Определение № 315 от 21.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Б., 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20211200900213 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена „В.К." ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. М.Г.А. А.ов № 17, с управител В.А. Ш., чрез пълномощник адв. Н. Ш. срещу Етажна собственост „А.С З И", землището на гр. Р. Община Р. изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, представлявана от управителя Г.В.Б. – с искане да се осъди етажната собственост да заплати на ищеца сумата от 220 246 /двеста и двадесет хиляди двеста четиридесет и шест/ лева, представляваща неплатена такса поддръжка на общите части на сградата за периода 2013г. - 02.2020 г., както следва: /следва разбивка в исковата молба на дължимите суми по апартаменти, период и конкретно дължима сума/.

Фактите и обстоятелствата, на които се основава искането за защита са следните: Твърди се от ищеца, че на 28.05.2021г. с договор за цесия дружество „А.Т." ЕООД е прехвърлило на ищеца „В.К." ЕООД всичките си вземания от Етажната собственост, съставляваща сграда „А.К." - средно етажно застрояване, намиращ се в м. „И.", землището на гр. Р. изградена, съгласно одобрените архитектурни проекти и Разрешение за строеж № 78/20.07.200бг. на Община Р. и въведена в експлоатация с Удостоверение № 27/09.07.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория, издадено от Главния архитект на Община Р. изградена в поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и една хиляди осемстотин и тринадесет точка четиристотин петдесет и шест точка едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р. Община Р. Област Б., одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Р. п.к.2760, м."И." /пром.пр. с решение № ОД-4/02.05.2006г. на ОД „ЗГ/, с площ от 3 000.00 /три хиляди/ квадратни метра, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване комплексно застрояване, стар идентификатор № 456001 /четиристотин петдесет и шест хиляди и едно/, при съседи: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, представляваща сграда с два

1 входа Вход А и Вход Б, произтичащи от неплатена от Етажната собственост такса поддръжка на общите части на сградата за периода 2013 г.-02.2020 г.

Твърди се в молбата, че на 28.12.2012г. е било проведено Първо заседание на Общото събрание на собствениците и обитателите в Етажната собственост, като съгласно взетите решения е изпран управител на ЕС - А. Х.

П., определено му е дължимо месечно възнаграждение, приета е оферта от „А.Т." ЕООД, което да осъществява поддръжката на общите части в сградата, възложено е на управителя на етажната собственост да представлява етажната собственост пред избрания Изпълнител, като е упълномощен с правото да договори условията с избрания изпълнител и възложи извършването на дейността по поддръжката на общите части от името и за сметка на етажната собственост съобразно приложената оферта, като са взети решения и за заплащане на конкретни суми от всеки самостоятелен обект.

Твърди се, че в изпълнение на взетото решение избраният управител на ЕС е възложил на дружество „А.Т." ЕООД, ЕИК *********** поддръжката на общите части в сградата срещу така уговорената такса, като за това са сключили Договор за стопанисване и поддържане на общите части в „А.К." средно етажно застрояване, намиращ се в м. И., землището на гр. Р. от 01.03.2013г. Сочи се, че по силата на този договор „А.Т." ЕООД, ЕИК *********** е поело задължение за поддръжката на общите части в сградата, подробно описани по вид, срещу поето от Етажната собственост , съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитирания задължение да заплаща на „А.Т." ЕООД, месечно възнаграждение в размер на 2.40 лв. на квадратен метър с вкл.

ДДС.

Твърди се, че „А.Т.“ ЕООД, като изпълнител по този договор е бил добросъвестен и е изпълнил поетите задължения, но при неизпълнение в цялост от етажната собственост на дължимите месечни възнаграждения, като за периода от януари 2013 г. до февруари 2020 г. се дължи сума в общ размер на 220 246 лв.

С твърдения в горната насока от ищеца се обосновава правен интерес от предявяване на иска като кредитор на вземането в качеството му на цесионер.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на иска. Оспорва се активната легитимация на ищеца по делото, като твърди, че процесния договор за цесия от 28.05.2021г. е нищожен поради невъзможен предмет. Оспорва и процесуалната легитимация на ответника. Изтъква се, че съгласно процесния договор за стопанисване на общите части от етажната собственост титуляр на задължението за възнаграждение на изпълнителя са собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, а не етажната собственостищец, която не е сдружение съгласно чл.25 от ЗУЕС, поради което не притежава процесуална правоспособност. Счита, че при заявена облигационна претенция за вземания-непогасени парични вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, надлежно легитимирани да отговарят са собствениците на самостоятелните обекти в етажната собственост-А.К.. Сочи, че процесуалната правоспособност на 2 страна в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, която в случая не е налице, с което обосновава теза за процесуална недопустимост на иска.

Ответната страна прави възражение за погасяване на част от вземането по давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, относно вземанията, възникнали в периода от 01.01.2013г. до 30.11.2018г.

Оспорват се настъпването на факти и обстоятелства, с които давностния срок да е бил спрян или прекъснат, като се изтъкват подробни доводи в тази насока.

При условията на евентуалност са направени и две възражения за прихващане на спорната сума с насрещни вземания. В случай на уважаване на предявения иск, ответникът заявява главно възражение за прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД на процесното вземане за сумата от 220 246 лева, формирана от незаплатеното му за процесните обекти и периоди възнаграждение по чл.6 от договора от 01.03.2013г. с вземането на ответникавъзложител за сумата от 220 246 лева, формирана от дължимите и неплатени „такса поддръжка“ от „А.Т.“ ЕООД в качеството на „обитател“ по смисъла на § 1, т.5 от ЗУЕС, на самостоятелните обекти в процесната етажна собственост, а при условията на евентуалност /на главното възражение за прихващане -в случай, че бъде отхвърлено главното възражение за прихващане/, предявява възражение за прихващане на процесното вземане с вземането на етажната собственост в размер на 307 359.94 лева от цедента „А.Т.“ ЕООД, произтичащо от негов дълг към Етажната собственост за заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части /“такса поддръжка“/ за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2018г. за самостоятелните обекти, предмет на договор за наем от 31.10.2016г., сключен с „А.Б.“ ЕООД, в качеството му на техен „обитател“.

С исковата молба от ищеца е поискано обезпечаване на иска чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземания на ответника спрямо трети лица.

С определение № 288 от 20.12.2021г. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху вземанията на ответника спрямо трети лица – тринайсет подробно посочени по имена и за посочените в определението суми до размера на спорната сума от 220 246 лв.

Срещу това определение от Етажната собственост е подадена частна жалба.

С определение № 1161/28.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1141/2023г. по описа на АС С. е обезсилено определение № 283/20.12.2021г. на ОС Б. по т.д.№ 213/2021г. и молбата на ищеца „В.К.“ ЕООД за обезпечаване на иска е оставена без уважение.

В мотивите на въззивната инстанция подробно е развита тезата, че е допуснато обезпечение по недопустим иск. Недопустимостта е обоснована, че по предявения иск Етажната собственост не е надлежен ответник, а в случаите когато е предявен осъдителен иск надлежен ответник би следвало да 3 бъдат собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост,с конкретизиране процентното им притежание на идеални части, което се обуславя и от индивидуални сключените договорни отношения между всеки от тях и дружеството ищеца. Изтъкнато е, че искът не е насочен срещу правосубектен ответник,поради което е недопустим.Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Етажната собственост не е ЮЛ (в конкретния случай, но би могла, съобразно ЗУЕС и да бъде), като въпреки това (липсата на гражданска обща правосубектност), законът предоставя определени права - арг. от чл. 23, ал. 4 и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС (например: Определение № 314 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 287/2009 г., г. к., II г. о. на ВКС и Определение № 294 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г., г. к., I г. о. на ВКС). По отношения правата на общността, ЕС притежава особена "специална" правосубектност, покриваща активно и пасивно представителство на собствениците. Самата ЕС се представлява от управителя си. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда, като във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги - по чл. 19 ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка.

Обоснована е тезата, че органите на управление на ЕС също не са ЮЛ, а такова е наличие при регистриране на Сдружени, на което закона е придал качеството на субект на правото. При липса на регистрирана етажна собственост обаче, е посочено, че пасивно процесуално легитимирани са собствениците на сградата, с които и именно ищецът е имал индивидуални договори за заплащане на дължими суми.

Управителят /управителния съвет/ да представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, свързани с обикновено управление на ЕС, а съгл. ал.4 управителят да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а извън тези искове ЕС, чрез управителния си орган не разполага с т.нар.“специална“ правосубектност.

В определение № 1161 от 28.04.2023г. по в.ч.гр.д.№ 141/20223г. по описа на АС С. изрично е отграничена спецификата, че Етажната собственост е ответник и то по осъдителен иск. Надлежен ответник би следвало да бъдат 4 собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост, с конкретизиране процентното им притежание на идеални части, което се обуславя и от индивидуално сключените договорни отношения между всеки от тях и дружеството ищец. Поставен е и въпросът за евентуално изпълнение на осъдително решение срещу етажните собственици, как на фаза изпълнение ще се установява конкретно кой етажен собственик каква част от общата сума дължи по предявените искови претенции и какъв е персоналният състав на етажната собственост, към кой момент ще се определи същия при изпълнението, без самите етажни собственици да са посочени като страна в производството.

При извод за липса на пасивна процесуална легитимация, определението, с което е допуснато обезпечение на така предявения иск е обезсилено.