Определение № 2493 от 30.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1783/2023
- Вид
- Определение № 2493
- Подписан
- 30.08.2023
- В сила
- 30.08.2023
- Състав
- Руси Алексиев, Диана Василева, Вера Чочкова
Цитирани разпоредби
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2493 гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Диана Василева
Вера Чочкова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601783 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура, срещу определение № 426/03.02.2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22-ри състав, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.11.2022г. по досъдебно производство, № 15374/2016г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр. пр. № 23122/2016г., по описа на СРП.
В протеста се поддържа, че след приключване на разследването, наблюдаващият прокурор е приел, че е налице идентичност по отношение на предмета на воденото в Италия съдебно производство срещу М.Г.М. по обвинение за обсебване на лек автомобил и предмета на настоящото наказателно производство, поради което на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК прекратил производството. Сочи, че независимо от това, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител и макар да няма привлечено в качеството на обвиняем лице, то първоначалната жалба, послужила за образуване на наказателното производство по ДП № 15374/2016г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 23122/2016г. по описа на СРП е била насочена срещу М.Г.М.. СРП счита, че субект на разследваното престъпление е именно лицето, получател на вещта – М.Г.М., който противозаконно присвоил чужда движима, която владеел - един брой лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“ с ДК № СА 8172 СР, собственост на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Същевременно в Република Италия е водено наказателно производство № 133/2019г. срещу М.М. за това, че за да се облагодетелства с незаконна печалба си присвоява л.а. „БМВ 535“ с рег.номер СА 8172, собственост на „Симеонов Ауто плюс“ ЕООД – 1 престъпление по чл. 646 от НК на Република Италия, като с решение на съда производството е било прекратено поради липса на условие за допускане – жалба на страната. СРП е приела, че макар производството в Италия да е приключило поради недопустимост на същото, продължаването на наказателното производство в България би довело до нарушаване на принципа „Non bis in idem“, поради което предлага определението на СРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се потвърждава постановлението за прекратяване на производството.
С определение №426/03.02.2023 СРС е отменил постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК като е приел, че не са изпълнени всички указания, дадени в предходно негово определение от 09.02.2021г. и е препратил към мотивната част на последното без да излага съображения от фактическа и правна страна.
Настоящият състав намира че протестът е подаден в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е редовен и допустим.
По отношение на неговата основателност се установява следното:
Досъдебното производство е образувано на 21.10.2016г. по жалба на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов. Същото е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от 17.05.2013г. до 27.04.2016г. в гр. София противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - един брой лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“ с ДК № СА 8172 СР, собственост на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов.
В хода на производството не е привличан обвиняем, но са събрани доказателства, че срещу посоченото в сигнала лице - М.М. в Република Италия е водено наказателно производство за престъпление, наказуемо по чл.
646 от италианския наказателен кодекс за това, че с цел да си набави облага, която не му се полага, си присвоява лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“ с № СА 8172 СР, собственост на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов, което притежавал и владеел.
В отговор на изпратена Европейска заповед за разследване е установено, че производството спрямо М.М. е недопустимо, поради липса на жалба от засегнатото лице, тъй като това престъпление се преследва само при наличието на жалба от страна, каквато не е постъпвала.
С постановление от 18.12.2020г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК.
С определение от 09.02.2021г., по НЧД № 772/2021г., по описа на СРС 22 състав, е отменено постановлението за прекратяване на ДП № 15374/2016г. по описа на 01 РУ-СДВР, поради обстоятелството, че в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за събиране на относими доказателства и за обективно, всестранно и пълно изследване на вече събраните такива.
Определението на СРС е потвърдено с определение №
2
262033/27.09.2021г., по ВНЧД 1054/2021 г. по описа на СГС 17-ти въззивен състав, като са дадени указания да се провери дали производството в Република Италия е приключило с окончателен съдебен акт.
След връщането на делото на прокурора е проведен разпит на Емил Симеонов/ л.167 т.2 от ДП/ и на М.М., /л.168, т.2 от ДП/ относно обстоятелството дали дружеството, подало сигнала, дължи пари на М.М. и относно собствеността на инкриминирания автомобил. От разпитаните свидетели не се установява между тях да има неуредени финансови отношения, а собственик на автомобила е „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов.
Изпратена е нова европейска заповед за разследване относно предоставяне на информация за решение на съда в гр. Трапани № 133/2019г., за да се установи дали съдебният акт окончателно преустановява възможността да се възобнови разследването срещу М.М.. Изискана е и информация за налаганите глоби в Република Италия във връзка с управлението на лек автомобил марка БМВ“, модел „535Д“ с ДК № СА 8172 СР, като такива не са установени.
В отговор на изпратената Европейска заповед за разследване е изпратен препис от Решение № 1472, издадено от Съда в Трапани на 15.11.2019г. В същото е посочено, че спрямо М.Г.М. не са налице условия за процедиране, тъй като престъплението се преследва по жалба на засегнатата страна – дружество „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД, а такава не е постъпила, поради което липсват условия за процедиране. Посочено е, че решението на съда в гр.
Трапани е влязло в сила, като по отношение на българския гражданин не е възможно да се възбуди наказателно преследване, тъй като разследването за престъплението присвояване на лек автомобил с ДК № СА 8172 СР, собственост на „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД с управител Емил Борисов Симеонов, се започва по жалба на пострадалото лице, която към днешна дата не може да бъде своевременно подадена.
Във връзка с новопостъпилите документи от Република Италия и разпитите на свидетелите прокурорът с постановление от 14.11.2022г. е стигнал до същите изводи и на основание чл. 24, ал.1, т.6 е прекратил наказателното производство.
Постановлението за прекратяване е обжалвано от „Симеонов Ауто Плюс“ ЕООД, като се излагат съображения, че ощетеното юридическо лице не е подавало жалба до компетентните власти в Италия, поради което не е знаело за воденото там производство. Същото е образувано в значително по-късен момент, а именно едва през 2019г., докато жалбата до СРП е подадена на 14.06.2016г. На следващо място счита, че процесът в Италия изобщо не е бил започнат, тъй като изначално е липсвала предпоставка за допускането му – жалба от засегнатото лице. Според ощетеното юридическо лице срещу М.М. не е воден съдебен процес по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като престъплението в Италия се преследва по тъжба на пострадалия, каквато не е 3 подавана и в този смисъл липсва произнасяне по въпроса налице ли е извършено престъпление от негова страна. Счита, че в Република Италия липсва заведено дело от частен характер срещу М.Г.М. за същото престъпление като това, за което е образувано ДП № 15374/2016г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 23122/16г. по описа на СРП.
С определение № 426/03.02.2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22 състав е приел, че не са изпълнени дадените с предходното определение указания, поради което е отменил постановление от дата 14.11.2022г. за прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното настоящият състав намира следното:
За да е налице прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК следва да е направен извод за извършено престъпление от конкретно лице и едва след това да се преценява дали за същото престъпление спрямо същото лице е воден съдебен процес, който да е приключил с окончателен съдебен акт.
В настоящия случай СРП не е взела отношение има ли извършено престъпление по чл. 206 от НК, ако да в коя от двете форми на изпълнително деяние – отказ да се върне вещта или разпореждане със същата, съответно с какви конкретни действия е осъществено изпълнителното деяние. Ако СРП приема, че има деяние, то следва да посочи дали счита, че е извършено виновно от М.М., тъй като за да е налице престъпление следва да са налице всички признаци от обективна и субективна страна на съответния състав от Особената част на наказателния кодекс. Горното е необходимо, тъй като ако деянието не е извършено или не съставлява престъпление, основанието за прекратяване е това по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което е реабилитиращо основание за разлика от това по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и изключва приложението на последното, което освен, че не е реабилитиращо, може да се поставя за обсъждане само при наличие на извод за осъществен престъпен състав. Едва след анализ на доказателствата, който да води до извод за извършено престъпление може да се обсъжда приложението на принципа „non bis in idem” и да се преценява дали е налице друго завършено наказателно производство за същите факти спрямо същото лице. Доколкото по делото все още не са изяснени с необходимата пълнота, всестранност, задълбоченост и прецизност тези факти, СРП незаконосъобразно е приела, че е налице обсъжданото основание за прекратяване на наказателното производство по чл.
24, ал. 1, т. 6 от НК.
На следващо място трябва да се съобразяват и задължителните указания, дадени в ТР №1 от 2023г. на ОСНК относно съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В него е прието, че постановлението следва да бъде мотивирано, а по общо правило мотивите следва да съдържат изводите на представителя на държавното обвинение относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации, и съображенията му по приложимия материален закон. Това постановление следва да съдържа както 4 изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства.
Необходимостта прокурорът да изложи в постановлението за прекратяване на наказателното производство своите изводи по фактите произтича и от принципа nе bis in idem. Забраната за повторно съдене и наказване на лицето, срещу което е водено прекратеното наказателно производство поставя препятствие и пред възможността държавното обвинение да образува друго наказателно производство въз основа на същите факти срещу същото лице. За да бъде тази забрана ефективно средство за защита, трябва да съществува яснота относно деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти. Едва тогава става възможно да се направи законосъобразен извод за наличието на фактическа идентичност или съществено сходство на конкретно осъщественото от дееца поведение. Предвид изложеното следва в цялост да се изпълни указаното при предходния съдебен контрол, допълнително разследване за изясняване на обстоятелствата относно механизма на извършване на деянието и всичките му съставомерни признаци.
Освен извършване на действията посочени в предходното определение на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че в допълнение следва да бъдат изяснени следните принципни положения: