Решение № 3935 от 12.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. Пловдив, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330113023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу М. Е. А. (с предишни имена М.

И. А.), ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1069,10 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.07.2020 г. до 12.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, както и сумата от 130,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2020 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3124/09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 4618/2024 г., по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ №*** и в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество с потребителски номер ***. Отношенията между дружеството и потребителите 1 се уреждали от публично известни Общи условия. Отчетът в процесния имот бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. В случая било начислявано количество вода за един обитател – 5 куб.м. Посочва се, че вписаният водомерен номер **** в приложените към исковата молба карнети представлявал системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Изтъква се, че срещу част от показанията имало полагани подписи. Доколкото не било изпълнено задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода в имота за периода от 17.07.2020 г. до 12.01.2024 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4618/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се предявяват настоящите искови претенции срещу ответника. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез назначения особен представител – адв. Ц. К.. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са налице доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения имот. Оспорват се твърденията в исковата молба, че за процесния период ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ, респ. чл. 2 от Общите условия на ищцовото дружество. Ответната страна счита, че не е ясно защо са начислявани служебни количества вода без наличието данни за броя на обитателите на жилището. Счита за спорно обстоятелството, че по посочения потребителски номер **** се отчитат задължения за предоставени ВиК услуги за процесния имот. Твърди се, че представените от ищеца карнети не са подписани от ответника, както и че не е ясно на какво основание е открита партидата на името на ответника и по какъв начин са начислени суми в претендирания размер, колко обитатели има в имота и как е установен техният брой, дали счетоводството на ищеца е водено редовно, как са правени отчетите, дали има водомер, дали същият е с изтекла метрологична годност или изобщо липсва такъв, за да са налице основания за служебно начисляване. Възразява се за изтекла погасителна давност на претендираните за периода от 17.07.2020 г. до 12.01.2021 г. суми, предвид изтекъл тригодишен срок за събиране на вземането. С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е 2 задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

По делото е представена счетоводна справка за размера на начислените задължение при прилагане на давностния срок, определен от ищеца. По делото не е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в последното по делото съдебно заседание ищецът е заявил, че не го поддържа.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ****, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или 3 право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

От приложената на л. 54-64 от делото декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.

№ ******г. се установява, че ответникът не е вписан като собственик или вещен ползвател за процесния имот.

Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че ответникът не е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства и в полза на ответника да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.

Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.

Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.

Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.

Безпредметно се явява произнасянето по направеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност предвид горните съображения на съда за липса на правоотношение между страните.

4

При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против М. Е. А. (с предишни имена М. И. А.), ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1069,10 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.07.2020 г. до 12.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ №***, както и сумата от 130,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2020 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3124/09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 4618/2024 г., по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5