

№20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. №875 от КЧСИ не е налице хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.

Оспорва твърдението, че връчването на поканата за доброволно изпълнение е релевантен за делото факт, позовавайки се на разпоредбата на чл.428, ал.1 ГПК. Като твърди, че 1 задължението си да покани длъжника да изпълни доброволно, ЧСИ изпълнява с връчването на заповедта за изпълнение, като в този случай се връчва съобщение за образувано изпълнително дело с приложено копие от изпълнителния лист. Изпълнителното дело е образувано на 21.03.2016 г., като се твърди, че от този момент нататък спрямо жалбоподателката не са предприемани същински изпълнителни действия, които да обосноват продължаване и поддържане на изпълнителното производство спрямо нея.

Позовава се и на изтекла давност относно вземането към момента на завеждане на исковата молба.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло изложеното от жалбоподателя. Твърди, че са предприемани изпълнителни действия през годините, които да поддържат висящността на изпълнителното производство. За да докаже извършването на твърдените изпълнителни действия представя протокол на ЧСИ за опис на движимо имущество от 16.09.2020 г. , като действие, с което е прекъснато теченето на погасителната давност; запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш. от 30.08.2017 год.; молба за налагане на възбрана по отношение на другия солидарен длъжник от 12.04.2016 год. и други подобни. Посочва като извършено изпълнително действие извършен опис на движимо имущество чрез представяне на протокол от същото от 16.09.2020 г. Иска въззивната жалба на ищеца да се остави без уважение, като неоснователна и незаконосъобразна.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

По твърденията за настъпила перемпция по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на ищеца Ж. Ф. Ш., неправилно първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе по твърденията на ищеца в тази насока.

Преобладаващата съдебната практика относно преремпцията по въпросите от значение за разглеждане на настоящото дело, може да се определи като константна, тъй като е ориентирана в една посока. От една страна е прието, че последица от реализиране на фактическия състав по горецитираната разпоредба-изтичане на двегодишен преклузивен срок и бездействие от страна на взискателя, е прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. В процесния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца е налагането на запор върху трудовото й възнаграждение със запорно съобщение до работодателя от 30.08.2017 год. Следователно, при недоказано осъществяване на последващи изпълнителни 2 действия, годни да прекъснат течението на срока, следва да се приеме, че спрямо ищцата перемпцията е настъпила на 30.08.2019 год. (т.е. преди завеждането на исковата молба).

(напр. Решение № 2098 от 10.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2426/2020 г.; Решение № 728 от 14.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 793/2020 г.; Решение № 53 от 11.02.2020 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 127/2020 г. и др.)

От друга страна, в хипотезата на множество длъжници по едно и също изпълнително дело (какъвто е процесния случай) се приема, че срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, както и че предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия длъжник. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. (напр.

Решение № 187 от 21.05.2019 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 231/2019 г.; Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 110/2018 г.; Решение № 265654 от 8.09.2021 г. на СГС по гр. д. № 8436/2019 г. и др.)

Ирелевантен в случая е доводът на въззиваемия, че имот с молба за вписване, отбелязване или заличаване на възбрана е наложена възбрана върху недвижим с цел обезпечаване на вземането му. Дори предприетото действие да е валидно извършено и от естество да прекъсне двугодишния преклузивен срок, респ. да възпрепятства настъпването на преремпцията по чл.433, ал.1,т.8 ГПК, същата е насочена срещу другия солидарен длъжник по изпълнителното дело. Следователно, по отношение на ищеца Ж. Ф. Ш. не следва да настъпят последствията, свързани с предприемането на едно такова действие, а именно – прекъсване на преклузивния срок.

Ирелевантно е и позоваването на въззиваемия на извършен опис на движимо имущество през 2020 год. Описът като изпълнително действие прекъсва давността, следва същият да е бил извършен, а насроченият за 16.09.2020 г. опис не е извършен. На първо място, липсват данни длъжникът да е получил съобщение на ЧСИ за насрочването му на 16.09.2020 г., нито пък е приложено залепено уведомление на адреса по местоживеенето му, с което да се счита за уведомен. Видно и от представения по делото протокол, като причина за неизвършването на описа е посочено „невръчването на покана за доброволно изпълнение“. Нещо повече, едно евентуално изпратено и получено съобщение от страна на ищеца за насрочения на 16.09.2020 г. опис на движимо имущество не представлява действие, спиращо теченето на погасителната давност, съгласно разграничението между "насрочването" и "извършването" на даден изпълнителен способ, дадено в ТР № 2/2013 г.

Приетото в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е предвидено, че извършването на описа е същинското изпълнително действие срещу длъжника, с което се прекъсва теченето на давността, а не самото му насрочване.

Поради изложеното изводът на настоящата инстанция е, че като начална дата, от която е започнал да тече срокът чл.433, ал.1,т.8 ГПК по изп.д. №20168750400854 по описа на ЧСИ З.З., рег. №875 от КЧСИ следва да се приеме датата на последното извършено изпълнително действие спрямо ищеца по делото, а именно на 30.08.2017 г., вследствие на което към 30.08.2019 г. е настъпила т. нар. "перемпция" на делото и същото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради липса на изпълнителни действия или молба от взискателя за такива.

По отношение погасяване на вземането по давност.

По делото е безспорно, че на 23.07.2012 г. по ч.гр.д. №1833/2012 г. по описа на РСХасково, IV състав, срещу ищеца и солидарния длъжник Г.Ю. Ш. , е издаден изпълнителен лист за солидарни задължения към „Банка ДСК“ ЕАД за главница от 9 944, 05 лева по договор за потребителски кредит, за договорна лихва от 1961, 46 лева за периода от 3

28.02.2008 год. до 13.07.2012 год., за наказателна лихва от 721,62 лева за периода от 29.04.2011 год. до 13.07.2011 год., като са присъдени и разноски по делото в размер на 755, 54 лева.

Няма спор между страните също така, че на 21.03.2016 г. по подадена молба от взискателя "Е.М." ЕООД въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 854/2016 по описа на ЧСИ З.З..

Спорно по делото е към кой момент е приложима разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД и изтекла ли е погасителната давност по отношение на претендираните от ответника вземания предвид данните за извършени действия по изпълнението.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция не погасява вземането по изпълнителния лист. Следователно взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител да му предаде изпълнителния лист и след това да образува ново дело при друг съдебен изпълнител или пък да образува ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител. Взискателят обаче не разполага с такава възможност, в случай че е изтекъл петгодишният давностен срок. При настъпила перемпция новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Това се дължи на обстоятелството, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, и не спира да тече. Следователно ако е настъпила перемпция и са изтекли 5 години от извършване на последното валидно изпълнително действие, вземането е погасено по давност и взискателят няма право да иска образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника.

Погасителната давност се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност - образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на поканата за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа, назначаване на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение, в който смисъл е и горецитираното тълкувателно решение.