Определение № 252 от 19.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно частно гражданско дело № 20243100500020 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 414 и чл.420 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 87621 от 21.11.2023г. на Н. К. К. с ЕГН ***, действащ със съгласието на баща си К. К. К. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К. Т. ВАК, срещу Определение № 13481/10.11.2023г. , постановено по ч.гр.д. № 7738/2023г. по описа на ВРС, с което е :

1. върнато възражение вх. № 77818 от 20.10.2023г., подадено от Н. К. К., действащ със съгласието на К. К. К., чрез адв. К. Т. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 7738 по описа за 2023 година на ВРС

2. оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението с вх. № 77820/20.10.2023г., подадено от Н. К. К., действащ със съгласието на К.

К. К., чрез адв. К. Т.

В частната жалба се твърди, че такуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извода на съда, че Н. К. К. има качеството трето лице по отношение на издадената заповед за изпълнение, тъй като е универсален правоприемник на починалия кредитополучател С.В.

К.а, а не универсален правоприемник на лице, което е дало своя вещ за обезпечение на чужд дълг. Счита се, че К. е солидарен длъжник по процесното задължение, обективирано в издадената заповед за изпълнение, и 1 с подаденото възражение и молбата за спиране на изпълнението се цели упражняване на правата му като солидарен длъжник. Обосновава правния си интерес от извършените процесуалния действия като цитира решение № 1246 от 29.04.1982година по гр.д. № 453/1982година, първо Г.О., ВКС, в съответствие, с което солидарният съдлъжник, който е платил дълга, може да иска изпълнение от другите съдлъжници въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист и няма правен интерес от съдебно установяване на вземането си от съдлъжника, поради което искът му е недопустим. Оспорва относимостта на съдебния акт, на който се позовава заповедния съд в обжалвания съдебен акт.

Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на заповедния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба „Уникредит Булбанк“ АД е подал писмен отговор, в който счита частната жалба за недопустима, алтернативно неоснователна. Настоява обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 7738/2023г. на Варненски районен съд е образувано по заявление на „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК 831919536 за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ по реда на чл.417 за осъждане на И.

Н. П. с ЕГН ********** в качеството й на солидарен длъжник на кредитополучателя С.В. К.а, починала на 13.09.2022г., по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 305/2870/88165382 от 13.08.2019г., за суми, представляващи главница, лихви и неустойка. Със заповед № 3563 от 16.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК заповедният съд е разпоредил издаването на ЗНИ относно длъжника и е постановил незабавното им изпълнение; осъдил е длъжника да заплати сумите по заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл.414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от връчването й, като този срок не може да бъде продължаван.

На 20.10.2023г. с вх.№ 77818 по описа на ВРС постъпва възражение по чл.414 от ГПК от наследника на кредитополучателя С.В. К.а, Н. К. К.. Същият депозира и молба по чл.420 от ГПК с вх. № 77820/20.10.2023г. с искане за спиране на предварителното изпълнение.

2

По същество : С процесуално правно на възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение разполагат единствено длъжниците, срещу които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, съотв. техните универсални правоприемници в случай на смърт на физическо лице (в конкретната хипотеза). В случая жалбоподателят не е от кръга на тези лица, тъй като заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК не е издадена както срещу него, така и срещу негов праводател.

Обстоятелството, че принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, придобит от жалбоподателя по силата на наследствено правоприемство от починалия кредитополучател, дал в обезпечение свой имот, не го прави страна в заповедното производство, доколкото срещу него не е издадена заповед за изпълнение, поради което и не разполага с процесуалното право на възражение по чл.414 от ГПК.

В конкретния случай кредитополучателят С.В. К.а е била собственик на недвижимия имот, предмет на учредената от банката кредитор законна ипотека, тоест съвместява фигурите на длъжника по договора за банков кредит и на ипотекарния длъжник, като в случай на приемане на наследството, нейният наследник ще бъде отговорен за поетите задължения по силата на възникналите между наследодателя и кредитора договорни правоотношения и ще има възможност да защити правата си, доколкото силата на пресъдено нещо за вземането, съдържащо се в стабилизираната ЗНИ по ч.гр.д. № 7738/2022г. на ВРС не се разпростира по отношение на него в качеството му на длъжник в кредитното правоотношение.

В конкретиката на казуса, обаче, кредиторът е насочил заявление по чл.417 от ГПК само срещу солидарния длъжник, който е и единствен длъжник в развилото се заповедно производство. Затова и жалбоподателят, в качеството на ипотекарен длъжник, срещу чийто имот е насочено изпълнението, няма право да възразява срещу заповедта за изпълнение. Той може да защити правата си по реда на гл.39 от ГПК.

В съгласие с разпоредбата на чл. 420, ал.2 от ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1.

С оглед изложените по-горе мотиви, обуславящи връщане на възражението по чл.414 от ГПК поради липса на процесуално-правна легитимация в заповедното производство по отношение жалбоподателя в настоящото производство, то правилно молбата за спиране на незабавното изпълнение като процесуално недопустима е оставена без разглеждане поради липса на предпоставки за разглеждането й по същество.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № постановено по ч.гр.д. № 7738/2023г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

13481/10.11.2023г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4