Решение № 282 от 16.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Цветина Костадинова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100501816 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 12469 от 09.11.2022 г. по гр.д.№ 5439 по описа за 2022 г. на СРС, 35-ти състав, се признава за установено по предявения иск по чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че Ж. Д. И. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, сумата от 21 662, 89 лв., начислена по констативен протокол № 3030041/20.05.2020 г., за която сума е издадена фактура № 3269600/21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, сумата от 2 846,26 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 02.06.2020 г. до 24.09.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410ГПК по гр.д.№ 59928 по описа за 2021 г. на СРС, 35 –ти състав.

В тежест на ответника са присъдени разноските.

1

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Д. И., ответник пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че като физическо лице не дължи плащане по фактура № 0003269600/21.05.2020 г., защото същата била издадена по служебно разкрита на негово име партида № 530001347383 за обект бл.4, м.“Туричка черква“, землището на с.Лиляново, община гр.Сандански. Допуснато било нарушение на чл.2 от ОУ, тъй като ищецът нямал право да открие служебно на негово име партида. Това действие определя като нищожно и като такова не пораждало действие. Въззивникът не бил собственик или ползувател на имота; собственик бил „А.М.“ ООД, а ползвател „У.-СК“ ЕООД по силата на договор за наем на хотел от 27.08.2019 г. Като физическо лице не носел отговорност за причинени вреди /деликт/ от юридическите лица, нито за техните противоправни действия. Сочи, че СРС не бил съобразил, че по двете партида на името на въззивника нямало неизплатени задължения. Ищецът претендирал плащане за кражба на ел.енергия, чрез промяна схемата на захранване на обекта преди електромера. Кражбата на ел.енергия представлявала престъпление от общ характер и вредите, причинени от това престъпление следвало да се понесат от извършителите на това престъпление.

Сочи, че по делото били представени доказателства за образувано досъдебно производство № 3393 М-196 по описа за 2020 г. на РУ, гр.Сандански, прокурорска преписка № 1014/2020 г. на ТО Сандански на РП, гр.Благоевград, което не било приключило. Затова намира, че исковете били недопустими поради липса на пасивна легитимация; обжалваното решение било недопустимо. Излагат се доводи и за допуснати от СРС процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл.10 ГПК, тъй като СРС бил възпрепятствал възможността от страна на ответника да бъде установена обективната истина. Твърди, че в съдебното следствие се били събрали неоспорими факти за съществени нарушения от страна на ищеца на правилата за доставка на ел.енергия по отношение на четирите недвижими имота, собственост на „А.М.“ ООД, както и липсата на грижа и контрол върху силов трансформатор, съоръжения и замерващи устройства, създаващи благоприятни условия и предпоставки за вмешателство в захранващите схеми, отчитащите устройства и свързващите кабели на четирите сгради. СРС бил нарушил принципа на вътрешното убеждение като не бил обсъдил всички 2 събрани по делото доказателства и доводи на ответника; позовава се на чл.12 ГПК. Излагат се доводи за накърняване правото на защита на третото лице помагач по делото – „У.-СК“ ЕООД. Противно на приетото от СРС, иска не бил доказан. Съжденията на съда били противоречиви и в разрез със съдържанието на събраните по делото доказателства. Сочи, че бил оспорил КП от 20.05.2020 г., както и сумата по фактурата от 21.05.2020 г. като необоснована. Тези доводи и възражения не били взети предвид от СРС.

Установено било по делото, че лицата, отразени в КП не били присъствали на проверката. Последният довод бил въведен с писмената защита. От показанията на свидетеля К. се установявало, че неправомерното захранване е установено от полицията. Това се потвърждавало и от показанията на свидетелите П. и А.. От показанията на свидетеля К. било установено, че извършилите проверката не били разполагали с техника за проверка на кабелите, които били подземни. Твърди, че СРС не бил забелязал, че всички четири ШКД били в предходен, чужд имот, което било установено от свидетелските показания. Сочи, че за проверката не бил уведомен нито той, нито наемателя. В КП било пропуснато да се отбележи, че заварените в имота жена и дете са отведени и задържани в полицейското управление. СРС бил пропуснал да се произнесе по искането на ответника за изключване на КП от доказателствата по делото. Твърди, че по делото не било установено „копаенето на биткойни“. По делото не било установено участието на ищеца.

Установено било, че СТИ е изправно, а трафопоста, в който се намирало бил затворен. В хода по същество излага довод, че срещу него било проведено „активно мероприятие“.

Иска се първоинстанционното решение, ако съдът приеме исковете за допустими, да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Не се претендират разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ищец пред СРС.

Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че извършената промяна в схемата за свързване била потвърдена от 3 заключението на съдебно-техническата експертиза. За установяване на това не било необходимо наличието на специална техника, каквато се сочело от въззивника. От показанията на свидетелите се установило спазването на процедурата. Следвало да се има предвид, че проверката от длъжностните лица на ищеца била извършена по сигнал от органите на МВР. Органите на полицията били на мястото поради данни за ферма за отглеждане на канабис като в резултат на проверката били открити 100 бр. машини за добиване на криптовалута. Позовава се на показанията на свидетеля, служител на РУСандански. От последните се установявало и, че длъжностните лица са били възпрепятствани от намиращото се в сградата лице, да извършат проверката.

Към датата на проверката именно ответника/въззивник бил титуляр на партидата. Абонатът бил своевременно уведомен за съставения в негово отсъствие КП; изпратена му била фактура и справка за извършеното преизчисление. Намира, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения. Не било нарушено и правото на защита на третото лице помагач.

Решението било съобразено със съдебната практика на ВКС. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – „У.-СК“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 02.12.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 15.12. 2022 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се ответника/въззивник, предявеният установителен иск. обжалва по реда е бил уважен срещу на чл. 422, ал.1 ГПК,

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По доводите във въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и е валидно, защото:

4

Кое решение е недопустимо:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.10.2021 г., издадено по ч.гр.д.№ 59928 по описа за 2021 г. на СРС, 35-те състав, е съобщена на длъжника на 28.11.2021 г. /л.18 от заповедното производство/.

На 21.12.2021 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 06.01.2022 г.

Исковата молба е предявена на 03.02.2022 г., т.е. в срок.

Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.

Изложените от въззивника доводи като процесуални нарушения касаят правилността на решението.

Доколкото процесната фактура е издадена срещу ответника/въззивник, както и, че последния е подал възражение по чл.414 ГПК, то налице е правен интерес от предявяване на иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу Ж. Д. И..

Дали последният дължи предявените за установяване вземания е въпрос по правилността на обжалваното решение.

По дължимостта на предявените за установяване вземания:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете. Същият бил подал заявление за продажба на ел.енергия, което било приложено на л.145 от делото. От съдържанието на това заявление се установявало, че ответника е приел ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ и ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с променено наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/. Ответникът имал качеството на „битов клиент“ по смисъла на легалната дефиниция на пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ и чл.4, ал.2 от ОУ, както и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 от ОУ, съгласно която правата и задълженията на клиент можело временно да упражнява и друго лице, при 5 условие, че собственика на имота е представил изрично писмено съгласие това лице да бъде клиент за определен срок. Съгласно чл.15 от ОУ клиентът подавал писмено заявление по образец за встъпване в договорни отношения.

В конкретния случай, действително се установявало, че собственик на обекта е „А.М.“, но с подаденото заявление за продажба на ел.енергия и декларацията-съгласие на л.146 по делото пред СРС, облигационното отношение било възникнало с ответника, а не с ЮЛ, собственик на имота. В заявлението бил посочен електромер с фабричен № 12017485, който номер бил посочен и в констативния протокол. Това означавало, че именно по отношение на този електромер било възникнало облигационно отношение и за него била извършена проверката. Наред с това в отговора по исковата молба, както и в писмената защита, ответникът признавал, че е титуляр на аб.

№ 1211807115. Този аб. № бил посочен и в констативния протокол на л.29 от делото, справката за преизчислени количества ел.енергия на л.32 по делото, в писмото с което ответникът бил уведомен за извършената проверка и стореното преизчисление на количествата ел.енергия на л.33 от делото, в поканата за плащане на фактурата на л.37 по делото. Затова и за начислените суми по КП отговорността се носела от ответника по делото.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че при проверката е констатиран осъществен нерегламентиран достъп и въздействие, което било довело до неотчитане на ел.енергия. В случая се касаело до нерегламентирано присъединяване към СТИ, което води до неизмерване на количествата потребена ел.енергия, чрез изменение на схемата на нормално измерване през електромер, което дало основание на дружеството да направи законово предвидената корекция, като изготви необходимата справка за коригиране на сметката и издаде корекционна фактура като по отношение на тези си мотиви СРС се е позовал на съдебната практика на ВКС, която е цитирал. След като по безспорен начин било установено съществуването на фактическо и правно основание за начисляване на корекционната сметка на ищеца за процесния период като било спазено нормативното ограничение до 90 дни назад, то претенцията на ищеца се явявала основателна и доказана. След като главницата била правилно изчислена и дължима, то претенцията за лихва също била доказана и основателна. Поканата била достигнала до ответника на 28.05.2020 г.