Решение № 5696 от 17.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5696 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100502218 по описа за 2025 година

Образувано е по молба на Ц. И. К. и И. И. К. за допълване на решение № 3740/13.06.2025 г. по гр.д. № 2218/2025 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение.

Молителите считат, че съдът не се е произнесъл по направеното оспорване автентичността на обратно писмо, подписано от Ц. И. К. и И. И. К., поради което молят решението да бъде допълнено, евентуално – да бъде поправено по реда на чл.

247 ГПК, като в диспозитива му е налице произнасяне по оспорването на посоченото обратно писмо.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище по искането за допълване на решението, като счита, че същото е неоснователно.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на съдебния акт тези свои изводи.

1

Следователно и доколкото молбата е подадена в срока за обжалване на решението от страна, която има интерес от произнасяне по направеното искане, то молбата е допустима.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 3740/13.06.2025 г. по гр.д. № 2218/2025 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, , е отменено решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц..Д., както и исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. „********, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № ***, ***, ***, ***, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м., както и в частта, с която Г. И. П. е осъдена да заплати в полза на Ц. И. К. и И. И. К. сумата в общ размер на 1872 лв. (на всеки от тях по 936 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното производство, като е постановено друго решение, с което посочените искове са уважени.

Със същото решение е потвърдено решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П., ЕГН **********, срещу Ц. И.

К., ЕГН **********, и И. И. К., ЕГН **********, като е прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц..Д., поради факта, че се явява привиден договор, с който е прикрит договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между И.В.С. (наследодател на ищцата, починал на 09.10.2018 г.), в качеството на прехвърлител, и Ц. И. К. и И. И. К., в качеството на приобретатели, по силата на който И.В.С. е прехвърлил в полза на ответниците поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул.

„********, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № ***, ***, ***, ***, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената 2 в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м., срещу грижите, които приобреталите са полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.

Следователно, налице е произнасяне по целия предмет на делото във въззивната инстанция. Действително, фактът дали оспореното обратно писмо е истински документи, подписан от Ц. И. К. и И. И. К., или се явява неавтентичен документ, е относим към делото, предвид оспорването на истинността на посоченото доказателство, като има обуславящо значение за исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. В мотивите на въззивното решение съдът е стигнал до извод, че обратното писмо е автентичен документ (подобно на първоинстанционния съд), като посоченото е мотивирано със събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, налице е произнасяне по този въпрос, като обаче по същото не следва да се формира отделен диспозитив. Ето защо, решението нито следва да бъде допълвано, нито поправяно по реда на чл. 247 ГПК.

Във връзка с посоченото молбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба на Ц. И. К. и И. И. К. за допълване на решение № 3740/13.06.2025 г. по гр.д. № 2218/2025 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3