Решение № 5513 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5513 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110134325 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.” АД е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни искове срещу Н. И. и Н. И., всеки както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 158,61 лв. – представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ...2, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.06.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 50,17 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 158,61 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 29.05.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 17,05 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. ...2, за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 12.06.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,08 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 17,05 лв. за периода 15.09.2022г. – 29.05.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. ...2, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците, с който се оспорват исковете по основание и размер. Навежда възражение за давност. Излага съображения за липса на изискуеми на вземания. Сочи, че няма данни ответниците да са били собственици на имота за целия процесен период. Поддържа, че претенцията е недоказана. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представен по делото Нотариален акт от 07.08.2003г. е видно, че на тази дата собствеността върху имот с адрес – гр. ...2, е била придобита от Н. И. и Н. И. по време на брака им в СИО/ както е записано в НА от 14.07.2023г./

От представен по делото Нотариален акт от 14.07.2023г. е видно, че на тази дата собствеността върху процесния имот е била придобита от Гергана Колева.

Тези обстоятелства не се оспорват от ответниците.

С оглед горното съдът приема за доказано, че Н. И. и Н. И. са имали качеството на потребители на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ...2, до 2

14.07.2023г.

След тази дата, респ. за м.07.2023г. до м.04.2024г./края на процесния период/ Н. И. и Н. И. не са имали качеството на потребители на топлинна енергия.

Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Тоест, всеки от ответниците отговарят за задълженията в цялост при условията на солидарност. С исковата молба се претендира по ½ от размера на задълженията от всеки.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се 3 извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се извежда, че стойността на главницата за потребена ТЕ в имота е 4582,94 лв. за процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2024г.

Видно от таблица на стр. 5 от заключението на ССчЕ, а и разяснения дадени в съдебно заседание, е, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за ТЕ е дължима сумата от 184,74 лв., при отчитане на суми за възстановяване и плащания. Няма данни дали сумите дължими за м.05.2023г. и м.06.2023г. са приспаднати със суми за възстановяване или заплатени, каквито плащания са осъществявани за този период, видно отново от таблица на стр. 5. Ето защо претенцията за м.05.2023г. и м.06.2023г. следва да се отхвърли като недоказана, а за периода след м.06.2023г. до края на процесния /30.04.2024г./ следва да се отхвърли поради липса на материална легитимация на ответниците, както се посочи по-горе.

Съгласно заключението на ССчЕ за периода 01.05.2021г. до м.07.2023г. сумата дължима за дялово разпределение е 34,10 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Съгласно ССчЕ няма погасени по давност вземания, тъй като сумите за периода, за който би се считала за изтекла давността от м.05.2021г. до м.03.2022г., са били изцяло 4 заплатени преди завеждане на иска.

По тези съображения исковете следва да се уважат, за сумите за ТЕ – по 92,37 лв., от всеки и за ДР - по 17,05 лв. от всеки.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая 2021г., 2022г./ е изтекъл на 14.06.2022 г. и на 14.06.2023 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 07.10.2022 г. и 31.08.2023 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури.