Решение № 19324 от 27.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32459/2024
- Вид
- Решение № 19324
- Подписан
- 27.10.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32,ал.1,т.3 · Закон за висшето образование
- чл.58,ал.1,т.4 · Закон за висшето образование
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30,ал.1 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30,ал.10 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30 ,ал.12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30,ал.4 и ал.6 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30,ал.4 и ал.6 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30 ,ал.8 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30,ал.9, изр.1 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.30а · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.35 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.35,ал.4 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- §1, т.7 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
- чл.128а , ал.3 · Кодекс на труда
- чл.195,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
- чл.58,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 19324 гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110132459 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В жалбата ,вх. № 18749/20.05.2024г. до АССГ и в допълнителната искова молба,вх.
№ 1925513/12.06.2024г. по настоящото дело пред СРС, пълномощниците на ищцата С. Д.
Ц. твърдят , че връчената на доверителката им на 07.05.2024г. заповед № ЧР618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” в катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” към факултет „Икономика и инфраструктура” на УНСС, е незаконосъобразна по следните причини: немотивираност поради „липсата на мотиви” и на съдържание по чл.195,ал.1 КТ в оспорваната заповед, каквото според ищцовата страна следва да съдържа и заповедта по чл.58,ал.1,т.4 КТ, и цитирането според ищцовата страна в „мотивната част” на заповедта на „основание по смисъла на член 328,ал.1 от КТ”, което не съответства на посочената правна квалификация – чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, и неосъществяване на фактическия състав на прекратителното основание по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, защото не е спазена „законовоустановената процедура по установяване и доказване на плагиатство, разписана в ЗРАСРБ” и поради липса на осъществено от ищцата плагиатство по смисъла на §1,т.7 ДР към ЗРАСРБ при участието й в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8.
Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС. Сочат се конкретни нарушения при осъществяването на процедурата по установяване и доказване на плагиатство, разписана в ЗРАСРБ , като: нарушаване правото на защита на ищцата при извършването 1 на проверката от КАЕ при МОН по сигнала срещу нея за плагиатство и при изготвянето на доклада на КАЕ при МОН , изпратен в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН, който е послужил като фактическо основание за издаването на оспорваната заповед на ректора на УНСС, като: „липсата на информация - кои са арбитрите и кое е лицето , подало сигнала”, което според ищцовата страна е нарушаване принципа за равнопоставеност на страните; участието в проверката на арбитри , които са в „конфликт на интереси в нарушение на чл.30,ал.8, т.3 вр. §1, т.2а и т.3 от ДРР на ЗРАСРБ” – професор Х.П.П. и професор А.Д.К.; неспазване на 60-дневният срок по чл.30,ал.10 ЗРАСРБ за произнасяне на КАЕ при МОН по сигнала за плагиатство срещу ищцата , който е изтекъл най-късно на 10.06.2023г. (и то ако е имало удължаване с още 30 дни след 10.05.2023г. , за което няма информация- б.с.) , защото „заповедта по проверката е от 10.04.2023г.”; липса на проверка на цялата процедура по конкурса за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8. Икономика, обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС; липса на проверка на представеното от ищцата становище до КАЕ при МОН ; неспазване на изискването по чл.30 ,ал.12 ЗРАСРБ поради липсата в доклада на КАЕ при МОН на „констатации относно редовността на всеки отделен етап от процедурата; отправяне на властническо правомощие от КАЕ при МОН в доклада от опроверката до МОН , каквото правомощие тази комисия няма; липсата на осъществен надлежен контрол по чл.30,ал.2 , т.3 вр. с ал.1 ЗРАСРБ от Министъра на образованието и науката относно процедурата по проверката и доклада от проверката на КАЕ преди изпращането на този доклад в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН.
С допълнителна искова молба, вх. № 1925513/12.06.2024г., депозирана по настоящото исково дело пред СРС в изпълнение на изрични указания по чл.129, ал.2 ГПК , пълномощник на ищцата е уточнил ответника по делото и предявените искове.
С разпореждане № 84897/13.06.2024г. по настоящото исково дело е допуснато уточнение на ответника и са приети за разглеждане уточнените искове.
Оконателното искане на ищцата към съда е да отмени заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да я възстанови на заеманата преди това академична длъжност „професор” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението в размер на 26 025 лв за периода от 07.06.2024г до 07.12.2024г. (чл.225,ал.1 КТ), както и законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане (чл.86,ал.1 ЗЗД).
В хода на съдебното производство ищцата и пълномощниците й поддържат предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 26.09.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и в представената на 26.09.2025г. писмена защита от адвокат на ищцата.
Ответникът УНСС (според уточнението, допуснато с разпореждане № 84897/13.06.2024г. съгласно уточняващата искова молба, вх. № 192513/12.06.2024г.– б.с.) 2 оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 08.11.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС е издадена от ректора на УНСС в условията на обвързана компететност , въз основа на констатациите , съдържащи се в доклада на КАЕ при МОН , изпратен от МОН в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН, тъй като чл.35,ал.4 ЗРАСРБ във връзка с чл.35,ал.1,т.1 ЗРСАРБ „изрично вменява това като задължение на ректора без възможност за действия при условията на оперативна самосотятелност” . Изтъква се изрично , че „ректорът не е орган за контрол по отношение законосъобразност нито върху работата или избора на арбитри по чл.30 ,ал.8 ЗРАСРБ , нито върху дейността на КАЕ , нито има право на преценка дали да изпълни , или не вменените му по закон задължения съобразно становищата на арбитрите и констатациите на КАЕ”. Подчертава се , че „на основание чл.30,ал.1 от Глава четвърта „КОНТРОЛ” от ЗРАСРБ именно Министърът на образованието и науката е органът , който осъществява контрол върху откритите и неприключилите процедури за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на ЗРАСРБ, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища” . Сочат се доводи , според които заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС „съдържа необходимите реквизити” , като : номер , дата на издаване, основание за издаване , имена на служителя , номер на прекратения трудов договор , заемана длъжност, структурно звено , дата на прекратяване на трудовия договор , дължими обезщетения , подпис и печат от работодателя, с което е спазено изискването на чл.128а , ал.3 КТ.
В хода на съдебното производство процесуалните пълномощници на ответника поддържат оспорването на предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 26.09.2025г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Аргументи за неоснователността на исковете са посочени от пълномощник на ответника и в писмената защита, депозирана на 02.10.2025г.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Относно родовата подсъдност на исковете :
Първоначално е от С. Д. Ц. е предявена жалба,вх. № 18749/20.05.2024г. пред Административен съд София–град, пред който е било образувано администативно дело № 5236/2024г. по описа на АССГ, ІІ-23 състав.
АССГ, ІІ-23 състав е изискал от УНСС административната преписка по оспорваната заповед № 618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, която преписка е представена по административното дело № 5236/2024г. с писмо, вх. № 19163/27.05.2024г. главния юрисконсулт на УНСС.
7149/
Административен съд-София –град , ІІ отделение, 23 състав с определение № 03.06.2024г. е ПРЕКРАТИЛ образуваното пред него административно дело № 3
5236/2024г. и е ИЗПРАТИЛ ДЕЛОТО НА СРС по ПОДСЪДНОСТ.
В СРС е образувано настоящото исково гражданско дело № 32459/2024г. по описа на 68 състав.
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, уточнени с допълнителната искова молба, вх. № 192513/12.06.2024г., тъй като то е неприложимо за тези искове, защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят, а и от представеното допълнително трудово споразумение № ЧР-791/ 19.05.2023г. към трудов договор № ЛС-435/30.06.2004г. се установява, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищцата длъжност е била „професор” в катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” към факултет „Икономика и инфраструктура” на УНСС.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приета заповед № ЧР- 4
618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, с която е освободена от длъжност ищцата и е прекратено трудовото й правоотношение „на основание чл.32,ал.1,т.3, чл.58,ал.1,т.4 ЗВО във връзка с чл.35 ЗРАСРБ” (според изрично вписаното – б.с.), считано след изтичането на 30 дни от датата на връчване на заповедта. Видно от удостовереното с подписа на ищцата върху уволнителната заповед тя й е връчена на 07.05.2024г. Следователно датата , от която следва да се счита прекратеното трудовото правоотношение между страните, е 07.06.2024г.
В заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. като „причини” за прекратяване на трудовия договор е посочено , че това са „констатациите в доклада на КАЕ при МОН , депозиран в УНСС с писмо , вх. № 511/01.04.2024г. /изх. № 0509-38/28.03.2024г. на МОН/ за осъществено плагиатство от доц. С. Д. Ц. по смисъла на дефиницията на §1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ при участието й в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8. Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС”.