Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 25.02.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1334/2025
Вид
Решение № 112
Подписан
25.02.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

***2 гр. Кърджали, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101334 по описа за 2025 година

Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Х.Ч. - *****, Б.В, И.Г. и А.П - ***** чрез *****, регистрирано по фирмено дело ***** по описа на Софийски градски съд, представлявано от адв. К.Г. е предявил обективно съединени осъдителни искове срещу Т. П. В., ЕГН **********, с адрес ***** с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 2 687,14 лева непогасено задължение по сключено между страните на *** споразумение, с което Т. П. В. се задължава да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, общата сума в размер на ***, с която да възстанови изцяло платените застрахователни обезщетения и сторени ликвидационни разноски по ликвидационни преписки по щети *****, ведно със законна лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба – ***** до окончателното й заплащане и сума в размер на 1061,13 лева представляваща лихва за забава върху главницата за периода от ********** на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на ***** около *** ч., по време на движение по АМ „*****, км. 131+800, в посока гр. София, Т. П. В., в качеството на водач на лек автомобил „***** с per. N° **********, вследствие употреба на алкохол -1,60‰, застига и блъска отзад лек автомобил ***** с peг. № *****, управляван от С.Й.А., в следствие на което е настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети и пострадало лице С.А..

Сочи, че във връзка с настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***** по описа на ОД на МВР - Пловдив, като срещу виновния водач е издаден АУАН **********/***** за извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като видно от протокола за ПТП, към момента на настъпване на ПТП, ответникът е бил употребил алкохол над допустимата по закон норма. Заявява, че по случая Т.

1

В. е сключил споразумение с прокуратура, с което се е признал за виновен, за това че към момента на ПТП е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол 1,60‰ на хиляда, за което е било образувано НОХД ***** по описа на PC - Пловдив. Ищецът сочи, че към дата на настъпване на произшествието, отговорността на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, застрахователна полица № *****, със срок на валидност от ***** Заявява, че във връзка с настъпилите материални щети по лек автомобил ***** с peг. № *****, собственост на Л.И.А., в „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е образувана ликвидационна преписка *****. Сочи, че по силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и в съответствие с установените като вид и степен щети, „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 657,14 лв. на Л.И.А., видно от документ за масов кредитен превод от 30.11.2020 г. за общата сума от 56 282,05 лв., позиция *** от приложения опис към него, като размерът на щетите е изчислен на базата на опис и калкулация на щетите на увреденото МПС, както и извършените транспортни разходи за репатрирането му, за което е била образувана ликвидационна преписка ***** Ищецът заявява, че във връзка с нанесените неимуществени вреди на С.Й.А., последният е предявил застрахователна претенция пред „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, за което е образувана ликвидационна преписка ***** по която ищецът е сключил споразумение със С.А., във връзка с което, на *****. на последния е платена сумата от 5 000 лв., с която са уредени окончателно отношенията между двете страни, за причинените неимуществени вреди на С.А. вследствие на процесното произшествие. Ищецът заявява, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска

Отговорност“, „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД има правото да получи от застрахования заплатеното обезщетение, както и сторените ликвидационни разноски за определянето му, възлизащи на сумата от 30 лв., като общото задължение на ответника възлиза на сумата от *** Сочи, че с регресни покани от 15.01.2021 г. по двете ликвидационни преписки, ищецът е поканил ответника да възстанови горепосочените суми, като на *****, между ищеца и ответника е сключено споразумение, с което, Т. П. В. се задължава да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, общата сума в размер на ***, с която да възстанови изцяло платените застрахователни обезщетения и сторени ликвидационни разноски по ликвидационни преписки по щети *****. Ищецът заявява, че до момента ответникът е изплати общата сума от 5 000 лв., след което е преустановил плащанията, поради което непогасеното задължение на същия възлиза на сумата от 2 687,14 лв. Представят доказателства, претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът излага твърдения, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, като нестава ясно на какво основание се претендира вземането – на регресно основание или на основание споразумение от ***** Не оспорва обстоятелството, че е причинил настъпването на застрахователното събитие, подробно описано в исковата молба и в приложения към нея констативен протокол за ПТП и Протокол ***** по НОХД ***** по описа на РС- Пловдив, както и, че между ищеца и пострадалите от деликта лица е било сключено споразумение за заплащане на 2 застрахователно обезщетение, по които не е страна. Оспорва размера на изплатените обезщетения по ликвидационните преписки. Оспорва като нищожно поради липса на основание подписаното между страните споразумение от *****, тъй като ответникът не е страна по подписаните споразумения между ищеца и пострадалите лица, поради което не е обвързан от размера на извършените плащания. Евентуално прави възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД за уговорените в споразумението от ***** периодични плащания с падеж ***** Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа исковата молба на основанията подробно изложени в същата, няма възражения по изготвения по делото проект за доклад, заявява, че основния документ по делото е сключеното на ***** между страните споразумение, от което произлиза задължението на ответника.

Моли за уважаване на иска, претендира разноски за държавна така и платено адвокатско възнаграждение описани в молбата. Към молбата е приложен договор за правна зашита и съдействие, фактура, и платежно нареждане.

Ответникът се представлява от адв. В. от АК-Кърджали, която моли да се отхвърли иска, претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ***** в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен, с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване наличието на облигационно правоотношение въз основа на сключено между страните споразумение от ***** с посочени в него договорки, както и размерът на непогасеното вземане по споразумението от ***** лева.С определението съдът е дал правна квалификация на исковете, както и е разпределил доказателствената тежест между страните.

Предмет на претенцията на ищеца е неизпълнение на облигационно правоотношение въз основа на сключено между страните споразумение от *****, а не на регресна отговорност по чл. 500 от КЗ. Следва да се посочи, че ответникът не оспорва съдържанието, т.е. посочените в него договорки, на споразумението, както и че е изплатил по него сума в размер на *****.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на основание, тъй като липсва валидно основание за заплащане на равностойността на вредите от ответника. В чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД е уредена забрана договорите да пораждат правно действие при липса на основание, т.е. при липса на непосредствената цел на съвпадането на двете насрещни волеизявления за удовлетворяване на правно признат интерес. Основанието /каузата/ на правната сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чието наличие законът поставя, като условие за действителност на договора, се разбира като найтипичният мотив, който формира волята на страните по една конкретна правна сделка - да сключат именно този тип правна сделка. Това е основната и непосредствена цел /правна цел/ на сделката, поради която същата е извършена, и към която са насочени правните последици от сключването й, а не мотивите за сключването й. Наличието на основание подлежи на преценка, 3 като се отчита именно моментът на сключването на договора, доколкото основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него задължения, респективно да настъпят нейните типични правни последици. В случая ищецът и ответникът са се споразумели за основанието за подписването на споразумението, а именно изплатена от ищеца по посочени застрахователнии претенции застрахователни обезщетения следствие на настъпило по вина на ответника пътно-транспортно произшествие, наличието на регресно вземане на застрахователя-ищец към делинквента-ответник на основание чл. 500, ал. 1 от КЗ, за което са му изпратени две регресни покани по всяка от двете щети с посочени суми, чиито сбор е сумата ***** лева посочена в споразумението, липсата на оспорване на размера на изплатеното обезщетение от ищеца по образуваните две щети, т.е. страните са се споразумели осен за основанието и за размера вземането, както и за начинът, сроковете, за неговото плащане. Следва да бъде посочено, че целта на споразумението не е нито недопустима, нито невъзможна. От разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 следва, че основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката, в какъвто смисъл е разпределена и доказателствената тежест между страните. Ответникът в случая не обори презумпцията, че основанието се предполага до доказване на противното.

Следва да бъде посочено изрично, че ответникът не оспорва твърденията на ищеца за плащането от страна на ответника на сума в общ размер на ***** по посоченото споразумение, което означава, че признава наличието на основание по сключеното споразумение.

По възражението за погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД за уговорените в споразумението от ***** периодични плащания с падеж ***** в общ размер на ***** лева следва да се посочи, че уговорените в споразумението брой на вноски с посочени суми за всяка вноска и падеж не са периодични плащания. Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания по чл. 111 ЗЗД. В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС се при, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следва да се посочи, че тълкувателното решение е прието в контекста на вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за които е прието, че са периодични плащания. В случая обаче, договореното в споразумението задължение е едно и е за сумата ***** лева, изпълнението, на което се осъществява по волята на страните на части. Ответникът е поел задължение за плащане на сумата на четири части. Уговореното между страните плащане на сумата на вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части съгласно разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Макар броят на вноските по споразумението да са 4 породени от един и същ факт, периодичните задължения са относителни по своя характер с оглед разпоредбата на чл. 7 от споразумението, съгласно която при забава в плащането на която и да е поредна месечна вноска с повече от 7 календарни дни целият останал размер от задължението става предсрочно изискуем. Отделно от това, периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). В случая нямаме нито поемане на задължения на кредитора - ищец, още повече за повтарящи се задължения, нито задължението на длъжника - ответник за плащане на сумата е повтарящо се. Плащането на договорената сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), поради което приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на плащането, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. При разсрочено изпълнение на главница (договор за кредит, споразумение за разсрочване), давността за всяка отделна вноска започва да тече от датата на нейния падеж. В тази връзка е и ТР от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уговорения в чл. 4.2. от процесния договор краен срок за плащане на задължението – 30.05.2021 г., към датата на подаване на исковата молба – *****, общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Дори в хипотезата на чл. 7 от споразумението да се приеме, че вземането по последните две вноски е настъпило поради не плащане на третата поред вноска, поради което считано от 08.05.2021 г. цялият останал размер от задължението става предсрочно изискуем, към датата на подаване на исковата молба – *****, общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Следователно, вземането на кредитора за неизплатената част от главницата по споразумението не е погасено по давност, съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Въз основа на изложеното искът на ищеца за лихви е основателен за периода от **********, като в исковата молба се претендира за периода от ********** Доказан е и размерът на претенцията от 1061,13 лева изчислен с онлайн електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва.