Решение № 841 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100510640 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 11423 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 50702/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 71-ви състав ответникът „Алианц България” АД е осъден да заплати на „Бул Инс” АД на основание чл.

411 КЗ сумата от 1378,33 лв. – неизплатена част от регресно вземане на ищеца в общ размер от 3218,70 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, възникнали с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Мерцедес Г 55 АМГ” с ДК № В****АМ за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.06.2020 г., причинено виновно от В.Х.Р. при управление на л.а. „Форд Фиеста“, с ДК № СА****ТА, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното плащане.

Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена отговорността за разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 355,13 лв.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Алианц България“ АД , в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. На първо място според въззивника неправилно решаващият съд е приел в 1 мотивите си, че по делото е установено и доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за увредения автомобил, сключена при ищеца. Посочва, че още с отговора на исковата молба е оспорил това обстоятелство, като в тази връзка е направено и искане по чл. 183 ГПК ищецът да представи оригинал на застрахователната полица „Каско“ с № Е19990016760, но същият не го представил. Ето защо намира, че представеният по делото препис от полица е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по делото, като отбелязва още, че другите представени по делото писмени документи не са достатъчни да установят наличие на валиден застрахователен договор, а липсата на подписи на участниците в договорната връзка сочи на липса на съгласие.

На следващо място според въззивника неправилен е изводът на първоинстанционния съд и досежно доказаността на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие (ПТП), като излага, че представеният по делото протокол за ПТП не се ползва със задължителна доказателствена сила по отношение на отразения в него механизъм на настъпване на ПТП, а пък вещото лице по назначената по делото съдебна-автотехническа експертиза (САТЕ) е дало отговор на поставените му въпроси само въз основа на процесния протокол.

По изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на насрещната страна.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца „Бул Инс“ АД, с който оспорва същата като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението 2 си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност. Според настоящата съдебна инстанция същите са изцяло неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „Бул Инс“ АД срещу „Алианц България“ АД за заплащане на сумата от 1378,33 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил „Мерцедес Г 55 АМГ“ с ДК № СВ****АМ за причинени щети вследствие пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 23.06.2020 г., причинено виновно от В.Р. при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № СА****ТА, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не се спори по следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента; че на 23.06.2020 г. в гр. София, на кръстовището на Околовръстен път и ул. „Витошко лале“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СА****ТА и лек автомобил „Мерцедес Г 55 АМГ“ с рег. № СВ****АМ; изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца и заплащане от ответника на сумата от 1855,37 лв.

На първо място следва да бъде даден отговор на основния спорен въпрос между страните, а именно дали между ищеца и застрахования при него водач е налице валидно сключен договор по имуществена застраховка „Каско“. Според настоящия съдебен състав доводите на въззивника, че по делото не било установено валидно правоотношение по застраховка „Каско“ са неоснователни поради следните съображения.

Чрез представената по делото застрахователна полица се установява, че на 17.09.2019 г. между ищеца като застраховател и „Терра Лизинг“ ООД е сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“, клауза „П-201“ с обект лек автомобил „Мерцедес G55 AMG” с рег. № 3

СВ****АМ и със срок на застрахователно покритие от 17.09.2019 г. до 16.09.2020 г. В случая за ищеца не може да се приложи разпоредбата на чл.

183 ГПК поради непредставяне на подписан екземпляр от застрахователната полица, нито последиците от създаване пречки за събирането на този документ. Предвидената за договора писмена форма за действителност е спазена – сключен е във формата на застрахователна полица, която съдържа реквизитите по чл. 345, ал. 1 КЗ с изключение на указания в т. 11 – подпис на застраховащия. Макар в представения по делото екземпляр на полица да не се съдържа подпис на една от страните по сочения реквизит, при установени подадено уведомление за щета, образуване на щета, приемане на искането за основателно, плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото следва да се обоснове извод по аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с реквизити по представената полица е сключен.

В мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор - абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, препращащи към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ.

С оглед тези разяснения, приложими и в настоящия случай и предвид изразеното становище в решение № 50090 от 26.09.2022 г. по т. д. № 1157/2021 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав, съдът намира че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. В производството е доказано наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“, сключен между застрахователя ищец и застраховащия – собственик на увредения автомобил. Както е посочено в решението, и преди постановяване на горецитираното тълкувателно решение еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна прЕ.я, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал.

3 ТЗ. Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Предвид изложеното, съдът не споделя възражението на въззивника за липса на валидна застрахователна полица.

Съществувалият към датата на събитието договор за застраховка включва и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в 4 резултат на пътнотранспортно произшествие (т. II от Общите условия на ищеца за застраховка на сухопътни превозни средства „Автокаско“). Впрочем общите условия са представени от ищеца (л. 33-38 от първоинстанционното дело), с оглед на което възраженията на въззивника досежно непредставянето им също са неоснователни.

Механизмът на ПТП е установен от представения по делото протокол за ПТП, както и от експертното заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ). Съгласно заключението по САТЕ на 23.06.2020 г. около 14,00 часа лек атомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СА****ТА се движи по Околовръстен път с посока от бул. „Братя Бъкстон“ към ул. „Александър Пушкин“ и на кръстовището с ул. „Витошко лале“ водачът предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № СА****ХС.