Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 24.06.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3256/2024
Вид
Решение № 423
Подписан
24.06.2025
В сила
30.07.2026
Състав
Магдалена Бориславова Младенова-Стоева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Враца, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420103256 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. В. Ц., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „*****“ бл. **, вх. **, ет. **, ап.**, против А. Л.

Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „****“ бл. **, вх. ** , ет. **, ап. **.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2023 г. ищцата сключила с ответника /неин внук/ договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 15.12.2023 г., с адрес на имота: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. №***, намиращ се на етаж 7 в сгР. с идентификатор *** с предназначение: жилищна сгР. – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сгР. или в сгР. със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и сервизни помещения; посочена в документа площ: 71.85 кв.м.; прилежащи части: от изб. помещение № 28, цялото с площ от 2.31 кв.м. и съответните от 1.24 % идеални части от общите части на сгР.та и от 1.24 % от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, и над обекта: ***, срещу задължението на получателя да я гледа и издържа за в бъдеще, сам или чрез трети лица, до края на живота й, като й осигурява условия за водене на спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, а след смъртта й да я погребе по обичая. Посоченият договор бил обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824. След извършена справка в Имотен регистър към Агенция по вписванията ищцата с изненада установила, че на същата дата 20.12.2023 г. бил вписан и последващ нотариален 1 акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., с който ищцата продала на ответника останалата 1/2 идеална част от същия недвижим имот, за сумата от 9 900 лв., която сума било посочено в нотариалния акт, че продавачът е получил напълно от купувача преди подписването му.

Оспорват се всички изложени факти и обстоятелства в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., от които ответникът черпи права, в това число обстоятелството, че получателят е полагал грижи до сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и че продажната цена, описана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, е заплатена, като продавачът я е получил напълно от купувача преди подписването на нотариалния акт.

Поддържа се, че ответникът никога не се е грижил за ищцата, нито преди сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, нито е изпълнявал поетите задължения за гледане и издръжка за периода след неговото сключване до депозирането на исковата молба.

Посочва се, че до края 2021 г. ищцата живеела сама в процесния апартамент в гр.

Враца. През м. януари 2022 г., докато била сама в дома си в гр. Враца, й прилошало, паднала и ударила лошо главата си, като цяла нощ лежала сама в банята. След като разбрал това, синът й С. Ц.Л., който живеел със семейството си в гр. София, дошъл веднага и се погрижил за нея. Тъй като ищцата не можела да се грижи сама за себе си, била трудно подвижна и имала нужда от помощ, синът й С. и неговото семейство поели изцяло грижите за нея, като тя заживяла при тях в гр. София. След няколко месеца ищцата започнала да получава обаждания от страна на ответника с предложение да продаде апартамента в гр. Враца и да раздели парите между него и другите си двама внука. Ищцата категорично отказала, тъй като преди внуците си, имала двама синове. Тъй като живеела в гр. София и нямала необходимост от апартамента в гр. Враца, помолила сина си Сашо да разчисти апартамента и ако решат, двамата й синове да го продадат. След това увещаванията да прехвърли апартамента продължили от страна на внука на ищцата А., като едно от последните му предложения било да му го дари, тъй като щял да се жени. Ищцата му отказала и му отговорила, че синовете й трябва да се разберат за този апартамент. Впоследствие внукът й А., снаха й И. и синът й Л. започнали да настройват ищцата против С.и неговото семейство.

Обаждали й се и й казвали, че С. и жена му са изпразнили изцяло апартамента й, че всичките й вещи са изхвърлени и не е останало нищо ценно в него, че няма да я гледат и ще трябва да се връща във Враца. Ищцата се настроила срещу сина си С., който независимо че се грижел за нея, заедно със семейството му, си позволил да изхвърли спомените й и всичко нейно на боклука. Обидена от постъпката на сина си, ищцата решила да се върне в апартамента в гр. Враца в края на 2023 г. След като отново заживяла сама, установила, че й е много трудно да се грижи сама за себе си. В края на 2023 г. получила поредното предложение от внука си А. да му прехвърли апартамента срещу това той да я гледа и издържа. Ясно съзнавайки и виждайки, че не може да се справи сама с домакинството си и грижата за себе си, ищцата се съгласила да отиде при нотариус и да подпише каквото е необходимо. Твърди се, че ищцата не прочела какво разписва, никой от присъстващите в кантората, в която отишла, не прочел на глас написаното в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., нито в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г. Ищцата не знаела, че разписва документи за продажба на половината апартамент, като не получила и описаните в този нотариален акт пари за продажна цена.

Мислела, че му прехвърля апартамента срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата не прочела документите, защото не виждала без лупата си, която не носела. Няколко дни след като подписала документите при нотариуса поискала от А. копие от тях, за да види какво е 2 разписала, но той отказал да й ги даде.

Поддържа се, че след прехвърляне на имота с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти срещу издръжка и гледане ищцата очаквала, че внукът й ще се грижи за нея и ще я издържа, но не се случило това. Малко след като бил обещал, че ще се грижи за нея, А. дошъл и й заявил, че докато е жива няма да дойде повече. Първоначално не възприела сериозно думите му, но когато трябвало да подмени хладилника в апартамента, А. отказал да й помогне, а баща му Л. поставил условието ищцата да му даде 1 040,00 лв. за новия хладилник. Предоставила му същите от спестените пари от пенсията, която получавала, като дала пари от пенсията си, за да купи и ново легло. Синът й Л.искал възстановяване на всеки лев, с който закупувал нещо, за което тя молела. При всички молби до А. да се погрижи за нея или да й помогне, той не предприемал нищо. Ищцата започнала да отслабва драстично, нямало кой да й помогне в ежедневните нужди. Няколко пъти се наложило да поиска помощ от съседите си, защото нито ответникът, нито баща му вдигали телефоните си. Ищцата осъзнала, че е била излъгана и А. никога не е имал намерение да я гледа или издържа. Издържала до празниците през м. май 2024 г., когато се обадила отново на сина си С. да я вземат, за да се грижат за нея в дома им в гр. София, което правели и до днес. Последният път, когато ищцата чувала А., било на 10 септември 2024 г., когато му позвънила, за да му каже да си изпълнява задълженията по договора и го помолила поне да се видят, за да й предостави ключ от процесния апартамент, за да си вземе няколко поплътни зимни дрехи, като й било отговорено, че ще й изпрати ключ за апартамента по куриер, за да си вземе сама дрехите, но това така и не се е случило. След този разговор той отново спрял да й вдига телефона.

По тези съображения се иска от съда да развали договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 73, том III, peг. № 5858, дело № 374/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7182/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7177, акт № 187, том 20, дело № 3824, поради неговото неизпълнение от страна на ответника.

Иска се от съда и да бъде прогласена нищожността на сключения договор за покупкопродажба на останалата 1/2 идеална част от същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, като привиден, прикриващ волята и на двете страни да сключат договор за прехвърляне на целия имот срещу задължение за издръжка и гледане, който прикрит договор също не е изпълнен от страна на ответника и за който също се иска да бъде развален. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен този иск, се иска да бъде прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба на останалата 1/2 идеална част на същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на останалата 1/2 идеална част от същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 74, том III, peг. № 5860, дело № 375/2023 г., вписан в СВ вх. peг. № 7183/20.12.2023 г., дв. вх. рeг. № 7178, акт № 188, том 20, дело № 3825, като сключен при липса на съгласие, като се поддържа, че ищцата никога не е изразявала воля и съгласие да продава имота на своя внук, нито е получавала продажна цена, която е и явно неизгодна.

Иска се от съда и да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот и да осъди ответника да й предаде владението върху него. Поддържа се, че ищцата не владее процесния имот, ключовете за него се намират в ответника и при поискване от нейна страна и до настоящия момент не й ги е предоставил.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че ищцата е майка на С. и Л. Л.и, а ответникът е неин внук – син на Л.. Сочи се, че семейството на С.

3 живее в гр. София, а семействата на Л. и синът му А. живеят в гр. Враца. Поддържа се, че през 2021 г. Д. Ц. паднала в апартамента си в гр. Враца и си ударила главата. Тя се уплашила и се обадила на сина си С.Л., който я взел и без знанието на брат си Л. я отвел в дома си в гр. София. През пролетта на 2022 г. С. Л. посетил брат си Л. Л. във Враца, за да обсъдят какво да правят с апартамента на Д., който в онзи момент бил празен. Двамата постигнали съгласие апартаментът да остане за ответника А., а той да изплати дяловете на останалите двама внуци – сестра му Цветелина и братовчед му Денис. В онзи момент ответникът живеел на квартира със своята приятелка. Между 2019 г. и 2021 г. А. работил в Англия и се върнал със спестени около 15 000,00 лв. Желанието му било да осигури дом за бъдещото си семейство. Не след дълго се обадил отново на чичо си Сашо с предложение да изплати дела на братовчед си, но той поискал по-висока цена от тази, за която се били разбрали и А. се отказал. Около коледните празници на 2022 г. ответникът докато търсел апартамент за закупуване във Враца в сайтове за продажба на имоти, по случайност видял, че апартаментът на баба му Д. е обявен за продажба. На въпроса за продажбата чичо му отговорил, че това е решение на Д. и останалите нямат думата. През пролетта на 2023 г. ответникът А. заедно с жената, с която живеел на семейни начала, посетили дома на чичо му Сашо за да се видят с ищцата – баба му Д.. Тя изглеждала много зле, занемарена, отслабнала, с жълт цвят на лицето. Тогава той разбрал, че баба му не се чувства добре там. Отново бил поставен въпросът за стойността на апартамента и изплащане на дяловете на останалите внуци, но конкретно решение не се взело. Към края на октомври 2023 г. ищцата звъннала на снаха си – майката на А., с молба да смени патрона на входната врата на апартамента й, защото Сашо бил дал ключ на баджанак си, а от апартамента липсвали доста вещи.