Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3238 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1280/2024
Вид
Определение № 3238
Подписан
31.07.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3238 гр. Варна, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101280 по описа за 2024 година

Производството по делото се развива след постановяване на определение № 6665/26.06.2024г., постановено по адм. дело № 1360/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което е изпратено по подсъдност искова молба на П.

С. Н. срещу Прокуратура на Република България.

След приемане на делото изпратено по подсъдност на ищеца с разпореждане № 3400/03.07.2024г. са дадени указания за острени нередовността на исковата си молба, като в едноседмичен срок от получаване на съобщението с уточнителна молба с препис за насрещната страна да изложи надлежни твърдения, въз основа на които основава осъдителните си искове. В изпълнение указания е депозирана уточнителна искова молба № 18448/17.07.2024г. с отделни писмени уточнения по иска за неимуществени, респ. за имуществени вреди., но без препис за насрещната страна.

Аналогични са дадените указания на ищеца и с разпореждане № 3687/18.07.2024г., с което освен указания по необходимо присъщите твърдения обосноваващи редовност на исковете и формулиране на петитум на ищеца отново са дадени указания да представи препис от уточнителна си молба, като същевременно на последния с посоченото определение е обърнато и изрично внимание да острени нередовността на исковата си молба, като представи препис от същата и уточнителните молби за насрещната страна.

Указани са на ищеца и неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията.

На 30.07.2024г. е депозирана втора уточнителна молба от ищеца, към която също не е представен препис от същата, както и препис от исковата молба за насрещната страна.

За да е налице редовност на исковата молба същата следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, като в случай, че бъде констатирана нередовност на същата то на страната следва да бъдат дадени указания за 1 отстраняване, а при неотстраняване на същите на осн. чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, което по своята същност обосновава прекратяване на производството по делото. На осн. чл. 128, т.3 ГПК исковата молба, съответно и уточнителните искови молби се представят в съда с препис за насрещната страна.

Задължението за представяне на препис макар и формално следва да бъде изпълнено от ищеца за да бъде прието, че исковата молба отговоря на формалните основания за редовност на същата.

При депозиране на исковата молба в съда препис от същата ищецът не е представил. Съдът е констатирал тази нередовност на исковата молба на осн. чл. 128, т.3, като на осн. 129, ал.2 ГПК с изрично разпореждане № 3687/18.07.2024г. на ищеца е предоставен едноседмичен срок за изпълнение на указанията, което той не е изпълнил.

Ищецът не е представил и преписи от уточнителните си искови молби, за което указания са му давани двукратно – с разпореждане № 3400/03.07.2024г. и с разпореждане № 3687/18.07.2024г. И в двата съдебни акта на ищеца са указани неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията, които са му дадени от съда. Въпреки дадените указания ищецът в даденият му срок, който е изтекъл на 30.07.2024г. не отстрани нередовността на исковата си молба, като не представи препис за насрещната странна, поради което и предвид процесуалната пасивност на страната производството по делото следва да бъде прекратено само на това основание.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от твърденията на страната не става ясно за какъв период от време се формира претендираното обезщетение за причинени неимуществен вреди. В тази насока следва да бъдат наведени конкретни твърдения за факти обосноваващи исковата претенция. На ищеца бяха дадени указания да посочи от коя – до коя дата се формират претендираното обезщетение, като същевременно формулира и надлежен петитум на този си иск, които указания също не се изпълниха.

Не се отстрани и нередовността на исковата молба за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза. Изрично на страната бяха дадени указания, че за редовността на исковата молба досежно причинени имуществени вреди са необходими съответните конкретни твърдения за факти, които обосновават допустимост на претенцията, а не общо излагане на обстоятелства свързани с разлика на трудовите възнаграждение в страната и чужбина.

Във връзка с този иск и с уточнителна молба от 30.07.2024г. от една страна се наведоха твърдения, че семейството на ищеца за времето, през което той е бил в затвора е било в чужбина, където ищецът имал осигурена работа. От друга страна се посочи, че за този период предвид забраната му да напуска страната бил принуден да работи в сивия сектор. При тези противоречиви твърдения не става ясно как се формира размера на обезщетението за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

2

Самите пропуснати ползи дали ще бъдат от деликт или от неизпълнение на договорното правоотношение следва да бъдат доказани със сигурност /ТР 3/2021г. на ОСГТК на ВКС/. Щом следва да бъдат доказани със сигурност, то следва да бъдат наведени конкретни твърдения, които ще бъдат предмет на доказване в хода на процеса. Такива твърдения в случая липсват, като макар на страната да бъде дадена възможност да отстрани нередовността на исковата си молба, като наведе съответните твърдения обосноваващи допустимост на иска, съответно да формулира и петитум, то същата не изпълни и това си задължение.

Липсата на надлежни твърдения и формулиране на конкретен петитум по всеки иск също е нередовност на исковата молба, неотстраняването на която нередовност обосновава прекратяване на делото.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1280/2024г. по описа на ВОС – ХІ състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, което връчване да се осъществи чрез началника на Затвора – Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3