Решение № 718 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докл*ното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20215330118991 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, с ЕИК: 204915054 е предявил против М. Д. Т. , с ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 875, 48 лв. – главница по договор за потребителски кредит № * г., сумата от 252, 28 лв. – договорна лихва, дължима за периода от * г. и сумата от 314, 36 лв. – мораторна лихва, изтекло за периода от 20.05.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – * г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен Договор за потребителски кредит № * г., по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 5 000 лв., разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, всяка от които в размер на 143, 32 лв. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, която такса се заплащала при усвояване на кредита, чрез удържането й от общия размер на кредита. Сочи, че сумата по кредита била преведена по банковата сметка на ответника. Поддържа, че длъжникът е 1 преустановил плащането на кредита на 20.04.2020 г., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М.

Д. Т., чрез назначения му * – * Х., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че лииипват докаателства относно уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. На следващо място оспорва валидността на сключения договор за кредит, като сочи, че същият е недействителен на осн. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като развива подробни съображения в тази посока. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № * г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за сумите, предмет на настоящото исково производство по реда на чл. 422 ГПК. Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, тъй като са предявени в срок, и имат за предмет същите вземания.

С влязло в законна сила Определение № 5464/20.05.2022 г., е върната исковата молба вх. № 73564/30.11.2021 г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, против М. Д. Т. , ЕГН: **********, само в частта по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за вземания по договор за кредит № * г., като недопустима, като производството по гражданско дело № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти гр. състав, е прекратено само за посочените претенции.

Относно основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените обективно, кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл.422 ГПК, с правно основание с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е налице валидно облигационно правоотношение по сключен между него и ответника договор за потребителски заем/кредит №* г. В този аспект следва да се отбележи, че договорът за заем е реален договор, като в тежест на ищеца е да докаже, че заемополучателят фактически е получил заемната сума. Ищецът следва да установи, че са настъпили обективните предпоставки за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост. В негова тежест е да установи и размера на вземането си както за главница и възнаградителна лихва, така и за 2 обезщетение за забава.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски паричен кредит № *г. се установява наличие на съглашение, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, от една страна, като кредитор, и М. Д. Т. , с ЕГН: ********** от друга страна като кредитополучател, за отпускане на потребителски кредит размер на 5000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му. Според чл.

5, изр. 2 от Договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В договора е посочено още, че лихвеният процент е 9,96 %, а ГПР – 11, 56 %.

Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски паричен кредит № *Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Извлечение за заплатените суми по кредита /л. 25 от делото/, покана за плащане от * По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че главницата по Договор за потребителски паричен кредит № *г. в размер на 5000 лева е усвоена изцяло.

Вещото лице установява още, че начислените задължения по договора за потребителски кредит по пера са в общ размер на 6879, 36 лева, от които:

5000 лева – главница, лихва – 1132, 96 лева, застраховка – 746, 40 лева.

Вещото лице установява още, че платените задължения по общо платените суми за покриване на задълженията по кредита са както следва: 2217, 82 лева – главница, 880, 68 лева – договорна лихва и 653, 10 лева – застраховка. Сочи още, че в счетоводството на ищеца размерът на задълженията на ответника по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *г. са както следва: 2782, 18 лева – главница, 252, 28 лева – договорна лихва; 93, 30 лева – застраховка; 319, 50 лева – обезщетение за забава.

Ето защо, съдът приема за доказано сключването на Договор за потребителски паричен кредит № *между ищцовото дружество и ответника, съгласно който първият е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 5000 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание 3 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в настоящия случай не са спазени изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 44.90 %/.

Посочената годишна фиксирана лихва от 35 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на обстоятелството дали в ГПР е включена посочената в договора за кредит застрахователна премия. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които 4 длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС /.