Определение № 144 от 25.03.2024, Районен съд - Каварна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Каварна, 25.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100040 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, комплекс „****“, блок № 503, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК 121265113, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6092.75 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в следствие на застрахователно събитие настъпило на 14.01.2022 г. в Република Румъния, гр. Мангалия, ул. „***“ № 30, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

При извършената размяна на книжа е постъпил отговор на исковата молба от страна на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ 43, в който е направено възражение за неспазена местна подсъдност съгласно чл. 108 ГПК ведно с доводи за неприложимост на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК.

При съобразяване актуалната редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът е овластен и служебно да следи за спазване на местната подсъдност, освен по отвод на ответника, и в хипотеза на позоваване на чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК. Последната предвижда изключение от общата подсъдност, която с оглед качеството на страните и повдигнатия спор, е разпоредбата на чл. 108 ГПК.

В настоящия случай е налице изрично възражение на ответника в отговора на исковата молба за неприложимост на специалната подсъдност по 1 чл. 115, ал. 2 ГПК и неспазена местна подсъдност по предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 405 КЗ, от страна по договор за имуществена застраховка "Автокаско на МПС" срещу насрещната страна застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от застрахователното събитие имуществени вреди. Съгласно цитираното от ответника и служебно съобразено от състава Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК, се установява обема на приложение на приложимата разпоредба на чл. 115, ал. 2 ГПК. Съгласно същото, когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. При застраховка "Каско на МПС" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, или произтича от договора за имуществена застраховка. Поради това, с цит. определение на касационната инстанция се приема, че особената местна подсъдност по чл.

115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Терминът "увредено лице" е въведен в материята на застрахователните отношения по повод задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", за да се обозначат с него лицата, имащи право на обезщетение за вреди, причинени от МПС /вж. чл. 478, ал. 2 КЗ/.

Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК следва да се тълкува съобразно систематичното място в ГПК – "Искове за непозволено увреждане" във връзка с цит. чл. 478 КЗ, въвеждащ понятието "увредено лице" и разясняващ неговия смисъл. Буквалният прочит на нормата сочи, че същата е създадена от законодателя не в полза на всички лица, имащи право да търсят застрахователно обезщетение, а само на увредените от моторно превозно средство, т. е. тези, при които като част от предпоставките на иска следва да бъде установен деликт на застрахованото лице. Ищецът очевидно не основава иска си на такъв фактически състав. Напротив, същият предявява иска си като страна и за изпълнение на договора за имуществено застраховане.

2

От друга страна, с оглед качеството на ищеца на търговец, същият не може да се ползва и от другата предвидена в закона специална подсъдност в чл. 113 ГПК. Легалната дефиниция на понятието "потребител" се съдържа в ЗЗП /пар. 13 от ДР/ и тя изключва потребителско качество на лицата, които придобиват стоки и услуги в търговско или професионално качество.

Качеството на ищеца на "ползвател" по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ е ирелевантно за приложимостта на чл. 113 ГПК, а и на чл. 115 ГПК. Аргумент в тази насока е и използваната терминология в Глава XXXIX "Имуществено застраховане", където законодателят посочва за обозначение ползвателя на услуги "застрахования", не "увредено лице". Поради изложеното, съдът намира, че избраната от ищеца местна подсъдност, за която и съдът следи служебно, не може да бъде основана на разпоредбите на чл. 115, ал. 2 КЗ. В този смисъл, изборът направен от ищеца не съответства на предвидената обща подсъдност по чл. 108 ГПК. Не са налице основанията за приложение на избраната от него специална подсъдност. Въз основа на изложеното настоящият съд не е местно компетентен да разгледа предявения иск.

С оглед на изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на родово и местно компетентния да го разгледа съд, в случая Районен съд - София.

Воден от горното и на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК съставът на Каварненски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 40/2024 г. по описа на Районен съд – Каварна.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - София, на осн. чл.

118, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 3