Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 29.01.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1714/2025
Вид
Решение № 33
Подписан
29.01.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Доротея Младенова Димова-Северинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 52 · Закон за общинската собственост
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за общинската собственост
  • чл. 53 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 1, т. 8 · Закон за регистър БУЛСТАТ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Русе, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201714 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на ОП „ОБРЕДЕН ДОМ- РУСЕ“ против НП № 855466-F840997/13.10.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени. Сочи се, че жалбоподателят не притежава правосубектност, че вината не е доказана, че наложената санкция е несъразмерна, както и че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Н. Г., която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от ст. юрисконсулт Н. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 07.11.2025 г., а жалбата е подадена на 20.11.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се 1 явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 1066, прието с Протокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет Русе, считано от 01.09.2014 г. е създадено Общинско предприятие „Обреден дом – Русе“, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Тома Кърджиев“ № 4.

На 10.08.2025 г. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, гробищен парк, централен вход, стопанисван от ОП „Обреден дом – Русе“, ЕИК 0005306320355 св. П. и св.

В. установили, че търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби/сторно да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари във и извън касата/ на фискално устройство чрез операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

При проверка на касова наличност на фискално устройство „DATECS WP-50“, с рег.

№ 4689045 в НАП, с инд. № DT542175, с номер на фискална памет 02929588 се установило, че дневния оборот съгласно междинен отчет от фискалната памет на фискалното устройство е в размер на 0,00 лева. Фактическата наличност в касата на фискалното устройство била в размер на 549,90 лева, съгласно изготвен опис. В паметта на фискалното устройство нямало отразена промяна на касовата наличност въвеждане на пари в касата в размер на 0,00 лева, изваждане на пари от касата в размер на 0,00 лева. Установена била разлика между фискалната наличност и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на плюс 549,90 лева. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0186492/10.05.2025 г.

Съобразявайки гореизложеното св. П. П. приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като в тази връзка му съставил АУАН № F840997/15.08.2025 г., който бил подписан от представляващия общинското предприятие с възражения.

Въз основа на съставения АУАН, Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, в качеството му на административнонаказващ орган /АНО/, намерил възраженията за неоснователни и издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на ОП - жалбоподател на основание на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Акт за установяване на административно нарушение № F840997/15.08.2025 г., Наказателно постановление № 855466-F840997/13.10.2025 г., Препис-извлечение от Решение № 1066, прието с Протокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет - Русе, Споразумение № 39/27.05.2020 г., Допълнително споразумение № 68/14.06.2023 г., Инструкция за работа с касови апарати по обекти на Директора на ОП „Обреден дом - Русе“, ведно със списък със запозналите се, Пълномощно № II-28/12.05.2022 г., Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0186492/10.08.2025 г., Опис на касова наличност, Декларация от лице, 2 работещо по трудово или гражданско правоотношение - 2 бр., Съкратен отчет на фискална памет, Дневен отчет, Справка за отработени смени на служители от ФК – сектор ГКПП и МГ Варна 1 за месец август 2025 г., Заповед № З-ЦУ-30-875/03.06.2025 г., Длъжностна характеристика за „Продавач павилион“ - 2 бр., гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетелите П. С. П. и М. И. В..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

По отношение на гласните доказателства:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П. П. и св. М. В.. Същите излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелите описват точно и ясно кога и къде е била извършена проверката, каква наличност в касата е установена и по какъв начин.

Всички релевантни обстоятелства както и свързаните с тях съпътстващи такива, свидетелите възпроизвеждат пред съда убедително и детайлно. Показанията на свидетелите изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите се подкрепят и от писмените доказателства - Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0186492/10.08.2025 г., Опис на касова наличност, Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение - 2 бр., Съкратен отчет на фискална памет, Дневен отчет.

От правна страна:

Чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ предвижда, че „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“.

Чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че „на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“, а ал. 2 предвижда, че „извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.

Въззивният съд намира, че неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушението, за което му е наложено наказание.

Чл. 136, ал. 3 от Конституция на Република България обявява общината за 3 юридическо лице. Като юридическо лице на публичното право, общината развива дейност в обществена полза като обслужва интересите на териториално обособената общност. Тя осъществява държавни функции в областта на местното самоуправление, поради което има двойствено положение, тъй като се подчинява на публичното право при осъществяване на държавни функции, а като носител на субективни права и задължения се подчинява на частноправен режим.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. Или общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност на общината.

Същото е специализирано звено за управление на общинското имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общинските дейности.

Този извод произтича от изричната уредба на чл. 52 и чл. 53 от ЗОС, определяш правното съдържание на това образувание, както и обема на правомощия, които могат да му бъдат възлагани.

Въпреки изпълнението на специфичните дейности, предвидени в чл. 53 от ЗОС, общинското предприятие е структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност, нито с правосубектност. Този извод следва от нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗОС, с който е определено, че това структурно звено се създава, закрива и преобразува по решение на Общинския съвет. Самото общинско предприятие не разполага със свое собствено имущество, различно от това на общината, а самостоятелното имущество е иманентна характеристика на всеки правоспособен правен субект. Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет /чл. 52, ал. 4 от ЗОС/. Правосубектност на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му вписване в специален регистър при АВ регистър БУЛСТАТ /чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закон за регистър Булстат/, тъй като и други неперсонифицирани правни субекти /като гражданското дружество/ също се регистрират по БУЛСТАТ. Т.е. от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод за правосубектност на общинското предприятие (така Решение № 162/05.01.20215 г. по т. д.

3246/2013 г. на ВКС, I т. о.).

В случая, законодателното решение да бъде предоставена възможност на общините чрез свое административно звено да упражняват определени стопански дейности, чиято цел е задоволяване интересите на населението не може да бъде тълкувано разширително респ. чрез признаването на тяхната правосубектност и самостоятелно съществуване в правния мир отделно от самата община като юридическо лице (вж. Решение № 17225 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 10453/2011 на ВАС, III о.).