Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 614 от 27.12.2024, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 934/2024
Вид
Решение № 614
Подписан
27.12.2024
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пещера, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20245240100934 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пещера, ул. „Васил Петлешков“ № 18, чрез адв. П. П. от САК, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,ет.3, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С. М. Д. и ответника „Микро Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

9 ,т. 10 и т.12 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С.

М. Д. и ответника „Микро Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП ; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Микро Кредит“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 50,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 935,28 лв.) – представляваща недължимо платена сума по Договор за заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Микро Кредит“ АД е сключен Договор за заем Microcredit № 903200125317/19.12.2022г. по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД е 1 предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 900,00 лв. за срок от 9 месеца.

Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата.

Между страните не бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,47 % . Договорената месечна вноска по кредита била в размер на 117,61 лв., а общата дължима сума от потребителя – 1058,49 лв.

На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги „Комфорт“, чиято цена била 776,79 лева, като сумата била разсрочена заедно с главницата, отново за 9 вноски.

Твърди, че в точка 3 от договора за допълнителни услуги се предвиждали допълнителни услуги . Общата месечна вноска сатвала 203,92 лв., а сумата която следвало да се върне 1835,28 лв.

Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му.

Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът за допълнителни услуги са сключени в един и същи ден, и кредиторът е включил размера на възнаграждението за допълнителни услуги в погасителния план по кредита, безспорно сочат, че разходът е бил известен на кредитора към датата на сключване на Договора за заем. Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за допълнителни услуги в размера на ГПР.

Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изисванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника

Посочването в Договора за заем на ГПР, който не е реално прилаГ.ят в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за заем е недействителен.

Ищцата твърди, че клаузата за договорна лихва в размер на 40,47 % 2 накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за заем.

Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока.

Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата твърди , че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника за сумата от 50,00 лв., като частичен иск от 935,28., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Микро Кредит“ АД, в който твърди, че исковата молба е допустима , но неоснователна. Счита за неоснователен и предявения срещу него осъдителен иск . Оспорва твърдението на ищцата, че Договора за заем е недействителен. Поддържа, че Договора за заем е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за заем се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.

Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен заем е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа, че Договорът за паричен заем и Договора за допълнителни услуги е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК.

Оспорва твърдението на ищцата, че се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че не представлява пряк разход, разходите по договора за допълнителни услуги, свързан с кредита, поради което не следва да бъде включено в ГПР. Отделно от изложеното твърди и че ищцата се е възползвала от предоставените услуги по договора за допълнителни услуги. По изложените съображения ответникът моли съда да постанови 3 решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД .

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между ищцата С. М. Д. и ответника „Микро Кредит“ АД е сключен Договор за заем Microcredit № 9032 00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г ., по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД е предоставил на ищцата С. М. Д. сумата от 900,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.

От представения Договор за заем Microcredit № 9032

00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „ Микро Кредит“ АД е предоставил на ищеца сумата от 900,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 9 погасителни вноски , при лихвен процент в размер на 40.47 % и лихвен процент при просрочие от ОЛП +10%.

Крайният срок за погасяване на заема е 24.09.2023 г., при вноска в размер на 117.61 лева.

Видно от договора за допълнителни услуги сключен на същата дата като договора за паричен заем, ищцата получава допълнителни услуги „комфорт“, изразяващи се в следното – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската;безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро кредит АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;разглеждане до минути;преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.Посочено е че вноските са 9 броя всяка в размер на 86.31 лева и се заплащат на падежа на заема, така цялата вноска става 203.92 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно икономическа експертиза, която дава следното заключение - ищцата е платила сумата от 1660.64 лв. Погасените суми по Договора за заем и Договора за допънителни услуги са както следва : платена главница – 900.00 лв ; платени договорни лихви – 147.84 лв ; платени по пакет „Комфорт“ – 612.80 лв ; Размера на ГПР съгласно условията в договора за заем, без да бъде включен допълнителен пакет „Комфорт“ е 48.89 %, ако бъде включен ГПР става 574.79 %.

Експертизата е приета в о.с.з.

4

В съдебно заседание е направено увеличение на предявения осъдителен иск от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Васил Петлешков“ № 181 срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов, чрез неговото увеличаване от 50.00 лева /петдесет лева/, на сумата от 760.64 лева /седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за заем Microcredit № 9032-00125317 от 19.12.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317 от 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й изплащане

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.