Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 15.11.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 788/2023
Вид
Решение № 201
Подписан
15.11.2023
В сила
15.11.2023
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.325 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. гр.Несебър, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Петър Сл. П. А. наказателно дело № 20232150200788 по описа за 2023 година Производството е образувано по чл.4 от УБДХ въз основа на Акт за констатирано дребно хулиганство, съставен на Д. Н., роден на ********** г. в гр.Харков- Украйна, от Иван Василев – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР Несебър, за това, че на 11.11.2023г., около 23:00 часа, в ресторанта на хотел „В.Ф.“, гр.Свети Влас, в явно нетрезво състояние с е е държал непристойно, като е крещял, демонстрирал е агресивно поведение, налитал е на бой на лице, с което е стоял на една маса, и с действията и поведението си е предизвикал недоволството на присъстващите клиенти и песрсонала на ресторанта. Веднага след това е излязъл от ресторанта и се е качил в автомобил Тойота Ленд Крузер с рег.№**** като не се е подчинил да спре, движейки се с автомобила напред и назад, за да избяhа от пристигналите полицейски служители. С действията си, изразени на обществено място, Д. Н. е показал оскърбително отношение спрямо служителите и гостите на ресторанта в хотел „В.Ф.“ и с отзовалите се на повикването полицейски служители, с което е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите.

Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение Несебър, уведомена съгласно чл.5 от УБДХ, не изпраща представител и не изразява становище по случая.

1

Полицейският орган, съставил акта, счита, че е налице дребно хулиганство от страна на Д. Н. и че именно агресивното му поведение, придружено с викове, което поведение е доведо до разстройство у сервитьорката на хотела, е принудило възрастният мъж, назован от него като треньор, да му нанесе удари.

Упълномощеният защитник заявява, че оспорва действията, описани в акта и приписани на Д. Н., отрича да е налице дребно хулиганство от негова страна, предвид че не са събрани убедителни доказателства, че държанието на Н. е надхвърлило в определена степен допустимо държане в обществото, което от своя страна изключва налагането на санкция. Счита, че показанията на свидетеля Х. са противоречиви, в основата си те презсъздават фактическа обстановка, която той е възприел от разказа на други лица. Самият той не сочи данни за агресивно или непристойно поведение от страна на Д. Н..

Доказано е, че Н. е разговарял и с други клиенти на заведението, за разговори на висок тон, което обаче не покрива критерия за дребно хулиганство. По никакъв начин не е била необходима и намесета на полицията. Н. не е налитал на бой нито на клиенти, нито на персонала от ресторанта. Ударът, който Н. е получил от по-възрастния мъж, с когото е бил в ресторанта, също не доказва непристойно поведение от страна на Н., макар под влияние на емоцията той да е повишил тон, без обаче да е засегнал обществения ред и спокойствието на клиенти и персонала. Напротив, ударът, който е получил, прави самия Н. потърпевш и то в резултат на възникнал със събеседника му спор.

Д. Н. заявява, че не е искал да причинява безпокойството на присъствалите в ресторанта през въпросната вечер и в частност на бармана и дошлите впоследствие полицейски служители. Заявява, че след получения удар не си спомня за последвалите събития като в правото си на последна дума моли да не бъде наказван като счита, че, каквото и да е сторил, то няма да се повтори.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Д. Н. се е уговорил на 11 ноември 2023 година да посети ресторант заедно с по-възрастен от него човек, с когото преди това се е запознал по време на пребиваването му в Република България като за целта същият се е придвижил от жилището, което обитава, с автомобила на неговата майка - Тойота Ленд Крузер с рег.№ 2

****, спрял е на супермаркет „Меркурий“ в началото на град Свети Влас, където го е чакал по-възрастният мъж. Последният след като се качил в автомобила, Н. е потеглил и е спрял в улица, недалеч от хотел „В.Ф.“, ресторанта на който хотел двамата са се уговорили да посетят и да прекарат вечерта. В ресторанта имало жива музика през въпросната вечер, а когато са влезли са заварили на масата, на която и те са отседнали, две жени, чието присъствие по–възрастният мъж е уредил по-рано през деня. Жените са употребявали шампанско като Н. и по-възрастният мъж- ракия като за вечерта са си поръчали общо три бутилки ракия от по 500 мл. всяка. В ресторанта са и вечеряли. Около 22.30 часа двете жени, които са били в компанията, са си тръгнали, музиката е спряла, в този час кухнята е престанала да взима поръчки. След напускането на двете жени, по-възрастният мъж е заспал на масата, а Н., чувайки родния си език от съседните маси, е търсел разговори с други клиенти на заведението, които са останали в този късен час. В един момент свидетелят З. Д., който е работил като барман, и е бил на смяна през въпросната вечер, се е отправил към заспалия мъж за да го събуди и да го помоли да плати сметката. След като се е събудил и му е била предоставена сметката, Н. се е върнал на масата и се е интересувал като е настоявал да получи отговор от бармана за дължимата сума. Тогава възрастният мъж е направил на Н. първата по-сериозна забележка, след което е заплатил сметката, а Н. е седнал до него. Двамата са започнали да разговарят като Н. е започнал да говори на по-висок тон, дори е започнал да вика, удрял е и по масата. Макар и тези негови действия да са останали извън полезрението на бармана, предвид намираща се в ресторанта стена между бара и съответната маса, след като е излязъл извън бара е забелязал, че тези викове и силният шум от ударите по масата произтичат от действията на Н..

Шумът и виковете са били възприети и от охранителя на хотела – свидетеля Иван Х., който е влязъл в ресторанта и след като е възприел обстановката е преценил, че следва да потърси намеса и помощ, тъй като е очаквал ситуацията около поведението на клиента Н. да ескалира. Върнал се е в помещението за охрана, откъдето е подал сигнал към полицейски служители и е натиснал паник-бутона, по който начин е подал сигнал и към свои колегиохранители за да съобщи за непристойно поведение на клиент в заведението.

След около 20-30 минути на място са пристигнали колегите му, както и полицейски служители, през което време обаче Н. заедно с по-възрастният 3 мъж са станали от масата и са се приближили до бара. Там двамата започнали да демонстрират боксови умения, при която ситуация обаче Н. се е опитал да прояви надмощие, което наложило по-възрастният мъж да го събори на земята, хващайки го за дрехата, след което му е нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето. От ударите е започнала да тече кръв от лицето на Н. и основно през носа, на който той е имал стара травма. Виждайки кръвта, по-възрастният мъж е поискал от свидетеля Д. вода, за да може да го измие. След като го измил и Н. се съвзел, е бил изправен и изведен извън сградата на хотела. Там двамата мъже тръгнали в различни посоки. Н. се запътил към автомобила, с който е пристигнал и е возил по-рано възрастния мъж, с намерението да отпътува. Непосредствено след напускането на хотела, дошлите на място полицейски служители със служебен автомобил, управляван от свидетеля Ж. Ж., са били информирани за посоката, в която се е отправил Н., и че същият се опитва да се отдалечи от мястото с автомобил. Полицаите разговаряли както с охранителя, така и с бармана, който се е върнал в ресторанта, за да се опитва да измие кръвта, но и със сервитьорката, която била силно разстроена и уплашена от случилото се между двамата мъже в ресторанта, при което на Н. е започнала да тече кръв от лицето, тъй като е била очевидец. Двама от полицейските служители, между които и свидетелят К. П., са се запътили към мястото, от където се е чувал звук от двигател на автомобил и от удар на самия автомобил, като при приближаването забелязали, че прозорците на предните врати на автомобила са спуснати, водачът е викал и е удрял по таблото.

Двамата полицейски служители застанали от двете страни на автомобила до предните му врати, разпоредили на водача да спре и да излезе от автомобила, но водачът на автомобила, а именно Н., се опитвал да се отдалечи като е тръгвал напред и назад, набивал е спирачки, при които резки движения на автомобила той се ударил в други автомобили, както и в ограда, показвал е на полицаите среден пръст, викал е силно на руски език, псувал ги е. При опитите на Н. да напусне мястото и при управлението на автомобила напред и назад и резките му тръгвания е съществувала пряка заплаха за двамата полицейски служители. След поредния удар в дворна ограда полицаите са предприели действия по извеждане на Н. от автомобила, но същият се съпротивлявал като е ритал, дърпайки се и съпротивлявайки се е отказвал да излезе от автомобила. Необходими са били няколко минути Н. да бъде 4 изведен от автомобила насила. Впоследствие същият е бил обект на проверка от органи на КАТ „Пътна полиция“, както и по отношение на него е било предприето полицейско задържане за срок от 24 часа.

По този начин съдът приема, че от субективна и от обективна страна привлеченият като нарушител Д. Н. е осъществил непристойни прояви по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, нарушаващи обществения ред, изразяващи непристойно поведение, каквито категорично се явяват обидите, псувните, ругатните и неприличните жестове, отправени към полицейските служители, опитващи се да осуетят управление на автомобил от лице, което освен във видимо нетрезво състояние, е било изключително опасно за останалите участници в движението като това негово поведение се дължи и на превъзбудата, в която той се е намирал вследствие на инцидент, при който той е бил удрян и наранен. Полицейските служители са предприели всячески действия, забелязвайки психическото състояние на водача на автомобила, като тяхната намеса е била повече от наложителна за да се преустанови управлението от страна на Н. на автомобила. Поведението на Н. в ресторанта е било неприлично и невъзпитано. Поведението му в достатъчна степен е описано от свидетеля Д. като тези негови показания не следва да се считат "обективни" само за времето, през което Н. не е бил под въздействието на алкохол, както настоява защитникът му. Макар и да не е обиждал конкретни лица в ресторанта, да не е отправял неприлични изрази и да не се е държал оскърбително към клиенти на заведението или към персонала и макар действията му да не се определят като сбиване, то поведението му от връщането му на масата след като по-възрастният мъж е бил събуден, до момента, в който последният го е ударил, то категорично Н. е нарушил спокойствието поне на персонала на заведението и особено на сервитьорката с име Симона, ако по това време не са се намирали клиенти в заведението. За разлика от становището на защитника на Н., позицията на съда е, че напълно правилно и предвидливо свидетелят Х. е преценил, че ще се наложи намеса на полицейски служители, каквито е повикал, както и помощ от страна на неговите колеги. След като това се е случило, действията му следва да се определят като адекватни като за това не е било необходимо непременно той да се намира през по-голямата част от вечерта в ресторанта и да следи непрекъснато за поведението на Н.. Последвалите събития и в частност ударите, които Н. е получил, които отново са били пряк резултат от неговото 5 непристойно поведение, и с цел обстановката да не продължава да ескалира, доказват правилното решение на свидетеля Х.. Именно това негово решение е довело до намесата на полицейските служители, която е била необходима, тъй като е предотвратила реална опасност Н. да причини непоправими щети при управлението от него на лекия автомобил.

Поради това с действията си Д. Н. и в ресторанта, и особено при опита му да се придвижи с автомобила, съчетано не само с оскърбително отношение към органите на властта, но и изразяващо се в упорита съпротива спрямо тях, е нарушил обществения ред. Съдът приема, че обществената опасност е сравнително ниска, но това има за последица, че поведението му не представлява престъпление по чл.325 от НК, както е преценил и полицейският орган, но тази степен е достатъчна, за да се определи поведението на Н. като непристойни прояви по смисъла на ал.3 на чл.1 от УБДХ, а не е основание той въобще да не бъде наказван.