Определение № 273 от 13.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. София, 13.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Г. Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600334 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Н. М. Н. -лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затворническо общежитие от открит тип „Казичене “ към затвора в София с адрес село Казичене,ул.“Циклама“ № 1 и адрес на затвора в София- бул.“Генерал Н.Г.Столетов“ №21, чрез адвокат В. А. от САК против протоколно определение от 15.02.2024 година, постановено по НЧД№703/2024-Н.О.-22-ти състав по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на осъдения Н. М. Н. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се отправя искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение с твърдения, че същото е несправедливо, като е посочено, че първоинстанционния съд не е отчел, че осъдения Н. М. Н. е с примерно поведение и полага усилия за изпълнение на корекционната програма.

Предмет на въззивна проверка е правилността на първоинстанционния съдебен акт като наред с това въззивната инстанция също следва да подложи на прецизна оценка и анализ наличието на законовите предпоставки за упражняване правото на осъденото лице по чл. 70 от НК, а именно при наличие на законови предпоставки, същият да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му наказание.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с атакувания първоинстанционния съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно 1 производство, е процесуално допустима, подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че осъденият Н. М. Н. изтърпява наказание ЛСВ за срок от 6 месеца при определен първоначален „общ“ режим, което наказание му е наложено по НОХД № 15308/2021 г. на РС-София за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 28.03.2023 година. Със същата присъда на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказание 1/ една/ година лишаване от свобода по присъда по НОХД №4236/2016 година по описа на РС-София, вл. в законна сила на 03.12.2018 година.

От фактическа страна следва да се подчертае, че осъденият- лишен от свобода Н. М. Н. е постъпил в затвора София на 24.04.2023 година. След постъпването си в Затвора гр.София и на 08.05.2023 г., осъденият е преведен на територията на ЗООТ Казичене. Към настоящия момент същият е изтърпял 1 година 4 месеца и оставащи за изтърпяване точно 2 месеца.

Несъстоятелни са възраженията на защитата, изложени в частната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта на преместване на осъдения от СЦЗ на територията на ЗООТ Казичене. Напротив. Видно от мотивите на атакуваното определение, СГС е отчел, че преместването на осъдения в затворническо заведение от открит тип като предопределен и от обективираното от осъдения положително поведение преди това на територията на СЦЗ, респ. самото привеждане на лицето в заведение от полек тип и съгл. нормата на чл.156 ал.3 т.2 ЗИНЗС е прие т от съда за показател за успешно прилагана корекционна работа при изпълнение на индивидуалния план на присъдата. Нешо повече. Първоинстанционният съд е взел предвид и факта, че при първоначално направената оценка на риска от затворническата администрация е констатирана висока стойност на риск от рецидив, оценена н а 80 точки, като същата с течение на времето е редуцирана на 58 точки, съгласно изготвения актуален доклад от ИСДВР, но в същия изрично са отразени и дефицитните зони, а именно липсата на критично отношение към правонарушението и демонстративно лошо отношение към правораздавателната система. При преценка за наличие на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване СГС е отчел и обстоятелство на полаган от осъденото лице труд, а така също и обстоятелството, че в самия доклад се съдържат противоречия , а именно, че е награждаван три пъти, а на следващ абзац, че не е наказван и награждаван.

Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.

От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяно фактически повече от 1/2 от наказанието.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на контролирана 2 инстанция.

Отразеното в горепосочения доклад правилно е оценено от СГС като една положителна линия на поведение от лишения от свобода, но верен е изводът на СГС, че липсват доказателства, че демонстрираната линия на поведение има траен и устойчив характер, доколкото се констатират както положителни данни за лицето, обосновани в този доклад, така и данни, които сочат,че е налице все още висока стойност на риск от рецидив.

С оглед гореизложеното е верен изводът на СГС, че по отношение на лишения от свобода Н. М. Н. е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и че не е налице втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК. Действително, е налице промяна в първоначално идентифицираната стойност на риск от рецидив и е налице промяна в поведението на осъдения, но тази промяна не е устойчива и постоянна такава, което обстоятелство мотивира въззивният състав да приеме, че не се констатират доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение от лишения от свобода осъден в условията на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното заведение. Правилно СГС в мотивите си е посочил, че процесът на поправяне на осъдения освен, че следва да е започнал, но същият следва и е необходимо да е необратим, за да се приложи института на УПО.

Воден от гореизложеното, X състав - НО на Софийски апелативен съд и на основание чл.440, ал.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.02.2024 година, постановено по НЧД№703/2024-Н.О.-22-ти състав по описа на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3