Решение № 6474 от 26.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6474 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Д. Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100500683 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, изпратена по пощата на 29.11.2022 г. с вх. № 25077293/02.12.2022 г. на ответниците Д. Т. В. и С. Б. П., действащи чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, срещу решение № 20063848/26.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 17126/2021 г. на Софийски районен съд, 140 състав, с което съдът признава за установено на основание чл. 124 ГПК спрямо Д. Т.а В., С. Б. П. и А. С. Я., че Н. П. Л., А. П. Л., А. С. С. и Н. С. П.а са съсобственици въз основата на давностно владение при равни квоти /по 1/4 част/ на 1/3 идеална част от 360/510 идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр. София, р-н Подуяне, кв. „Васил Левски“, ул. „*******, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 543 кв.м, при съседи:

***; ***; ***; ***; *** и

***, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите и третият ответник са осъдени да заплатят на ищците сумата 3284,13 лева – разноски по делото.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението. По делото не участвал един от съсобствениците на недвижимия имот, който бил задължителен другар. Не бил изследван въпросът дали ищците били в брак, дали придобили идеалните части в режим на СИО, като 1 съпрузите им били задължителни другари. Необосновано съдът приел за доказано, че наследодателят на ищците О.Г. придобил по давност спорната идеална част от имота – кредитирал показания на заинтересован свидетел /майка на двама от ищците/, не било установено с какви действия и в кой момент било манифестирано намерението за своене. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд приел, че с решението за допускане на делба на процесния имот от 1977 г. съсобствеността върху него била прекратена. Предвид изложеното молят съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ответникът А. С. Я. не се е присъединил към подадената въззивна жалба по реда на чл. 265 ГПК, не взема становище по нея.

Въззиваемите считат решението за правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата и извършената служебна проверка следва да се добави и следното:

Предявени са искове за установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ищците върху посочените по-горе идеални части от описания имот на основание наследствено приемство от О.Г., придобил ги чрез упражнявано в периода от 1977 г. давностно владение /с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и ясното изявление в отговора на въззивната жалба - л. 17 от делото/, по които именно факти се е произнесъл и първоинстанционният съд.

Свидетелят Н.А. С.а не е задължителен необходим другар - не се твърди, а и установява това лице да е наследник на О.Г., респ. съсобственик на 2 спорните части от имота, които са предмет на делото. Освен това, при спор за собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на обикновена съсобственост, съсобствениците са обикновени, а не необходими другари, а постановеното съдебно решение не разпростира своята сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалия в процеса съсобственик /така решение № 125/03.10.2019 г. по гр. д. № 1751/2019 г. ВКС, 1 ГО/.

Не е релевантен и въпросът дали някой от ищците е бил в брак.

Съобразно заявеното в исковата молба основание, липсват твърдения за придобиване в режим на СИО. На следващо място, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари /ТР № 3/29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. ВКС, ОСГК.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да бъде осъществена преценка дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическа власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, от което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и установяване на своене, като тези действия трябва да се доведени до знанието на другите съсобственици /освен ако това е обективно невъзможно/ - това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

Във всеки отделен случай тези обстоятелства следва да бъдат доказани конкретно - в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения в ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. ОСГК, ВКС.

Приетото с посоченото ТР следва да намери приложение и в настоящия случай, като спорен пред въззивния съд е единствено въпросът за наличие на субективния елемент от владението.

Съдебната практика /решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г.

ВКС, 1 ГО/ приема, че фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване 3 на владение за себе си.

Именно такъв е и процесният случай. От показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че още след развода на Г. С. и О.Г. /1965 г./ и след делбата на процесния имот през 1977 г., съпругата живее в него, което продължило и след смъртта на Г. С., а след смъртта на Г. - че там живеят нейните наследници със семействата си. Доказва се, че само Г. полагала грижи за имота, като няма данни в процесния период да е имало спорове за собствеността със С. или с преживялата му съпруга, за претенции за обезщетения и пр. Липсват твърдения и доказателства Г. С. /а след смъртта му преживялата съпруга/ да е посещавал имота, да е имал достъп до него. СРС е основал изводите си не само на показанията на майката на ищците А. С. С. и Н. С. П.а, а ги е преценил по реда на чл. 176 ГПК съобразно всички доказателства по делото. Показанията на другия свидетел подкрепят тези на С.а, а също и договорът за делба на апартамент в гр. София /в частта, в която сочи, че след смъртта на Г. С. преживялата му съпруга Т. /наследодател на ответниците/ не е имала претенции към имота, който е бил във владения на О.Г./. Освен това, тези показания не се опровергават от нито едно доказателство. На следващо място, от нотариалния акт за учредяване право на строеж следва, че единствено О.Г. е бил собственик на основната сграда в имота – къщата с площ 96 кв.м, построена въз основа на учредено от Г. С. право на строеж още по време на брака им /1962 г./. Горните факти са достатъчни, за да се приеме, че наследодателят на ищците в продължение на повече от 10 години е осъществил и двата основни признака на владението упражняване на фактическа власт и намерение да се държи вещта като своя.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

Предвид изхода на въззивното дело на въззиваемите се следват своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждението на особения представител на ищеца /съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – л. 58 от делото/

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20063848/26.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 17126/2021г. на Софийски районен съд, 140 състав, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК спрямо Д. Т.а В., ЕГН **********, С. Б. П., ЕГН **********, и А. С. Я., ЕГН **********, че Н.

П. Л., ЕГН **********, А. П. Л., ЕГН **********, А. С. С., ЕГН ********** и Н. С. П.а, ЕГН **********, са съсобственици при равни квоти /по 1/4 част/ на 4

1/3 идеална част от 360/510 идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр.

София, р-н Подуяне, кв. „Васил Левски“, ул. „*******, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 543 кв.м, при съседи: ***; ***; ***; ***;

*** и ***, въз основата на наследствено приемство от О.Й.Г., придобил правото по давностно владение.

ОСЪЖДА Д. Т.а В., ЕГН ********** и С. Б. П., ЕГН ********** да заплатят на Н. П. Л., ЕГН ********** и А. П. Л., ЕГН ********** сумата 1000 лева – разноски за адвокат във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Т.а В., ЕГН ********** и С. Б. П., ЕГН ********** да заплатят на А. С. С., ЕГН ********** и Н. С. П.а, ЕГН ********** сумата 1000 лева – разноски за адвокат във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Т.а В., ЕГН ********** и С. Б. П., ЕГН ********** да заплатят на Н. П. Л., ЕГН **********, А. П. Л., ЕГН **********, А. С. С., ЕГН ********** и Н. С. П.а, ЕГН ********** сумата 1088,26 лева – възнаграждение на особен представител на ответниците във въззивната инстанция и такси за превод.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5