Решение № 625 от 29.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Бургас, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500990 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „Парадайс Бийч“ ЕАД, с ЕИК 102222755, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ***, хотел „Мариета Палас“, представлявано от изпълнителния член на Съвета на Директорите Веселин Стоянов Ташев против решение №156/23.04.2026 г., постановено по гр. д.

№333/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника искове за осъждане на „Голдън Стар“ ЕООД, ЕИК 115761973, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кочо Честименски“ №2Б, ет.5, представлявано от управителя Денка Йорданова Кушвалиева: 1. да премахне незаконно изградената масивна бетонна ограда с височина около 2,20 м. от нивото на прилежащия терен, приблизителна дължина 57 м. и дебелина от приблизително 35 см., находяща се на граничната линия по северната и източната имотна граница на ПИ с идентификатор ***, която навлиза значително в собствения на ищеца имот с идентификатор ***, възстановявайки статуквото преди нейното изграждане, както и да го осъди да възстанови оградата на съществуващата 1 граница на двата имота; 2. да премахне незаконно изградените пристройки /тераси на първи и втори етажа на сградата/ и целия втори етаж на сграда с идентификатор ***, които пречат на ищеца като засенчват изцяло засадените зеленчукови насъждения и басейна и създават пречки на ищеца, като го лишават от пълноценното упражняване на правото му на собственост и реализиране на неговите намерения в собствения му имот, възстановяване статуквото преди тяхното изграждане, както и да възстанови сградата с идентификатор *** във вида й на Рибарска хижа към момента на придобиване и съгласно описанието й в документите за собственост; 3. да преустанови употребата и премахне незаконно поставените водосточни тръби, чието съдържание се излива в собствения на ищеца имот с идентификатор ***, както и използваната от ответника септична яма, която редовно се запълва и всички фекални води се стичат в имота на ищеца, възстановявайки статуквото преди тяхното поставяне/изграждане, да изгради канализационна система при спазване на всички изискуеми и законово предвидени изисквания, правила и нормативи, както и да се въздържа от повторно извършване на подобни действия, които пречат на ищеца, като неоснователни и недоказани. Осъдил е въззивното дружество да заплати на въззиваемото сумата от 357,90 евро – разноски пред първата съдебна инстанция.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът „Парадайс Бийч“ ЕАД, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Прави анализ на приетата от съда фактическа обстановка като намира, че фактическите констатации са неверни. Посочва, че в хода на делото е представено писмено доказателство /споразумение/, което е оспорено от въззивника и ответникът се е отказал от правото си да ползва документа и същото неправилно е взето предвид от решаващия съд. Счита, че извършените преустройства в сградата след първоначалното изграждане през 1988 г. не са законно извършени. Отводняването на сградата на ответника се осъществява изцяло неправомерно и отводнителната система не е изградена от канализационни тръби и шахти в съответствие със законоустановените изисквания. Септичната яма е изградена непосредствено до сградата, като е разположена изцяло под терена и не могат да бъдат установени нейните характеристики – размери, капацитет, материали за изграждане. Излага, че след извършените преустройства сградата не само, че не е запазила, а значително е увеличила размерите си. Счита, че дадените показания от 2 свидетеля К., следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като са необективни и изцяло пристрастни в полза на ответника.

Въззивникът поддържа становище, че издаденото удостоверение за търпимост е нищожно и моли на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът да се произнесе по неговата валидност. Удостоверението за валидност посочва, че в РЗП на сградата е и „зала-ресторант“. От описаното в удостоверението за търпимост, сградата е със застроена площ от 270 кв.м., което е близо 50 кв.м. повече, сравнено с РЗП на сградата, описана в придобивната сделка от 15.06.2016 г. В нотариалния акт сградата е описана като Рибарска хижа, но липсва описание на т.нар. „зала-ресторант“. Излага подробни съображения за това, че удостоверението за търпимост не отговаря на законовите изисквания за съставянето му.

Използването на имота като ресторант „Левант“, както и незаконно извършеното строителство – надстрояване и пристрояване на Рибарската хижа като стаи за гости, сочи на това, че имотът не разполага с нужните изисквания, касаещи осигуряване на водопровод, канализация, поради което на практика създава нетърпимо положение. Стърчат водопроводни тръби, чието съдържание буквално се излиза в собствения на въззивника имот.

Септичната яма редовно се запълва, като всички фекални води се стичат и оттичат в имота на ищеца. Вторият етаж на сградата е незаконен, както и терасите, които навлизат в имота на въззивника и по този начин ограничават правото му да ползва собствения си недвижим имот. Засенчването на части от басейна е неблагоприятно във всички случаи за ползващите туристически услуги. Счита, че отстоянията в имота на въззиваемия не са спазени.

Анализира характера на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС.

Отклоненията, допуснати при преустройството на сградата в имота на ответника през 2016 г. са констатирани като по-голяма височина в сравнение с одобрения през 1986 г. проект на реализиран покрив, който обаче е на пониското тяло и създадено с вертикална планировка – тераса, западно от основния обем, покрита с дървен навес. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел тези отклонения от изискванията за незначителни. Когато при изграждане на незаконния строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени с оглед осигуряване на възможност за ползване на съседния имот по предназначение /например нарушение на 3 правилата за отстояние на незаконно изградена сграда до съседния имот/, ищецът по негаторен иск не е нужно да доказва с какво незаконният строеж на ответника му пречи. Излага, че при създаване на пречки за използване на съсобствения имот по-големи от обикновените следва да се установи неоснователно действие на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в целия негов обем. Намира, че неправилно съдът е приел, че посочената в удостоверението за търпимост различна застроена площ на Рибарската хижа сама по себе си не прави удостоверението недействително. Касае се за разлика между 224 кв.м. преди извършване на строителството и застроена площ от 270 кв.м. след преустройството през 2016 г.

Счита, че искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователни и ограничаващи правото на собственост въздействия. Обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но и премахване на източника на въздействие чрез съдебна принуда, за възстановяване състоянието на имота такова, каквото е било преди нарушението. В този смисъл, ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователното въздействие.

В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издадено разрешение или на други строителни книжа, заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат от неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. При нетърпимост на това отклонение от разрешеното или от строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарнохигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществява строежът. В случая намира, че при условията на пълно и главно доказване е установено, че извършения от ответника строеж в имота е незаконен. С тези си действия ответникът е нарушил правната сфера на въззивника и това обстоятелство определя правния интерес въззивникът да търси правна защита по реда на чл.109 от ЗС.

4

Приложено и прието още с отговора на исковата молба от страна на ответника е Удостоверение за въвеждане в експлоатация №30/20.02.2024 г. Разрешението за строеж обаче е обвързано със срок и то губи правно действие, когато в продължение на три години от неговото издаване не е започнало строителството или когато в продължение на пет години от издаването му не е извършен грубия строеж, включително покрива на сградите. Презавереното разрешение за строеж губи правно действие след изтичане на срока, за който е презаверено, ако не е започнато или съответно завършено строителството, съгласно чл.153, ал.9 от ЗУТ. Одобреният инвестиционен проект губи правни действия, ако разрешението за строеж не бъде презаверено, както и когато презавереното разрешение за строеж е загубило правно действие съгласно чл.153, ал.10 от ЗУТ. Счита, че по делото не са налице никакви доказателства за презаверяване на строителното разрешение, поради което представеното разрешение за строеж е загубило правното си действие.

Посочва, че съгласно проекта и позиционирането на септичната яма, тя попада в имота на ищеца, като се позовава на експертното заключение.

Твърди, че не е спазен капацитетът на процесната сграда спрямо размерите и параметните на септичната яма. Извършва анализ на заключението на вещото лице и събраните пред първата инстанция гласни доказателства. Твърди, че навлизането в имота на ищеца от страна на ответника е в размер на 16 кв.м.

В заключение, излагайки подробни съображения, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, с който претенцията по чл.109 от ЗС е отхвърлена, като постанови нов такъв, с който да удовлетвори иска.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Голдън Стар“ ЕООД, ЕИК 115761973, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***Б, ет.5, представлявано от управителя Денка Йорданова Кушвалиева, чрез адвокат Мартин Богдев с която намира въззивната жалба за неоснователна, необоснована и изцяло неподкрепена от доказателствения материал по делото. Оспорва твърдението, че обжалваното решение не отговаря на изискванията на закона, като анализира постановения от първата инстанция съдебен акт, както и доводите на въззивното дружество във връзка с твърденията за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на съда. Твърди, че въззивникът не е оспорил в нито една част заключението по допуснатата комбинирана съдебна 5 експертиза. Намира направените оплаквания във въззивната жалба за неоснователни, като цитира практика на ВКС в обратния смисъл. Счита, че въззивникът е формирал съществуващата към настоящия момент обща граница между двата имота, прехвърляйки част от собствения си имот през 2021 г.

Твърди, че по делото при правилата на пълно и главно доказване, въззивникът не е доказал нито едно от твърденията си и не е установил въззиваемото дружество да създава пречки за упражняване правото на собственост върху имота на ищеца. Сочи,че вещите лица не са констатирали нито басейн, нито зеленчукови насаждения, за които се твърди, че са били засегнати от противоправните действия на ответното дружество. Цитира конкретна практика по сходни дела на ВКС, позовава се на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г.на ОСГК на ВКС. Счита, че въззивната жалба не може да преодолее недостатъците на исковата молба, като твърди, че е на лице неяснота и вътрешна противоречивост на петитума. Посочва, че преобладаваща част от доводите на въззивника са във връзка със спор за владение и граници, а не за преустановяване на неоснователни действия по смисъла на чл.109 от ЗС. Излага подробни съображения. Моли съда да му присъди разноски по делото.