Определение № 412 от 20.09.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. ХАСКОВО, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20245600200565 по описа за 2024 година Производството е по чл.243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. А. К. от гр.Х. против Постановление от 26.07.2024 година на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, с което наказателното производство по ДП № 99/2020 година по описа на ОСлО при ОП- Хасково, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, е било прекратено.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на прокурорския акт, както и допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила.Поддържа се ,че постановлението на прокурора било немотивирано , а част от изложените съждения били вътрешно противоречиви, нелогични и неверни. Не били обсъдени в цялост и пълнота доказателствата по делото, а тези, които били взети предвид, разгледани едностранчиво и превратно. На следващо място, прокурорът не изпълнил задълженията си по чл.13 и 14 от НПК да изследва пълно и всестранно всички обстоятелства по делото, което довело да неустановяване на извършеното престъпление и неговия автор. Разпитите на свидетелите били проведени формално, незадълбочено и едностранчиво и не изяснявали значимите за предмета факти. Необосноваността на прокурорския акт се състояла в излагане на изводи, противоречащи на установените фактически положения и на събраната доказателствена съвкупност . Така неправилно не било отчетено, че предписването на антибиотици следвало да стане след установяване на причинителя на бактериалната инфекция и извършването на други медицински изследвания за поставянето на правилна диагноза, респ. провеждането на адекватно лечение. Този въпрос останал извън вниманието и на медицинската експертиза, а той бил съществен за изясняването на относимите към предмета на доказване факти. Експертите не коментирали и 1 предписаното лечение на установените „афти“ в устната кухина на болната, като не посочили дали и в този случай е било нужно предварително и предхождащо терапията изследване. В тази връзка били налице основателни съмнения в обосноваността на крайния експертен извод, според който отсъствала причинно-следствена връзка между предприетите/непредприети медицински дейности и настъпилата смърт. Неправилно, прокурорът игнорирал заключението на Дирекция „Медицински надзор“ към

Министерството на здравеопазването, чиято проверка категорично установила, че проведеното лечение е неадекватно и непълно, както и проведено в нарушение на утвърдения медицински стандарт за лечение на онкологични заболявания. Нелогични и несъответни на доказателствата били и изводите на прокурора относно възможността за прием на болната в онкологично отделение, както и необходимостта от прием в отделението „Палеативни грижи“, като описаното несъответствие на условията в това отделение със съществуващите изисквания сочело и на друг, различен от изследвания по делото, престъпен състав. Крайният извод на прокурора, че спрямо болната е било предприето адекватно и навременно лечение бил произволен и непочиващ на доказателствата по делото, които сочели, че в последните дни от живота си болната била оставена без какъвто и да е медицински надзор и грижи и независимо че се нуждаела от такива, било категорично отказано провеждането на болнично лечение, дори след като била търсена и оказана спешна медицинска помощ. В тази връзка и изводът на прокурора, че фаталният изход е бил неизбежен, се явявал необоснован, защото не бил базиран на ясен и еднозначен отговор на въпроса дали при предприета хоспитализация смъртта би настъпила именно в този момент.

Отделно от това доказателствата по делото несъмнено установявали допуснати в хода на лечението пропуски и нарушения на медицинските стандарти и добра практика, поради което заключението, че такива нарушения липсвали било невярно, а освен това дължащо се на неточен доказателствен анализ. Искането ,направено в жалбата е за отмяна на атакувания прокурорски акт и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по досъдебното производство и изложените в атакуваното постановление съображения, както и във връзка с доводите в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува постановлението на ОП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.

Наказателното производство по ДП № 99/2020 година по описа на ОСлО при ОП- Хасково е образувано за това, че на 12.05.2019 г. в гр.Х. е била причинена смъртта на М. Г. Д., б.ж. на гр.Х., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123 2 ал.1 от НК.По делото няма лице,привлечено в качеството на обвиняем.

Събраната по досъдебното дело доказателствена маса включва разпит на свидетели, приобщаване на писмени доказателства и изготвяне на съдебномедицински експертизи - първоначална, с участието на трима експерти и допълнителна, изготвена от петима такива. С постановление от 15.11.2021г. на прокурор при ОП-Хасково наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК ,поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.По жалба на пострадалия Г. К. , Окръжен съд –Хасково с определение №204 от 03.12.2021г. по ЧНД №689/2021 год. по описа на съда отменил прекратителното постановление на прокурора и върнал делото за изпълнение на дадените с акта указания.Последният е бил протестиран пред Апелативен съд Пловдив, който с определение №75 от 22.02.2021г. по ВЧНД №74/2022 г. е потвърдил отменителния акт на Окръжен съд- Хасково.След връщане на делото на прокурора за продължаване на разследването са били приобщени писмени доказателства ,както и са били назначени повторна и допълнителна седморна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.С постановление от 26.07.2024 година прокурорът от Окръжна прокуратураХасково за втори пореден път и на същото основание -чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 99/2020 година по описа на ОСлО при ОП- Хасково,което е и предмет на настоящия съдебен контрол.

Съдът ,извършвайки проверка за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление на прокурора споделя възприетата фактическа обстановка,от която се установява следното :

Преди смъртта си М. Г. Д. живеела заедно със сина си –пострадалия и жалбоподател в настоящото производство Г. А. К. на адрес в ********. В рода на Д. имало роднини по права и съребрена линия , диагностицирани с рак на белия дроб - баща й ,починал от карцином на белия дроб и брат й , починал също от такова онкологично заболяване . От 2004 година М. Д. била пациент на д-р Й. Г.-Т.,******* в „*****“ ООД лечебно заведение за извънболнична помощ за лечение на болни и диспансерни пациенти. Иначе още през 1995г. Д. била диагностицирана с хипертонична болест и била диспансеризирана от д-р Г.,като веднъж годишно била изпращана с направление за консултация с кардиолог, а на две години и за консултация с очен специалист.През месец ноември 2006г. М. Д. била на лечение в кожно отделение на „МБАЛ-Хасково“ АД с поставена диагноза: „Еритема нодозум“,по време на което й била направена проба „Манту“ ,резултатът от която показвал , че била болна от туберкулоза. През месец декември 2006г. постъпила за лечение в „ Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар - Хасково“ ЕООД- Хасково, където била лекувана в продължение на два месеца. Била изписана с диагноза: „Огнищна туберкулоза на белите дробове“ с микродеструкция ,откогато била диспансеризирана и като пациент с белодробно заболяване.През месец май 2007г. била на лечение 3 в „ Специализирана болница за активно лечение на белодробни болестиГаброво“ ЕООД, гр.Габрово с диагноза:„Огнищна туберкулоза на белите дробове директно във фаза на всмукване“ . През следващите години на няколко пъти Д. постъпвала на лечение в различни здравни заведения. Така през 2017г. и 2018г. на два пъти била консултирана от специалист пулмолог ,а през

2019г. била изпратена за консултация с кардиолог и офталмолог.Водела се на учет като диспансерно болна в Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Хасково“ ЕООД-Хасково (*****) с лекуващ лекар д-р Т. С. С.,която й водела лично досие и съхранявала амбулаторни листи от прегледите, които извършвала.

На 19.09.2016г. М.Д. отишла на вторичен диспансерен преглед в лекарския кабинет на д-р С. с оплаквания от сутрешна кашлица и изморяване при усилие. Направена й била спирометрия /функционално изследване на дишането/, като изследването показало, че пациентката имала умерено изразен смесен тип вентилаторна недостатъчост ,за лечението на което и била изписана съответна терапия.Впоследствие д-р С. извършила амбулаторни прегледи на Д.,като болната била в стабилно компенсирано състояние, което не налагало постъпването й в болница за активно лечение.

На 26.03.2019г. Д. за пореден път се явила за преглед с обичайните за нея оплаквания-кашлица и лесна умора .Била отслабнала,имала загуба на телесно тегло и по тази причина й било предписано рентгенографско изследване,от което било установено, че има наличие на петно в десния бял дроб. Д-р С. се усъмнила за наличие на карцином /раково заболяване/ и я насочила към ***** за бронхоскопско изследване и биопсия.

На 01.04.2019г. Д. постъпила в *****- Хасково ,а на следващия ден 02.04.2019г. от д-р В.К. й било направено бронхоскопско изследване.Бил извършен оглед на бронхиалното дърво, при което в дясно се виждал напълно запушен среден дял от туморен процес с белезникав цвят /т.1, л.77/. Взета била и биопсия,пробата от която била изпратена в Отделение по клинична патология в гр.Хасково.При извършеното лабораторно изследване било установено, че се касае за „Плоскоклетъчен белодробен карцином „ ,което било отразено и в заключението на д-р М. за хистологичния резултат /т.3, л.15/. На болната била издадена епикриза /т.1, л.93/ и била насочена за последващо лечение в ***** -Хасково.

На 10.04.2019г. с издаденото й направление за хоспитализация Д. посетила *****-Хасково . Било й открито онкологично досие и реално от тази дата била взета на учет /т.3, л.55/, а след това била насочена за преглед във вътрешен кабинет. В деня на постъпването й

,в медицинското заведение на работа бил д-р С.Б.Б. , който прегледал болната за установяване на общия й здравен статус.При прегледа констатирал , че се касаело за пациент в леко увредено общо състояние, с отслабено-до липсващо дишане в дясно, скъсен перкуторен тон в дясно и записал това в онкологичното досие /т.3, л.59/.От М.Д. била взета кръв за първоначални медицински изследвания и резултатите 4 от лабораторните изследвания показали левкоцитоза-високи левкоцити /т.3, л.61-62/.В същия ден било проведено съвещание на Общата клинична онкологична комисия (ОКОК) относно плана за терапевтично поведение и лечение на новорегистрирани пациенти. Били разгледани документите на Д. и взето решение № 291/ 10.04.2019г., съгласно което последващото й лечение с химиотерапия или прицелна терапия следвало да се определи след излизане на резултатите от допълнително назначени генни изследвания /т.3, л.68-69/.

На 10.04.2019г. в лицензираната лаборатория „Cibalab“ гр.Плевен бил изпратен хистологичен материал за имунокистохимично изследване на PD-L 1 статус /изследване за евентуална имунна терапия при наличие на експресия , което изследване отнемало около 10 дни.

В деня на прегледа д-р Б. изписал на болната кортикостероид „Преднизолон“-таблетки, във връзка с изпитваната от нея задух и отпадналост. Д. не била хоспитализирана в *****, защото още не бил излязъл резултата от назначеното изследване.След два дни тя отишла отново на преглед в ***** с оплаквания от силни болки, които не се успокоявали от аналгетици и нестероидно противовъзпалително средство.