Определение № 13803 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13803 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100505127 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано по възражение по чл. 423 ГПК с вх. № 118121/30.10.2024 г., подадено от К. А. Ш. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24305/2022 г. по описа на СРС, 30 състав, издадена в полза на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу длъжника-молител в настоящото производство К. А. Щ., с която е разпоредено длъжникът К. А. Щ. да заплати на „Еос Матрикс““ ЕООД сумата от 2000,00лв.- главница по договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-029001 от 11.10.2011г., ведно със законната лихва от 09.05.2022г.- до изплащане на вземането, сумата от 1 472,92лв.мораторна лихва за периода 11.10.2011г.- 09.05.2022г., както и разноски по делото в размер на 69,46лв.- държавна такса и 180,00лв. – адвокатско възнаграждение.

Във възражението по чл.423 от ГПК длъжникът поддържа твърдение, че не са спазени законоустановените изисквания за връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК на адреса му на бул.“Витоша“ № 8, поради неспазване на интервала от едноседмичен период от време за посещението на адреса от дръжностното лице-призовкар.

Поддържа нарушение на нормата на чл.47 от ГПК , произтичаща от липсата на информация за причината, поради която уведомлението не е залепено на вратата на жилището, а е залепено на входната врата на сградата. Що се отнася до адреса на бул.****, длъжникът възразява, че не живее на този адрес от близо 14 години назад във времето и този факт е известен на управителя и касиера на етажната собственост като в случая липсват данни длъжностното лице- призовкар да е положил усилия за събиране на данни относно местоживеенето му на този адрес от съседи или управителя на етажната собственост.

Поддържа, че за този адрес също липсва информация за причината, поради която уведомлението не е залепено на входната врата на жилището му, а на входната врата на сградата , както и дали има осигурен достъп до пощенските кутии или липсва такъв.

Длъжникът възразява, че от съда не е извършена и изискуемата по закон справка за местоработата му. Длъжникът счита ,че при приложение нормата на чл.47 от ГПК съдът е 1 бил длъжен да му назначи особен представител, който да защитава интересите му. На следващо място, длъжникът поддържа твърдение , че не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като е американски гражданин и като такъв – притежава свидетелство за правоуправление , издадено на 05.03.2019г. Твърди, че съгласно приложимото право местопребиваването на американските граждани си удостоверява с притежаваното от тях свидетелство за правоуправление, което има правната стойност на документ за самоличност. Твърди, че понастоящем обичайното му местопребиваване е на територията на Кралство Испания, където живее със семейството си, в подкрепа на което представя договор за наем от 31.11.2023г. С изложените доводи е мотивирано искането за приемане на възражението по чл.423 от ГПК и обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Насрещната страна по възражението , „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва възражението като неоснователно. Твърди, че при връчване на заповедта за изпълнение е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Възразява, че не се установява твърдението на длъжника за обичайно местопребиваване извън РБ , тъй като договорът за наем е сключен след правно-релевантния момент. Наличието на документ за правоуправление, издаден от САЩ кредиторът счита, че не обосновава извод за обичайно местопребиваване на територията на тази държава, предвид факта, че длъжникът е български гражданин, има издаден ЕГН и местопребиваването му е на територията на РБ, където му е връчена по месторабота и призовката за доброволно изпълнение по изп.дело с предмет- процесните вземания.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Възражението е подадено от легитимирана страна и в законоустановения 1 месечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение - заповедта е узната на 30.09.2024г. при налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, а, а поканата за доброволно изпълнение за вземанията – предмет на процесната заповед по чл.410 от ГПК е връчена по местоработата на длъжника на 04.07.2025г., видно от материалите по приложеното изп.дело № 20248440402535 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ. Възражението е подадено на 30.10.2024г. – в законоустановения 1 месечен срок от датата на узнаване на заповедта30.09.2024г. Ето защо, възражението се явява ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, съдът го намира за НЕОСНОВАТЕЛНО.

В заявлението по чл.410 от ГПК за длъжника К. А. Ш. е посочен адрес в Република България- гр.София, бул.****. Видно от приложената по заповедното дело справка по Наредба № 14/2009г. длъжникът К. А. Ш. има регистриран на 13.04.2010г. постоянен адрес в гр.София, бул.****, вх.****, който съвпада с регистриран на същата дата настоящ адрес.

На 19.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника в полза на кредитора.

Изпратеното съобщение за заповедта за изпълнение до длъжника на посочения в заявлението адрес : гр.София, бул.“**** е върнато в цялост с отбелязване , че адресът е посетен на дати: 26.05., 15.06., 25.06. и 27.06.2022г. и длъжникът не е открит на него.

Удостоверено е, че длъжникът не живее на адреса, на който се намира адвокатска кантора, както и че не е клиент на тази адвокатска кантора. Не е намерено лице, на което да бъде връчено съобщение, поради което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на кооперацията, като е отразено, че екземпляр от уведомлението не е пуснат в пощенска кутия, поради липса на такава.

Изпратеното второ съобщение за заповедта за изпълнение на регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника: гр.София, бул.****, вх.**** е върнато с 2 отбелязване, че адресът е посетен от длъжностното лице-призовкар на 27.05., 18.06. и26.06.2022г., като не е открит както адресатът му /длъжникът/ така и друго лице, на което да бъде връчено, поради което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на вх.“В“,,бл.93 и е пуснат екземпляр от уведомлението в пощенската кутия на ап.№ 38.

Видно от извършената от съда служебна справка / л.27/ за трудови договори на длъжника - няма данни за регистрирани такива към 27.10.2022г.

В рамките на производството по чл.423 от ГПК от длъжника М.Ч.И. е представена справка- извлечение от домовата книга- стр.13 , издадена от управителя на Етажната собственост, на адреса на която е регистриран постоянният и настоящ адрес на длъжника : гр.София, бул.****, вх.****, в която е отразено, че собственикът на жилището Й.И.П., съгласно представен нот.акт, живее в Белгия, като начална дата на обитаване е посочена – 01.11.2011г. В същия документ в графата за данни за лица, пребиваващи в жилището за повече от 1 месец е вписан длъжникът К. А. Ш. , считано от м.09.2009г., като е отписан на 31.12.2010г. Представено е свидетелство за правоуправление /шофьорска книжка/, издадена на името на длъжника К. А. Ш. от щата Флодира на 05.03.2019г. и договор за наем, сключен с длъжника в качеството му на наемател на 30.11.2023г. за жилищен имот, находящ се в Мадрид.

Настоящият съдебен състав приема, че заповедта е връчена на длъжника при спазване на процесуалните правила. Когато адресатът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението в продължение на 1 месец, връчителят залепва уведомление по начините, указани в чл.47 ал.1 от ГПК.

Нормата на чл.47,ал.1 от ГПК изисква посещенията да са извършени поне три пъти през този месец с интервал от поне 1 седмица между тях, като едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Видно от отбелязването на върнатото по делото съобщение, което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179,ал.1 от ГПК, чиято удостоверителна стойност не е опровергана от страна на молителя – длъжник, в конкретния случай посещенията извършени от длъжностното лице- призовкар са в рамките дори на повече от 1 месец, през повече от една седмица между отделните посещения, като като поне едно от тях е в неработен ден /на 25.06.2022г.- събота за адреса на бул.“**** и на 18.06. и 26.06.2022г.- за адреса на бул.****/. В тази връзка, неоснователно е възражението на длъжника за неспазен законоустановен интервал на посещенията, тъй като минимално установеният такъв– от поне 1 седмица, е спазен и за двата адреса- посоченият от кредитора и постоянният, съвпадащ и с настоящият адрес на длъжника. При извършената по реда на чл.47,ал.3 от ГПК дължима от първата инстанция служебна проверка е установено, че длъжникът няма адрес по месторабота, тъй като няма регистрирани действащи трудови договори. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от страна на първата инстанция правилно е приложена нормата на чл.47 от ГПК. Възраженията на молителя за нарушена процедура по връчване на съобщението за заповедта за изпълнение, основани на твърдението, че не е направен опит за връчване чрез друго лице от адреса, както и че не е събрана информация, че не живее на адреса са неоснователни, предвид официалното удостоверяване от длъжностното лице – призовка, неопровергано от молителя- длъжник, за ненамерени други лица на адреса при посещенията, от които да бъде събрана информация, респ. – чрез които да бъде реализирано редовно връчване. Неоснователно се явява възражението за неспазена процедура по чл.47 от ГПК ,основано на липсата на посочени причини, поради които уведомлението не е залепено на входната врата на жилището, а на входа на сградата. Няма законоустановено изискване за изрично и точно отразяване на тази причина, достатъчно е длъжностното лице да няма достъп до жилището, която причина е налице по отношение на адреса на бул.****, а относно посочения от кредитора – заявител адрес на бул.“**** е отразено такава- жилището се ползва като адвокатска кантора , а длъжникът не е клиент на същата. При така установената липса на сочените от молителя процесуални нарушение при връчването на заповедта за изпълнение, основани на 3 недоказаните нарушения на изискванията на чл.47 от ГПК, възражението по чл.423 от ГПК не следва да бъде прието, като неоснователно.

Що се отнася до възражението на длъжника , основано на отрицателното условие на чл.411,ал.2,т.5 от ГПК- липса на обичайно местопребиваване на територията на РБ, съдът приема, че то е недоказано. Настоящият съдебен състав приема, че от представените от молителя писмени доказателства писмените доказателства не може да се направи извод, че към релевантния момент /на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, издаване на заповедта за изпълнение и връчването й по реда на чл.47 от ГПК/, тъй е имал обичано местопребиваване в чужда държава. Издадената от чужда държава шофьорска книжка по никакъв начин не доказва местопребиваване на територията на друга държава, тъй като доказателствената й стойност като документ не касае и няма отношение към установяването на фактическото местопребиваване на правния субект. Що се отнася до представения договор за наем, той е изцяло ирелевантен, доколкото следва по време /2023г./ правно-релевантните факти –предмет на проверка в настоящото производство. На последно място, представеното извлечение от домовата книга установява единствено фактът, че длъжникът е отписан от обитателите на сградата, на която е регистриран постоянният му е настоящ адрес през 2010г., но не доказва ново местопребиваване, още повече на територия на друга държава. Дали длъжникът фактически ще пребивава или не на регистрирания от него настоящ и постоянен адрес е въпрос на негова лична преценка и избор, но правните последици от този избор са възложени и тежат единствено в правната сфера на субекта, включително и негативните такива, свързани с приложението в конкретния случай на разпоредбата на чл.47 от ГПК.