Решение № 76 от 12.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Монтана, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №536 от 18.11.2024година постановено по гр.д.

№2164//2023година по описа на Районен съд гр.Монтана е осъдено,,С.К.“АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, п.к.*, бул.,,*‘‘ № *ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, ап.*сумата от 660,85 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща платена без основание сума по чл. 27 от сключения между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г.- за неустойка, която клауза е недействителна/нищожна/.

Със същото решение е осъдена Й. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ,,С.-К.‘‘АД, ЕИК: *, сумата от 1831,36 лв. оставаща неплатена главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № */13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен насрещния осъдителен иск с правно 1 основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предявен от,,С.-К.“АД, ЕИК: *, срещу Й. Т., за сумата от 609,03 лв.- договорна лихва по Договора, посочен по-горе, като неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Това решение е обжалвано от Й.Т., ЕГН: **********, , ЧРЕЗ:

АДВОКАТ А. Д., член на САК В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от ответника. "С. - К.” АД, ЕИК: *насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, като е осъдена Й. Т.. ЕГН ********** да заплати в полза на насрещния ищец сумата в размер на 1831.36 лв.. представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние А» */13.09.2022г„ ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023г.

В жалбата се твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК .В настоящия случай кредитодателят, освен че бланкетно е посочил процентното изражение на ГПР, но същият не отговаря и на действителния такъв. Визираната в чл. 27 от процесния договор неустойка е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, а и същата е включена в погасителния план, поради което представлява разход по кредита. В конкретния случай неустоечната клауза има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Същевременно същата не е включена при формиране годишния процент на разходите. Видно е от параметрите на процесния договор, че целта на включването на клауза, която предвижда подобна неустойка в договора за кредит цели и заобикаляне на изискването по чл. 19 ал. 4 ЗЗП за недопустимо оскъпяване на кредита за потребителя, поради което би следвало да се приеме, че предвидената неустойка е, предназначена да прикрие действителните разходи но кредита на сумата от 3 906.89 лв. , която следва да се включи в общите разходи по кредита, което води до неправилното посочване на ГПР в договора - съгласно приетото но решението на СЕС но дело С- 714/22 по втория от поставените въпроси, сочи нищожност на договора за креди 2

Невключването на такава неустойка при изчисляване на ГПР, води до нарушаване императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 10 ЗПК. Макар формално процесната сума за неустойка, която дори надвишава размера на отпуснатия заем, да е определена в договора като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, то по същността си представлява скрито оскъпяване на заема и следва да бъде включена в изчисляване на ГПР като разход по заема, доколкого тази сума е дължима веднага от потребителя при сключване на договора, начислява се автоматично и е включена в погасителния план като месечна вноска

Моли съда да отмените Решение № 536 от 18.11.2024 г. по гр. дело № 20231630102164 по описа за 2023 година на РС - Монтана, 3 състав, в частта в която е уважен предявеният от ответника, И. - К." АД, ЕИК: *насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, като е осъдена Й. Т.. ЕГН ********** да заплати в полза на насрещния ищец сумата в размер на 1831.36 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № */13.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023г. и вместо него да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло насрещната претенция на въззиваемото дружество.

Моли също така ответникът "С. - К." АД, ЕИК: *да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № *, сторените по делото разноски както за първата, така и за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани в настоящата въззивна жалба и в исковата молба, съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото, в т.ч. и заплатената от въззиваемата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява , но чрез упълномощен представител представя писмени бележки с подробно изложени доводи за неоснователност на исковата претенция.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „С.-К.“ АД гр.*.

С писмено заявление от 07.02.2025година е взето становище по жалбата и разноските.Моли съда да остави същата без уважение и се присъди възнаграждение по договор за правна помощ по приложен списък с разноски.

3

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 660,85лева съединен с насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.240, ал.2 от ЗЗД.

За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел, че договорена между странитге клауза за неустойка противоречи на добрите нрави и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.Предвид горното, съдът е приел, че ищцата Т. е платила сумата от 660,85 лв. неустойка по Кредита без да е налице правно основание за това- по нищожна клауза, поради което сумата следва да се възстанови от неправомерно обогатилото се лице до размера на обедняването.

Въпреки горните съждения по насрещния иск МРС е приел, че от СЧЕ безспорно е установено , че остатъкът от дължимата сума за главница по процесния договор е незаплатена от кредитополучателя Й. Т. и е в размер на сумата от 1 831,36 лв без да разгледа същото детайлно и да установи, че размера на главницата е получен, след като от внесената от ищцата сума общо в размер на 2660,85лева само сумата от 168,64лева е отделена за погасяване на главница, а сумата от 1753,27лева е отделена за неустойка, за която клауза съдът вече е приел, че е нищожна.

Тъй като решението се обжалва само в осъдителната част спрямо Й. И. по насрещния иск МОС приема следното:

Касае се предявен насрещни осъдителни искове с правно основание 4 чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.240, ал.2 от ЗЗД.

От събравине по делото писмени доказателства е установено, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г. при следните параметри:

Размер на кредита-предоставена главница- 2 000лв.

Обща сума, дължима от потребителя- 3 074,71 лв.Освен това в е уговорено е в чл. 27 от процесния Договор, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от Договора/ за предоставяне на обезпечение/ същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който е предоставено договореното обезпечение. Страните са се съгласили, че неизпълнението да задължението по чл. 17 за обезпечение причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка. Също така неустойката е платима периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Установява се от заключението на вещото лице по назначената ССЧЕ по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, обективно и обосновано дадено че за периода от 13.09.2022 г. до 27.07.2023 г. внесената от ищцата Т. сума по Кредита е в общ размер от 2 660,85 лв., с които са покрити задълженията, както следва: 168,84 лв. главница; 465,89 лв. възнаградителна лихва; 1 753,27 лв. начислена неустойка; 18,25 лв. наказателна лихва; 255 лв. разходи, свързани с просрочени задължения;

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е основателна ли е претенцията по насрещния иск досежно присъдена неплатена главница в размерна 1831,36лева.

Както се посочи по-горе касае се за сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № */ 13 септември. 2022г.В чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК гласи, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Целта на цитираната разпоредбата е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

5

В чл. 1 т. 4 от Договора и приложение № 1 към него, съдържащо погасителния план е посочен процент на ГПР 42.58 %, т. е. Формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19. ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно неустойката за непредоставяне на обезпечение, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ЛР на ЗПК.

Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.

11, ал. 1, 10, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което съгласно чл.

7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя.

Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.

Според правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в потребителските договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.