Определение № 412 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500293 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Г.С-К против определение №15778/08.12.2025 г., постановено по гр.д. №7904/2025 г. по описа на РС Пловдив, VIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №4407/15.10.2025 г. в частта му за разноските, присъдени на адв. С. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и да не се възлагат в тежест на жалбоподателя разноски, а в условията на евентуалност - намаляване размера на възнаграждението под минималния размер за един иск. Излага съображения, че е съобразен единствено материалния интерес по делото. Определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. С поведението си страната не е дала повод за завеждане на делото и е признала иска.

Разделянето от ищцата на исковата претенция на множество искове според жалбоподателя е злоупотреба с права и има за цел възлагане разноски във вреда на ответника. Излагат и подробни съображения, ако не се възприеме виждането, че следва да се присъди възнаграждение под минималния 1 предвиден размер.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е основателна.

С решение №4407/15.10.2025 г., постановено по гражданско дело №7904/2025 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявеният от А. А. К., ЕГН **********, иск, като е прогласена нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2360 лева по Глава VІ – „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ от сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №40026692170/03.07.2024 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. „Профи кредит България” ЕООД е осъдено да заплати на А. А. К. направените разноски за производството по делото в размер на 95 лева, както и на адвокат С. К. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като не е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че определеното от съда адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата съответства на фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, както и, че предвид представения договор за правна защита и съдействие на адв. С. Н. се полага такова адвокатско възнаграждение, а оттук – че молбата за неприсъждането му или намаляването 2 на същото се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Настоящата инстанция намира за неправилно обжалваното определение.

Предмет на първоинстанционното производство е прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит. С исковата молба адв. Н. е поискал да му се присъди сумата от 400 лв., но словом е изписано триста лева. С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу допустимостта на иска, като при условията на евентуалност е признал същия.

Посочил е, че между страните е водено гр.д. №22017/24 г. на ПдРС, 7 гр.с., като след произнасяне на съда по отношение на клаузата фаст и обявяването за недействителна е отписано вземането за двете услуги. Посочено е, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и са признали иска.

Настоящият състав счита, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска. Становището на ответника, че вземането е отписано, не е оспорено от ищеца или пълномощника му. Постановеното решение е при признание на иска. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК в този случай - когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и го е признал, разноските се възлагат на ищеца.

Ето защо в този случай на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба е основателна. Като е достигнал до различен краен резултат, първоинстанционния съд е постановил неправилен акт, определението следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени решението в атакуваната му част.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №15778/08.12.2025 г., постановено по гр.д.

№7904/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по същото дело решение №4407/15.10.2025 г. в 3 частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №4407/15.10.2025 г., постановено по гр.д.

№7904/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, в частта, в която е осъдено „***************** със седалище и адрес на управление ********************* да заплати на адвокат С. К. Н., със служебен адрес: ******************** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4