Решение № 132 от 17.06.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 217/2026
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 60, ал. 1 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
- чл. 46, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Ихтиман, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200217 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. *********************, против Наказателно постановление № 260274-000***/**.**.2026 г. на Началника на РУ – И. в ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е наложено на Д. С. административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.
Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На **.**.2026 г., около 13:27 часа, в гр. Ихтиман, по ул. Западна в посока към кръстовището с Първокласен път I-8, км. 122, се движел лек автомобил 1
„********“, с рег. № РА*****Н, управляван от жалбоподателя Д. А. С..
Кръстовището нямало очертана с пътна маркировка „стоп-линия“, но имало на около 15-20 метра преди навлизане в него поставен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Жалбоподателят спрял своя автомобил на линията, на която е поставен знакът, след което завил надясно в посока към гр. Ихтиман. Лекият автомобил, управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка от св. А. Р. Д. и Л. А. С. – служители на РУ на МВР – И..
След извършена проверка компетентните органи преценили, че е налице извършено нарушение и съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1170***/**.**.2026 г. за извършено нарушение чл. 6, т. 1 от ЗДвП на Д. С.. АУАН бил връчен на жалбоподателя същият ден при отказ, удостоверен с подписа на неустановено лице.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 26-0274-000***/**.**.2026 г. на Началника на РУ – И. в ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, писмо от Община И., Решение № 124/27.04.2012 г. на Общински съвет – И., Решение № 626/17.09.2010 г. на Общински съвет – И., извадка от ГПОД – гр. И., Заповед № РД-11-358/06.10.2023 г. на Директора на ОПУ – София, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – обясненията на жалбоподателя Д. С., показанията на свидетеля А. Р. Д.. Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП от страна на жалбоподателя.
2
Чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая със съставения АУАН е констатирано несъобразяване от страна на жалбоподателя с въведена забрана с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ се поставя преди кръстовище на път без предимство.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът.
Съдът намира, че в случая не е доказано, че на посоченото място – кръстовището на ул. „Западна“ с Първокласен път I-8, км. 122 е извършено вмененото нарушение. От събраните доказателства съставомерността и авторството на вмененото нарушение не се установява по безспорен начин.
От описанието на нарушението в АУАН и НП, се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че не съобразява поведението си с пътен знак Б2, отнемайки предимство и създавайки опасност за движението. От изисканата схема на пътния участък от Община И. (л. 33 от делото), а също и от показанията на св. Д. и обясненията на жалбоподателя се установява, че преди навлизане в процесното кръстовище на около 15-20 метра има поставен знак Б2, но липсва очертана с пътна маркировка „стоп-линия“ на кръстовището. Също така, в показанията си св. Д. заявява, че от мястото, на което се е намирал не е имал пряка видимост към знака. При това положение не са били налице основанията за ангажиране отговорността на жалбоподателя за вмененото нарушение, доколкото актосъставителят не имал възможност да възприеме дали жалбоподателят е изпълнил предвиденото в чл. 46, ал. 1 ППЗДвП да спре на линията, на която е бил поставен знакът Б2, тъй като на кръстовището не е имало очертана с пътна маркировка „стоп-линия“.
За пълнота следва да се посочи, че в показанията си св. Д. заявява, че не си спомня дали жалбоподателят е спрял на кръстовището, както и дали се е огледал. Също така заявява и че в конкретния случай няма спомен да е била възникнала конкретна опасност за други участници в движението, както и че не е настъпило пътно-транспортно произшествие.
Съдът счита, че в настоящия случай НП следва да бъде отменено поради недоказаност на извършеното деяние.
Предвид неправилното приложение на материалния закон обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
3
При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна, но такива не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0274-000***/**.**.2026 г., издадено от Началника на РУ – И. в ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е наложено на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. ************* административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4