Определение № 29879 от 25.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29879 гр. София, 25.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110131962 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№118181/28.04.2023 г. от ищеца [ фирма ] ЕАД с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Поддържа, че присъдените в полза на адв. Р. Д. от САК разноски за оказана безплатна процесуална помощ на ответниците по делото на основание чл.38 ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗА са недължими, като се оспорва обстоятелството ответниците да са близки на адвоката, респ. твърди се, че за тримата ответници се е явил един и същ процесуален представител, а представените защити са с идентично съдържание, поради което и присъденото в полза на адвоката възнаграждение било прекомерно.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на искането.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Молбата е подадена в срока за въззивно обжалване /препис от постановеното решение е получен от ищеца на 27.07.2023 г.

– л.109, а искането е подадено на 28.04.2023 г./, от надлежно легитимирана страна, представен е списък на разноските по чл.80 ГПК на л.101 от делото. По същество молбата е частично основателна.

С решението съдът е отхвърлил предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , № , искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. П. М. ЕГН **********, С. М. Ч. ЕГН ********** и В.

М. С. ЕГН ********** – и трите със съдебен адрес гр.София, бул.№ , Търговски дом, вх., ет., кантора ., за осъждане да заплатят на ищеца разделно при квота от 4/6 за П. П. М. ЕГН **********, от 1/6 за С. М. Ч. ЕГН ********** и от 1/6 за В. М. С. ЕГН ********** сумите, както следва: 1537,11 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна 1 енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.№ , бл., вх., ап.., аб.№, лихва за забава върху стойността на топлинната енергия в размер на 334,19 лева за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., такса за услуга дялово разпределение в размер на 39,24 лева главница за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху таксата дялово разпределение в размер на 9,69 лева за периода от 31.05.2019 г. до 18.05.2022 г.

Със същото решение съдът е осъдил [ фирма ] ЕАД, ЕИК: . да заплати на адв. Р. Л. Д. от САК на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1476,06 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ответниците по делото.

В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАд обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАд - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАд и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски / определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г. на I т. о. на ВКС/. Представени са от ответниците 3 бр. договори за правна помощ и съдействие, сключени с адв. Д. от САК, в които е посочено, че договорената правна помощ се предоставя на близки или на друг юрист /л.90-100 от делото/. Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката /така определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, определение № 365 от 2

17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ТК и др./.

Адв. Д. е осъществил безплатна правна помощ на тримата ответници по предявени срещу тях искове и по делото са представени три броя договори за правна защита и съдействие. Всеки от ответниците разполага с право на адвокатска защита на самостоятелно основание, което е надлежно упражнено. На фона на горното, съдът е приел, че на адв.Д. се следва адвокатско възнаграждение в размер от по 492,02 лева за процесуално представителство на всеки от ответниците в исковото производство. Размерът на определеното адвокатско възнаграждение е определен с оглед цената на предявените искове на предвидения минимум в разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.7 НМРАВ.

Не намира опора в закона доводът, че тъй като тримата ответници са представлявани от един адвокат, който е подал общ отговор на исковата молба, то следвало да се присъди само едно възнаграждение, а не за всяко представлявано лице поотделно. Всеки от ответниците има право на самостоятелна адвокатска защита, като тя остава такава дори и ответниците да са наели общ адвокат, а не само ако всеки е наел отделен адвокат. Прекомерността на възнаграждението се преценява за всеки ответник поотделно, дори и при общ адвокат.

Поради това молбата се явява неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК вх.№118181/28.04.2023 г. от ищеца [ фирма ] за изменение на решение №6448/25.04.2023 г. в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3