Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 17.07.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 399/2025
Вид
Решение № 191
Подписан
17.07.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Сливен, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230200399 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод жалба от Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 25-0804-000734 от 18.02.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, СПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки.

Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2025 год. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ..., по бул. „Стефан Караджа“ в посока ул. „Баба 1

Тонка“. Движел се в лявата пътна лента. В автомобила пътувал и свидетелят Х. Б. – негов баща. При приближаване на пешеходната пътека срещу сградата на НОИ жалбоподателят забелязал в дясната пътна лента спрели два автомобила, които изчаквали преминаващи пешеходци. Той също изчакал пешеходците и потеглил, като завил по ул. „Баба Тонка“. Единият от автомобилите спрели в дясната пътна лента бил този на свид. М. – служител на СПП към ОДМВР-Сливен. Същият последвал автомобила на жалбоподателя и завил след него по ул. „Баба Тонка“. Подал му сигнал с клаксона на автомобила си да спре и спрял пред него. Възникнало пререкание между жалбоподателя и свид. М., като последният го обвинил, че не е спрял на пешеходната пътека и за това повикал колегите си за съдействие. Отзовалите се на място полицейски служители – актосъставителят П. и И. Бакърджиев взели отношение, като съставили на жалбоподателя Б. АУАН за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 250804-000734 от 18.02.2025 год.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява основателна.

По делото не беше установено по безспорен и категоричен начин извършването на нарушенията по чл.6 и по чл.119 от ЗДвП. Действително редовно съставените актове по този ЗДвП имат доказателствена сила, но тази презумпция важи до доказване на противното.

Жалбоподателят ангажира гласни доказателства – показанията на свид.

Х. Б., който е пътували с него в автомобила. Същият пресъздава движението на сина си и действията на полицейските служители след спирането му и е категоричен, че жалбоподателят е спрял на пешеходната пътека.

В същото време показанията на свид. М., който е очевидец на случилото се са вътрешно противоречиви и нелогични. По преписката, за изясняване на случая, доколкото е било налице подадено възражение, е изготвена докладна записка, в която са отразени сведенията на свид. М.. От тази докладна записка е видно, че свид. М. и водачът на спрелия пред него червен автомобил са забелязали движението на товарния автомобил и почти едновременно са подали сигнал с клаксона. Въпреки че пешеходците се намирали на осовата 2 линия, водачът на товарния автомобил не възприел това и преминал непосредствено пред тях.

Следва да се отбележи, че осова линия е прекъсната линия, която разделя пътно платно на две платна за насрещно движение. Т.е. ако пешеходците са се намирали на осовата линия и са пресичали от пазара към НОИ, както твърди в с.з. свид. М., то те вече са били пресекли платното за движение, в което са се движили и жалбоподателят и свид. М. и не е имало задължение за жалбоподателя да намали или спре за да пропусне пешеходците. Ако се вземе предвид заявеното от него в съдебно заседание, че пешеходците са се намирали на пътното платно до левия калник на червения автомобил, то това противоречи на сведенията, които е дал и които не могат да послужат като доказателство в производството, но са послужили при извършването на проверка въз основа на направеното възражение от жалбоподателя и са залегнали в изготвената докладна записка, която вече може да бъде приобщена като писмено доказателство. Отделно от констатираното противоречие, противоречи на логиката и твърдяното от свидетеля М., че след като пешеходците са преминали и са го възприели, че е с униформа и са му направили жестове с ръце, той е потеглил и е успял да настигне жалбоподателя на кръстовището за ул. Баба Тонка. Т.е. за времето през което той е изчаквал да минат пешеходците, възприел е жестовете им с ръце и е потеглил и е изминал около 100 метра каквото е приблизително разстоянието от пешеходната пътека до това кръстовище, жалбоподателят който е продължил движението си и не е спирал все още се е намирал на кръстовището и не е навлязъл към ул. Баба Тонка.

Ето защо съдът прие, че с ангажираните гласни доказателства и с изложеното по-горе относно мотивите да не приеме за достоверни показанията на свидетеля М., констатациите по акта бяха оборени и се установи, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил е изпълнил задължението си и е пропуснал пешеходците, които са преминавали на пешеходната пътека.

С оглед обстоятелството, че съдът следва да уважи жалбата и да отмени НП, следва да уважи и направеното искане за присъждане на разноски.

Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, т.е. под законоустановения минимум, то това искане следва да се уважи в пълен размер.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-00734 от 18.02.2025 3 год., издадено от Началник група в ОДМВР - Сливен, СПП, с което на Г. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на Г. Х. Б. с ЕГН **********, сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4