Определение № 399 от 02.12.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Разград , 02.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20203300500296 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, чрез пълномощник, против Разпореждане /без №/ от 29.10.2020г. по ч. гр. д.

№ 657 по описа за 2020г. на Районен съд – И., в ЧАСТТА му с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.П.А., ЕГН *******, с постоянен адрес гр. И., ж.к В.А. № 1, вх. Б, ет.2, ап. 4 и настоящ адрес обл. Разград, общ. И., с. К., ул. Б.П. № 85, по чл. 410 от ГПК за сумата 21,23 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 32,97 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата 8,16 лв. представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 01.11.2019г. до 09.10.2020г., като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Претендирани са разноски.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по депозирано заявление от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.П.А. за: сумата 420,07 лв. - представляваща главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 21,23 лв. - представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит, дължима за периода от 01.11.2019г. до 31.03.2020 г., сумата 14.19 лв. - представляваща законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от 01.11.2019г. до 09.10.2020г., сумата 21,23 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 32,97 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сумата 8,16 лв. представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 01.11.2019г. до 09.10.2020г.

Претендирани са разноски.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 21,23 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 32,97 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата 8,16 лв. представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 01.11.2019г. до 09.10.2020г., като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в 2 договора или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. С договора за потребителски кредит № 2096760 от 25.09.2019 г. на процесния длъжник в настоящото производство, като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер по отношение на договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се подчинява на същите правила.

В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, а с договора за предоставяне на поръчителство, сключен на между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на дълга.

Договорът за поръчителство и договорът за предоставяне на поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид идентичния им предмет и функция за обезпечаване на главния дълг.

Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на "Ай тръст" ЕООД да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на 3 капитала на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на възнаграждение на поръчителя, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява скрито оскъпяване на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.

Действително от формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит следва, че потребителят избира сам дали да предостави обезпечение по кредита и ако да, съгласно клаузата, може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от договора следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 24 часа, а при липса на посочено обезпечение заявлението за разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Тоест налице е неравнопоставено третиране на бъдещите клиенти на кредитора в оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство.

Прави впечатление също, че в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено задължение за потребителя, ако е избрал като обезпечение поръчителство в срок 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на обезпечение с избрано от кредитора юридическо лице. Тези клаузи не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а напротив, видно от формулировката им е, че потребителят е задължен в много кратък срок след подаване на заявлението да подпише т. нар. договор за предоставяне на 4 поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Такава е и съдебната практика намерила израз в Определение № 592 от 21.09.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 576/2020 г., Определение № 626 от 1.10.2020 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 501/2020 г., Определение № 260045 от 29.09.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 273/2020 г.

Претендираното вземане за лихва върху главницата за възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер, като неуважаването на главното искане, води до неоснователност и на претенцията за лихвата.

По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, нито пък яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в Общите условия към договора за кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В същия дух е и формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични казуси – вж.

Определение № 329 от 20.10.2020г. по в.ч.гр. № 240/2020г. на ОС – Разград, Определение № 389 от 27.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 297/2020г. на ОС – Разград, Определение № 393 от 01.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 294/2020 г. на ОС – Разград, Определение № 598 от 19.09.2020 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 508/2020 г., Определение № 329 от 30.03.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д.

№ 124/2020 г., Определение № 723 от 24.07.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1385/2020 г.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане /без №/ от 29.10.2020г. по ч. гр. д. № 657 по описа за 2020г. на Районен съд – И., в ЧАСТТА му с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.П.А., ЕГН *******, с постоянен адрес гр.

5

И., ж.к В.А. № 1, вх. Б, ет.2, ап. 4 и настоящ адрес обл. Разград, общ. И., с. К., ул. Б.П. № 85, по чл. 410 от ГПК, за: сумата 21,23 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 32,97 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сумата 8,16 лв. представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 01.11.2019г. до 09.10.2020г., като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6